Игра насериозно

"Заминавам за Доминиканската република за 22 месеца!" - писа днес на стената си във Фейсбук Петя. "Тръгвам за Лондон за 4 месеца." - й отговори Нина. Единствено фактът, че съм жена, предотврати прибързаната, но логична в такъв случай реакция да започна да пиша в коментарите си под статусите въпроси като "Какво се е случило, емигрираш ли, нова работа ли намери, кога ще е изпращането?" Вместо това от мен се очакваше да отговоря със "Заминавам за Санкт Петербург за 29 месеца." Бях предупредена.

В съобщение на английски, адресирано до мен и още 112 жени, моя Фейсбук приятелка пишеше, че отново идва месец за ФБ-кампания срещу рака на гърдата. Ден след това получих съобщението и на немски. Преди две години жени по целия свят, получили такова съобщение, вербално обагряха статусите в цвета на сутиените си, а през октомври 2010 пишеха неразбираеми постинги като "Обичам да го правя на земята и на масата", базирани на това къде оставят вкъщи... дамската си чанта.

"Неразбираеми" оставаха тези откровености за мъжете ("Ооо, Ани, много си открита днес!") или за жените, непоканени и/или неинформирани за акцията ("Наде, трябва ли сега да пишеш и във Фейсбук къде какво правиш!").

Флаш-моб онлайн

Акцията се разпространи като своеобразен флаш-моб в интернет пространството дотолкова, че намери място дори в медиите (онлайн-изданията на Washington Post, Focus, Süddeutsche Zeitung, Telegraph...) А постоянната, необяснима промяна в статусите (и разкриването на идеята впоследствие) накара мнозина поне да обърнат внимание на темата (преди 2 години над 60 000 жени от цял свят се включват във ФБ-групата, посветена на тази идея или харесват нейния Fan-page).

Тази идея предизвика не само популярност, но и силна критика, разделяща запознатите с нея в два лагера във форуми, коментари под онлайн-статии в медиите, блогове и групи в самия Фейсбук, чиито имена ясно отразяват позицията на привържениците им: "Show the colour of your Bra for Cancer Research", "No one cares what colour bra's you have on", "I like it on...", "I like it on Facebook when men support Breast cancer Awareness"...

Едните изтъкват предимствата на тази Guerilla-marketing кампания, която се базира на доброволното желание на жените да я подкрепят, поствайки кодирани статуси, и не изисква голям бюджет, затова пък достига до много хора и се запомня. Освен това чрез Фейсбук ангажира и много млади хора, иначе недокоснали се до темата.

Другите подчертават липсващата връзка между болестта и акцията и заклеймяват идеята като безсмислена, глупава или даже оскърбителна (Група, наречена "Post facts, not the bra colour" с над 1000 членове, дефинира преди 2 години обвързването на шеговит мейл с рака на гърдата като почти обидно).

Много "за" и много "против"

Мнозина пишат, че някои от жените възприемат това само като игра, без да знаят на какво е посветена, други казват, че почти всеки знае за съществуването на това заболяване и не е необходимо отново да се акцентира върху него. По-активните създават групи и пишат "Спрете тази акция!"

Към това се прибавя и дефинирането на акцията от някои като "Slacktivism", термин, производен на думите "slacken" (от англ. отпускам, забавям, отслабвам, отстъпвам) и "activism", характеризираща поведението на недействени хора, които стават активни единствено при акции, неизискващи повече усилия от символично кликване с мишката или присъединяването към група във Фейсбук, което не води до реална социална промяна.

Цветът на сутиените преди 2 години все пак косвено бе свързан с темата, докато изреченията от миналогодишната акция асоциираха любими места за секс и бяха безкрайно отдалечени от болестта, към която трябваше да се насочи вниманието.

А тазгодишната акция? Тук не става въпрос за бельо или секс, а за "заминаване" към далечна дестинация. Моя приятелка каза, че намира темата на кампанията днес за много по-сериозна от миналогодишната, защото заминаването за месеци може да бъде асоциирано с откъсването от живота на болните, отишли да се лекуват...

