Имах си едни колеги. По списък. С всякакви имена - български, руски, турски, може и грък да имаше. Общото помежду им беше, че никой никъде не ги беше виждал през четирите години следване. Те обаче минаваха година след година - имаше ги в списъка.
Нищо, че не ги видях на защитата пред Държавната комисия, не се и съмнявам, че и през това изпитание са минали. Имах и един друг колега - турчин. Редовен на лекциите, не говореше много, но общо взето се стараеше да научи нещо. Може би е успял да се дипломира. Няма значение - поне не и за университетските управленци, за които и реалният ми чуждестранен състудент и виртуалните ми колеги са просто ходещи чекове от по няколко хиляди евро.
Малко е смешно - да дойдеш да учиш в България, и даже да плащаш сериозна като размер такса. Според мен при повечето специалности в повечето ни университети всичко смислено от бакалавърските програми може да се събере в два семестъра, а при магистърските - в половин.
Преподавателите рядко са заинтересовани да учат студентите на нещо полезно, а в някои случаи (особено във ВУЗ-овете по изкуствата) съвсем видимо си пазят хляба, като съсипват таланти. Вече всеки с малко свободно време и пари става студент и за такива неща като академичен дух и интелектуална атмосфера е смешно да се говори. Четири години "Студентски град" by night, абсолвентски бал и толкоз.
Общо взето, единствените изключения от това нерадостно правило са свързани или с донкихотовските усилия на шепа студенти и преподаватели да създадат някаква "различност", или с желанието на бизнеса да има възможно най-голям контрол върху подготовката на бъдещите си служители. Това си го знаем добре, за разлика от разните хора, които сглупяват да плащат реални пари, за да стоят в списъците...
Дали пък всъщност го знаем? От години се говори, че висшето образование у нас има големи проблеми, както с общото си качество, така и с корупцията. Като даденост се приемаше някои ВУЗ-ове да имат огромни чуждестранни диаспори, а за всички си беше съвсем ясно, че това е проста сделка - те плащат големи такси, а университетът им дава някаква диплома. Научаването на нещо не фигурира в уравнението.
Турция, родина на голяма част от академичните гастарбайтери у нас, реши да каже на висок глас "Стига". За разлика от нашите политици, в Анкара като говорят, не приказват. Българските дипломи на турски граждани вече няма да се легализират. Не само това, но комшиите няма и да дават информация на желаещите да учат у нас. Местенето от България в Турция също няма да е възможно.
Местният Съвет за висше образование казва нещата в прав текст: турски студенти прехвърлят следването си в турски висши училища с фалшиви академични справки, получават положителни оценки по нерегламентиран начин, както и възможност за дипломиране без да ходят на лекции и упражнения. Според ведомството, можем да говорим за истинска криминална мрежа, а "мащабът на тези нерегламентирани дейности надхвърля предполагаемите граници".
На пръв поглед - гадно, но не е твърде страшно. Пишман патриотите веднага се изцепиха, че Турция се е подразнила от факта, че 10 000 нейни граждани са избрали да се обучават у нас. Нека, обаче, се замислим КЪДЕ го правят. Основната концентрация на турски (а и всякакви други чуждестранни) студенти е в медицинските и техническите ВУЗ-ове.
Искате ли да ви лекува доктор с купена или изпросена диплома? А да ви зависи здравето от машина, обслужвана от инженер, който не е влизал и в една лекция? Това са професии, в които грешката те прави убиец или самоубиец. Никой не иска внос на такива лица, особено пък когато броят им се измерва в хиляди. Крайно измамно е и да мислим, че само комшиите се възползват от "промоцията" - много е вероятно те даже да са по-скоро малцинство.
Турците са лесни. 10 000 техни хора ще са се минали, голяма работа. Проблемът е какво остава у нас. Щраусите от министерството на образованието все още твърдят, че няма "турски" проблем, което значи само едно - за тях наистина няма нищо нередно в това корупцията и некадърността да задушават висшето ни образование.
