Полицейското управление в Шърнак, 60-хиляден град в югоизточна Турция, остава почти изцяло покрито в синьо предпазно платно, закривайки щетите, които бяха причинени на сградата преди близо два месеца, когато група от 7-8 кюрдски активисти взривиха сградата с помощта на ръчни противотанкови гранатомети.
Датата на атаката - 18 август, е избрана целенасочено, с цел да се предаде послание, обясняват очевидци. На същия ден преди 20 години, турската армия унищожава голяма част от Шърнак, след като бунтовници се опитват да завземат града.
Десетки души умират по време на тази акция
Годишнините са изключително важни за по-голямата част от турските кюрди, живеещи на югоизток, както и за Кюрдската работническа партия (ПКК), която носи отговорност за атаката от август. Собствениците на магазини от целия град спуснаха кепенците на магазините си, за да отбележат изминаването на 14 години от деня, в който Турция успя да принуди сирийските власти да прогонят лидера и основателя на ПКК Абдула Йоджалан от базата му в Дамаск. (Йоджалан, който бе заловен и осъден кратко след това, в момента излежава доживотната си присъда в турски островен затвор около Мармарис).
Повечето собственици на магазини затварят своите магазини доброволно и от симпатия към кюрдската кауза, споделя анонимен работник в магазин за телефони. Тези, които отказват да са съпричастни с останалите, рискуват да видят магазините си взривени от поддръжници на ПКК, патрулиращи по улиците.
През последната година, атаките като тази над полицейското управление в Шърнак, стават все по-често срещано явление. Най-мащабните от тях се случиха по-рано това лято, когато от ПКК се опитаха да завземат Шемдинли - малък град, разположен между границата с Иран и Ирак, както и областите около него.
Турската армия отвърна на удара с изненадваща сила
разгръщайки своята артилерия, хеликоптери и танкове, което доведе до отблъскване на бунтовниците. Според масовите изчисления, тези сблъсъци са довели до смъртта на повече от сто души, което отчетено заедно с останалите жертви от други акции превръща този период в най-кървавата част от турско-кюрдския конфликт след залавянето на Йоджалан.
Броят на жертвите от юни 2011 насам се равнява на 775 души, сред които 262 членове на службите за сигурност, 426 бунтовника от ПКК и 87 цивилни граждани. От самото начало на конфликта, който стартира през 1984 година с бунта на ПКК, са загинали общо 40000 души.
Въпреки че ПКК не приема да бъде наричана терористична организация (както я определят Турция, САЩ и ЕС) и въпреки че последните мишени на групировката са предимно военни бази, си остава факт, че ръцете на организацията са изцапани с кръвта на невинни граждани. Бунтовниците са подозирани в организирането на атака, която през м. август уби 10 души в Газиантеп - градче, разположено близо до сирийската граница. (Кюрдската работническа партия отрече всякаква връзка с атентата).
Според турските медии, на 9 октомври симпатизанти на ПКК са атакували осем училища в провинцията Шърнак, въоръжени с коктейли "Молотов" и звукови бомби, ранявайки двама ученици
За турските власти не е случаен фактът, че разрастващото се насилие от страна на ПКК се случва точно по времето, в което държавата излиза като водещ защитник на промяната на режима в Сирия - и в което напрежението между някогашните съюзници ескалира в отворена враждебност. В Анкара цари мнението, че от Дамаск са започнали да използват ПКК като свои представители.
"Асад ги подкрепя с оръжия",
обяви през август турският външен министър Ахмед Давутоглу. "Предприели сме необходимите мерки срещу тази заплаха", добави той.
Говорителят на министерството потвърди, че правителството притежава доказателства за подкрепата на ПКК от страна на Сирия, но отказа да разкрие повече детайли. Много турци разсъждават, че щом предишният президент на Сирия Хафез Асад е приютил бунтовниците през 90-те години, неговият син Башар няма причина да им откаже подкрепа и днес. Причина за това може да е желанието да накаже Анкара заради решението си да даде подслон на бунтовническата Свободна сирийска армия и да охлади турския ентусиазъм за интервенции в Сирия.