Дали това действително е било намерението, е трудно да се каже, но търсенето на интерпретация показва активното замисляне на участничката. А тя няма да остане единствена.

За да бъде виртуално разпространена идеята, жените, които я подкрепят, трябва да копират текста на неизвестния автор, обясняващ тематиката на статусите през този месец, и да го изпратят на всичките си женски Фейсбук-контакти.

Целта и тази година е да се предизвика вниманието на хората, започвайки с любопитството им, преминавайки през "разкриването" и достигайки до темата за рака на гърдата. Зад внезапното заминаване на приятелките ми по света е скрит код, който трансформира рождената им дата и месец в град или държава и в брой месеци, които ще бъдат "прекарани там".

Става дума за нещо различно

Не съм фен на "писмата за щастие", които трябва да бъдат изпратени на поне 10 души, за да "срещнеш голямата си любов след 7 дни", иначе те чака нещастен живот. Не намирам за правилно да пълня пощата на приятелите си с такива призиви и да ги ангажирам да четат, копират и препращат. Пък и не вярвам в силата на тези писма, уж донесли печалба от тотото на домакиня от Алабама или излекували със силата си индийски мениджър. Но тук става дума за нещо различно.

Друг е въпросът дали шеговитите послания в статусите на жените са най-правилният път за разпространението на проблема и предизвикването на общественото внимание в мрежата.

Трудно ми е да свържа асоциативно болката и страха от смъртта с едно заминаване за Амстердам. Не мога да си представя и как действително засегнати жени и семейства гледат на тази "подкрепа" - усещат ли я, а и имат ли нужда изобщо от нея?

Всъщност, неназовавайки конкретна цел, авторите на кампанията оставят и поле за интерпретации - дали целят да предизвикат подкрепа за болните жени и семействата им или да накарат повече жени да посещават редовно профилактични прегледи? Или стремежът им е да се увеличи дарителството за центрове и организации, които разработват лекарства срещу рака?

Затова и се чудех дали въобще искам да подкрепя акцията. Тя не информира. Тя само насочва вниманието към болестта "рак на гърдата". На впечатлените, участващите и питащите (се) е оставен избора да се информират сами, (ако желаят да научат нещо повече), или да я игнорират.

Търсещите все пак ще намерят Фейсбук групи по въпроса и интернет страници като ilikeitonthefloor.com, която агитира посетилите я да дарят $5 за борбата с рака и чиято ФБ-група наброява над 9000 привърженици.

Вече трета година стотици жени по света постват кодирани послания, без да знаят кой стои зад кампанията. Много блогове са писали, че няколко жени от Детройт са инициаторките, но тази информация остава непотвърдена. Американски медии са се обърнали към множество организации с въпроса дали те не стоят зад акцията, но всички са отрекли, някои от тях паралелно с това са я поздравили. Други предполагат, че зад анонимните съобщения се крие британска организация за борба с рака на гърдата.

Все пак заминавам

Все пак е по-добре да бъде създадена и последвана дори такава акция, колкото и отдалечена да е тя от проблема, отколкото да не бъде направено нищо. Така по темата се говори поне веднъж годишно и в социалната мрежа и думите "рак на гърдата" намират място в иначе създадения за забавление Фейсбук.

Някой замислял ли се е, че това лично съобщение може действително да е довело при част от жените до желание за информиране по темата и свързана с това навременни прегледи? В един коментар пък прочетох мнението, че статус от рода на "Мили приятелки, отидете на профилактичен преглед и си направете мамография" никога не би се разпространил до такава степен като тази игра.

Фейсбук все повече се превръща в подиум и за сериозни теми, каузи, организации и обмяна на мнения отвъд стандартното "Какво правиш в момента". С тази акция той достига и до хората, които иначе не биха се сблъскали с проблема. Подходът може и да е спорен, но ефектът - налице.

Действието винаги е по-силно от бездействието, казвам си в крайна сметка и "заминавам за 29 месеца за Русия".