Ректорите на университети и образователният министър като никога показаха единомислие, като хвърлиха вината за скандала върху отделни шмекеруващи студенти и влязоха в тона на конспиративните теории за това как Анкара не иска нейни хора да подпомагат с такси, наеми и т.н. икономиката на чужда държава.
Обилна доза храчки имаше и за българските медии, дръзнали да не подкрепят мнението на министър Сергей Игнатов за това, че висшето образование у нас няма конкуренция в цяла Югоизточна Европа. Още не е ясно дали безумната българска позиция ще бъде официализирана под формата на нота до турската страна, както и не е ясно как египтологът Игнатов ще обяснява лично на комшиите, че нещо са се объркали.
Всичко би изглеждало като един очарователен фарс, ако не беше така важно за едно цяло поколение млади хора, избрали все пак да се изучат в родната си държава. С решението да не признава тукашните дипломи, Турция ефективно налага "предпазна клауза" не само върху ВУЗ-овете ни, но и върху произведените от тях специалисти. Неминуемо това ще има ефект и на Запад, (където единствено се признават дипломите на медиците ни и на още няколко специалности, които се броят на пръсти).
За съжаление, много от най-добрите студенти търсят реализацията си натам, а даже и останалите тук трудно биха се чувствали равностойно на партньорите си от други страни, ако навсякъде се знае, че "в България не се учи, а се плаща".
В тази долна мъртва точка е време да се проведе големият разговор за големите реформи в университетите, факултетите и специалностите, пък даже и за закриването на доста от тях. България е с рекордните 53 висши учебни заведения за население от 7.3 милиона, докато в Австрия, чието население е малко над 8 милиона, има 13 университета и шест висши училища по изкуствата.Така че напред към закриване.
Ще има ред сълзи, ред сополи и дирижирани протести на едни централни софийски стълби, но с настоящата организация и с много от настоящите професори не ни чака нищо по-различно от все по-чести срещи с полуграмотни чисто български доктори, инженери, прависти, икономисти и всякакви други.
Искате ли да ви лекува доктор с купена или изпросена диплома? А да ви зависи здравето от машина, обслужвана от инженер, който не е влизал и в една лекция --------------------------------------- Това откога го повтарям... В Русенския университет нещата са така от поне 14 години... Турските ни "колеги" завършиха висшето без да научат български, а някои и без въобще да се явяват... И чак сега Турция се сети какви всъщност ги вършат нейните студенти тук. Докато България дори и сега "не се е усетила"... Ама и там си имат защитна реакция хората - както се каза не им трябват фалшиви инженери и доктори. Единствено на ДПС може би му трябват такива - за да ги налагат на работа където се изисква висше, вместо българи които наистина могат и знаят, и след това да ги използват като пионки по време на краденето... Долна пасмина...
Крайно време наистина беше да се модернизират и осъвременят (ъпдейтват) причините за изоставането ни от света. Турското робство беше екстра и още върши работа, но беше наложително да се вкара в употреба и нещо ново. Убедително беше да се каже, че турското робство е причината, че сме между най-бедните и окаяни страни по света, но по убедително е, като имаме нещо по-ново. Ако не беше турското робство, ДПС и Тройната Коалиция.........
Как беше лафа? "Като се знам, какъв съм инжинер, ме е страх да отида на лекар..." Смело мога да заявя, че присъствието ми в университета не ме е научило на нищо конкретно. Преподавателите са или некомпетентни, или незаинтересовани. Изключенията са тези, които се оглеждат за кадърни и евтини кадри. Специфично важните предмети за специалността ми бяха изключение, появяващо се по веднъж на 1-2 семестъра. И макар образователната среда (колеги, задачи, собствени и чужди курсови) да са ме накарали да разуча това-онова, трудно може да се каже, че наученото е в пряк резултат на усилията на предователите в лекции и упражнения. А що се отнася до чуждестранните (основно турци), като се сетя преди 10 години как не можеха дори да препишат без минимум 5 правописни и логически грешки на изречение, не ми се мисли, какво ще е в момента. От тези 10 хиляди, едва ли има и 5%, които са научили нещо в България, освен "наздраве". Образование не се гради с кърпене на статуквото, както е сега. Прави се с голямата секира. Трябват си доста пари за нови, изолирани от големите градове бази и кампуси.