Решението на сирийските власти да се оттеглят от завзетите от кюрдите региони, разположени из южната граница с Турция и да оставят тяхното управление на сепаратистите от ПКК е виждано като част от същия стратегически план на поведение.
Подобни обвинения се отправят и срещу Иран
който дълбоко негодува от турската подкрепа на бунтовниците в Сирия, както и по-ранното решение на Турция да даде територията си за разполагане на елементи от противоракетния щит на НАТО. Бюлент Арънч, заместник министър-председателят на Турция, многократно е намеквал за подозренията си за иранско съучастничество в газиантепския атентат и операциите на ПКК в и около Шемдинли.
Преди един месец конфликтът между Анкара и Техеран достигна нови висини, след като турска телевизия излъчи видеоматериал, на който предполагаеми ирански агенти се договарят с членове на ПКК за местоположението на военни и полицейски мишени в Турция.
Ако стратегията на Сирия и Иран е да използват ПКК, за да накарат Турция да преосмисли участието си в процесите в региона, то тя може би работи, поне отчасти.
Въпреки все по-резките изявления на членове на правителството, подкрепяни от залпове срещу сирийски мишени, след като минохвъргачка уби пет души в турски граничен град по-рано този месец,
повечето турци се противопоставят на военните действия
в Сирия. ПКК определено е фактор в начина на мислене на Анкара, коментира Шинан Юлген, бивш турски дипломат и ръководител на мозъчния тръст Център за изследвания на икономиката и външната политика.
"Съществува страх, че правителството все още не се е справило със ситуацията на югоизток, докато същевременно предприема серия от действия, които вероятно ще заплашат неговата сигурност," разкрива Юлген. Има, обаче, и обратна страна на монетата. Едно турско правителство, което подозира Асад в подпомагане на кюрдските бунтовници, може да се окаже по-стремящо се отвсякога да види режима му рухнал.
Вместо да се опитват да приписват вината за новата вълна на насилие от ПКК на Сирия, според много кюрди, турските лидери би трябвало да се погледнат внимателно в огледалото. Правителството на Реджеп Тайип Ердоган е прокарало поредица от смели реформи през последното десетилетие, борейки се с изтезанията, пускайки кюрдска телевизия и наскоро въвеждайки в училищата избираеми часове по кюрдски език.
Но въпреки тайните преговори с ПКК, които бяха разкрити едва миналата година, Анкара още
не е изпълнила основните изисквания на кюрдите
които включват по-голяма автономия, политическо представителство, пълни права на официален език и прехвърлянето на Йоджалан под домашен арест
Да не говорим, че турското правителство като цяло е подложило на силно преследване кюрдското движение, задържайки почти 8000 активисти, политици, журналисти и студенти - понякога по най-неубедителни обвинения - за предполагаеми връзки с ПКК. В Шърнак двама от тримата членове на местния парламент от прокюрдската Партия за мир и демокрация (ПМД) са в затвора; третият се укрива.
В съседния Джизре, трима от петимата народни представители на партията са зад решетките. "Има граници на това, което хората могат да изтърпят," казва Ирфан Енк, политик от ПМД от Улудере, село на 48 км източно от Шърнак. Улудере е в устата на всички от миналия декември, когато турски изтребители бомбардираха група местни контрабандисти на бензин, вземайки ги по погрешка за бунтовници от ПКК. Резултатът: 34 загинали, повечето от тях тийнейджъри. Семействата им още не са получили официално извинение, казва Енк.
В местния офис на ПМД, сред неотслабващ поток от мустакати мъже, които се спират само за да стиснат ръката на всички присъстващи, сниката на Йоджалан е точно срещу Ердоган, чието лице се усмихва от телевизора.
И, докато текат новините - в които Реджеп Ердоган току-що е оповестил, че държавното образование на кюрдски език е без изгледи за успех и след това е разкритикувал шеф на полицията, изразил съчувствие към близките на убити членове на ПКК - Енк поклаща глава. "Скърбя и за двете страни," казва той, въртейки бастуна си в ръка.
"Сега никой не е в безопасност тук - всичко е като през 90-те години. Войниците и полицаите не могат да минат по улицата спокойно, нито пък ние можем да го сторим. Ако трябва да живеем под такъв натиск, само още по-лоши неща ни предстоят."
