Имах си едни колеги. По списък. С всякакви имена - български, руски, турски, може и грък да имаше. Общото помежду им беше, че никой никъде не ги беше виждал през четирите години следване. Те обаче минаваха година след година - имаше ги в списъка.
Нищо, че не ги видях на защитата пред Държавната комисия, не се и съмнявам, че и през това изпитание са минали. Имах и един друг колега - турчин. Редовен на лекциите, не говореше много, но общо взето се стараеше да научи нещо. Може би е успял да се дипломира. Няма значение - поне не и за университетските управленци, за които и реалният ми чуждестранен състудент и виртуалните ми колеги са просто ходещи чекове от по няколко хиляди евро.
Малко е смешно - да дойдеш да учиш в България, и даже да плащаш сериозна като размер такса. Според мен при повечето специалности в повечето ни университети всичко смислено от бакалавърските програми може да се събере в два семестъра, а при магистърските - в половин.
Преподавателите рядко са заинтересовани да учат студентите на нещо полезно, а в някои случаи (особено във ВУЗ-овете по изкуствата) съвсем видимо си пазят хляба, като съсипват таланти. Вече всеки с малко свободно време и пари става студент и за такива неща като академичен дух и интелектуална атмосфера е смешно да се говори. Четири години "Студентски град" by night, абсолвентски бал и толкоз.
Общо взето, единствените изключения от това нерадостно правило са свързани или с донкихотовските усилия на шепа студенти и преподаватели да създадат някаква "различност", или с желанието на бизнеса да има възможно най-голям контрол върху подготовката на бъдещите си служители. Това си го знаем добре, за разлика от разните хора, които сглупяват да плащат реални пари, за да стоят в списъците...
Дали пък всъщност го знаем? От години се говори, че висшето образование у нас има големи проблеми, както с общото си качество, така и с корупцията. Като даденост се приемаше някои ВУЗ-ове да имат огромни чуждестранни диаспори, а за всички си беше съвсем ясно, че това е проста сделка - те плащат големи такси, а университетът им дава някаква диплома. Научаването на нещо не фигурира в уравнението.
Турция, родина на голяма част от академичните гастарбайтери у нас, реши да каже на висок глас "Стига". За разлика от нашите политици, в Анкара като говорят, не приказват. Българските дипломи на турски граждани вече няма да се легализират. Не само това, но комшиите няма и да дават информация на желаещите да учат у нас. Местенето от България в Турция също няма да е възможно.
Местният Съвет за висше образование казва нещата в прав текст: турски студенти прехвърлят следването си в турски висши училища с фалшиви академични справки, получават положителни оценки по нерегламентиран начин, както и възможност за дипломиране без да ходят на лекции и упражнения. Според ведомството, можем да говорим за истинска криминална мрежа, а "мащабът на тези нерегламентирани дейности надхвърля предполагаемите граници".
На пръв поглед - гадно, но не е твърде страшно. Пишман патриотите веднага се изцепиха, че Турция се е подразнила от факта, че 10 000 нейни граждани са избрали да се обучават у нас. Нека, обаче, се замислим КЪДЕ го правят. Основната концентрация на турски (а и всякакви други чуждестранни) студенти е в медицинските и техническите ВУЗ-ове.
Искате ли да ви лекува доктор с купена или изпросена диплома? А да ви зависи здравето от машина, обслужвана от инженер, който не е влизал и в една лекция? Това са професии, в които грешката те прави убиец или самоубиец. Никой не иска внос на такива лица, особено пък когато броят им се измерва в хиляди. Крайно измамно е и да мислим, че само комшиите се възползват от "промоцията" - много е вероятно те даже да са по-скоро малцинство.
Турците са лесни. 10 000 техни хора ще са се минали, голяма работа. Проблемът е какво остава у нас. Щраусите от министерството на образованието все още твърдят, че няма "турски" проблем, което значи само едно - за тях наистина няма нищо нередно в това корупцията и некадърността да задушават висшето ни образование.
Ректорите на университети и образователният министър като никога показаха единомислие, като хвърлиха вината за скандала върху отделни шмекеруващи студенти и влязоха в тона на конспиративните теории за това как Анкара не иска нейни хора да подпомагат с такси, наеми и т.н. икономиката на чужда държава.
Обилна доза храчки имаше и за българските медии, дръзнали да не подкрепят мнението на министър Сергей Игнатов за това, че висшето образование у нас няма конкуренция в цяла Югоизточна Европа. Още не е ясно дали безумната българска позиция ще бъде официализирана под формата на нота до турската страна, както и не е ясно как египтологът Игнатов ще обяснява лично на комшиите, че нещо са се объркали.
Всичко би изглеждало като един очарователен фарс, ако не беше така важно за едно цяло поколение млади хора, избрали все пак да се изучат в родната си държава. С решението да не признава тукашните дипломи, Турция ефективно налага "предпазна клауза" не само върху ВУЗ-овете ни, но и върху произведените от тях специалисти. Неминуемо това ще има ефект и на Запад, (където единствено се признават дипломите на медиците ни и на още няколко специалности, които се броят на пръсти).
За съжаление, много от най-добрите студенти търсят реализацията си натам, а даже и останалите тук трудно биха се чувствали равностойно на партньорите си от други страни, ако навсякъде се знае, че "в България не се учи, а се плаща".
В тази долна мъртва точка е време да се проведе големият разговор за големите реформи в университетите, факултетите и специалностите, пък даже и за закриването на доста от тях. България е с рекордните 53 висши учебни заведения за население от 7.3 милиона, докато в Австрия, чието население е малко над 8 милиона, има 13 университета и шест висши училища по изкуствата.Така че напред към закриване.
Ще има ред сълзи, ред сополи и дирижирани протести на едни централни софийски стълби, но с настоящата организация и с много от настоящите професори не ни чака нищо по-различно от все по-чести срещи с полуграмотни чисто български доктори, инженери, прависти, икономисти и всякакви други.
