В колективното съзнание са оформени представите за двете Европи: трудолюбивият Север, със сравнително ниска безработица и динамични икономики, и мудният Юг, където хората просто се чудят къде да се подпрат, пият еспресо и гледат накъде върви светът.
Оливър, старши съветник в голяма френска мултинационална компания, която работи в сектора на строителството в Париж, описва работната си седмица така: "Аз работя около 45 до 50 часа седмично, от около 9 до 19:30 часа".
Но какво става със скандалната 35-часова работна седмица, обект на завист от останалите държави в Европа? Дали е само мит?
Противно на много стереотипи, 35-часа е "просто един праг, над който извънредният труд се компенсира със заплащане или почивни дни", смята френския икономист Жан-Мари Пербост. От "сините якички" (квалифицираните работници - механици, заварчици, оператори на машини) се очаква да работят точно 35 часа, но това не е синхронизирано с работното време на "белите якички".
Професионалистите в САЩ например работят, докато поставената задача не се свърши. Но за разлика от САЩ французите биват компенсирани за всеки час, изработен след определените 35 часа с почивни дни, чийто брой е различен за всяка фирма. За 2013 г. статистиката показва, че средно са били договорени 9 почивни дни.
Но дори сините якички във Франция работят повече от 35 часа. Според френската статистика, 50% от работещите на пълно работно време са получили допълнително заплащане за извънреден труд, показват данните за 2010 г.
Този процент се увеличава през 2013, отбелязва Пербост. Разбира се, сравнени с часовете работната седмица за други професии в Европа, положението не изглежда толкова лошо. Вземете адвокатите. Според Националната адвокатска колегия във Франция (CNB), 44% от адвокатите в страната са били заети повече от 55 часа на седмична база през 2008 г.
В Съединените щати проучване показва, че повечето адвокати работят между 55 и 60 часа на седмица, за да отговорят на изискванията за платени часове, които повечето фирми поставят.
Не само Франция
Не само Франция е страната, където работен ден от 7 часа е повече мит, отколкото реалност. Работното време в Испания също е в разрез с имиджа на безгрижие, който е създаден.
Пабло Мартинез, който е директор на продажбите в германска мултинационална компания в Мадрид, казва, че отива на работа в 8.30 и рядко си тръгва преди 18.30 часа.
"Нещата са се променили в Испания, за да сме в крачка с международните пазари. Вече не е необичайно за хората да ядат обяда си пред компютрите - нещо, което беше невъзможно преди 20 години, когато започнах работа", заявява Мартинез.
В действителност броят на часовете, в които работят заетите на пълен работен ден, е поразително сходен за цяла Европа. Според Евростат, през 2008 г., средно за еврозоната работната седмица е малко под 41 часа, а във Франция - малко под 40 часа. Разликата е наистина тънка - като се почне от 39 часа в Норвегия и се стигне до 43 часа в Австрия.
Така че тези 35 часа наистина са създали фалшивата представа, че французите не работят много, казва Оливие. И тази представа просто се е отпечатала в съзнанието на хората, но това не е реалността, добавя той.
Друг фактор, който подхранва легендата за кратката работна седмица, е, че повечето хора в Европа работят на непълен работен ден (part time). Това е нарастваща тенденция през последните 15 години, която се засили особено след 2008 г., когато избухна световната финансова криза.
Пербост, който е и автор на проучване за Европейската зелена фондация, обяснява какво са направили страните с ниска безработица като Холандия, Великобритания, Дания, Швеция и Германия - един на всеки четирима работници е на непълен работен ден.
Фондацията е базирана в Брюксел организация, финансирана от Европарламента. Той добавя, че статистика на Евростат от 2012 г. показва, че идеята наистина работи добре.
Страните от Северна Европа, където е възприет този принцип, имат по-ниска работна заетост на седмица, за всички работещи - на пълно и непълно работно време: Холандия, Дания, Швеция, Великобритания и Германия се движат около нивата от 35 часа на седмица, показва статистика на Евростат за 2012 г.
В същото време работещите в Гърция са имали средно 38 часа, следвани плътно от Испания, Португалия и Италия. Френските работници и служители като цяло се движат в рамките на средно 35 часа на седмица.
Вглеждайки се в данните за заетите на непълен работен ден в Европа, виждаме потресаваща тенденция - французите работят дълги часове на непълно работно време, отколкото останалите европейци.
Работната седмица на непълно работно време за Франция е средно 23.3 часа, в сравнение с 20.1 за повечето от останалите страни от ЕС, става ясно от проучване на френското министерство на заетостта.
Това обяснява някои неща, казва Мартинез. "Когато звъня в Германия около 16.30 часа, винаги се изненадвам колко малко хора са останали в офиса. Така бяхме ние в Испания..."
Разбира се за примери са дадени само мениджъри от по-високи нива, които така или иначе идват 1ви и си тръгват последни от офиса. Те ли трябва да са за пример? Ако ще ги давате за пример, тези отрудени, стресирани, претоварени хора, може би трябваше да споменете и срещу какъв бонус се разписват на края на годината. И просто за сравнение да споменете и масовия, обикновен работник дали изобщо взима нещо като бонус? Щото на топ-мениджъра може и да не му плащат овъртайм, но той много много добре знае на края на годината как ще му се отплатят, обикновено със съществени бонуси, често над 30-40 та дори и 60% върху заплатата. Колко работници могат да се похвалят с това в която и да е европейска държава?
Тази статия наистина какво казва? Къде е разпространен този мит за французите - че работели по-малко /от кого/? Или идеята е, че меринджеите работят много - повече от другите /даже и във Франция - това в случая е в скобки, защото при това положение основната идея е другаде/? Примери могат да се дават от тук и от там, но в крайна сметка е ясно едно - всеки работи толкова, колкото му плащат, ако извънредния труд се заплаща е факт, че повечето хора са готови на такъв, от друга страна - ако не ти плащат или заплащането е мизерно - разбира се че няма да работиш - няма значение даже дали става дума за извънреден труд или в рамките на установеното работно време. И дори и да работиш ще е колкото да отбиеш номера - оттам и "производителността" е ниска.
Иванке ма, ти очевидно не си средностатистическа и ги разбираш "тези неща" /щом даваш съвети на другите/ - ще ни обясниш ли на нас простосмъртните за какво все пак става дума - ама така, по-простичко ако може?
Абе, французите може и да са много работливи-не знам... Обаче англичаните, няма да настинат от изпотяване.Гаранция!
Гърците работели по 38 часа... Муаахахахахахахааааааах. Абе вие вервате ли си?Тая мързелива пасмина?Че те ги мързи повече от нас бе...