За съжаление многото вузове и занижените критерии за прием и обучение скапват и средното образование. В последния клас 90 % от учениците престават да учат по всички предмети, с изключение на 1 или два и от март месец започва един маратон по явяване на 1-ви, 2-ри и т.н. предварителни изпити. Ефектът е, че след 3-4 явявания все пак изкарват някаква прилична оценка между 4 и 5. Аз лично смятам, че човек, отделил повече от половин година за учене по 1 предмет(без сериозни други ангажименти), отделил маса пари за частни уроци, правил няколко опита да се явявана изпити и постигнал резултат на изпитите по-нисък от 5-ца, няма капацитет за студент. Въпреки това ВУЗ-овете им дават шанс, като ги приемат и без да са си взели матурите, т.е. не са взели диплома за средно и разчитат, че септември ще имат шанса да изкарат поне 3 на матурите.
Първо, матурите са простотия, с която учениците не трябва да бъдат занимавани - не и при положение, че не заместват кандидат-студентските изпити. Второ, лично според мен трябва голямата цедка да са не приемните изпити, а самият процес на обучение и изпитване в университета - т.е. нека се приемат много студенти, да влизат лесно, но влязат ли, да им се налага да учат сериозно, за да постигнат някакъв резултат. При такъв случай тези, които не стават за студенти, бързо ще окапят. Трето, в България има наистина твърде много ВУЗ-ове. Даже пернишки университет има... За какво са ни? На моменти имам чувството, че университетите са повече от преподавателите... Четвъртото вече е свързано конкретно с процеса на обучение и изпитване. Тук имам поглед предимно върху факултета по математика и информатика към СУ, в който бях студент доскоро... В специалност математика материалът се изучава адски разпокъсано, твърде често изучаваното в различните предмети се застъпва прекалено много - математическото оптимиране, например, е почти изцяло линейна алгебра. В други случаи има сериозни противоречия между предметите - добър пример са дефинициите на векторно умножение, дадени съответно в учебника на Тагамлицки по диференциално смятане и в лекциите, които ползвахме по аналитична геометрия - тъй като за всяка от двете дефиниции може да се докаже, че следва от другата, в единия случай едната е приета за даденост, а другата се доказва като теорема, а в другия случай е обратното. Също така, хора, лишени от преподавателски умения, просто нямат място между преподавателите, колкото и добре да познават науката. Съжалявам, че така директно, но... Не може да учим предмет увод в механиката на непрекъснатите среди и когато попитаме професора какво е непрекъсната среда, той да откаже да отговори и да продължи да ни занимава с интегралчета и матрици, които сме взели още в началото на първи курс. Освен това няма да е никак зле материалът да бъде по-балансиран, нали... А не материалът, който взимаме по аналитчна геометрия за един семестър, да е буквално два пъти повече от материала, който взимаме по всичките останали предмети, взети заедно, за същото време. Отделен е проблемът със системата на изпитване. Съжалявам, но по отношение на точните науки това, което беше обикновено при нас, е просто безумие - писане на две случайно паднали се теми, което пък принуждава студентите вместо да се задълбочат в материала, да започнат да го разбират и познават в цялост, в най-добрия случай да го запомнят папагалски, за да го възпроизведат с все правописните грешки на изпита. Е, какъв математик ще излезе от студент, принуден да учи така? И доколко такъв изпит предава реалните знания на някого? Ами ако ти се паднат единствените въпроси, които знаеш? Или единствените, които поради някаква причина не си успял да научиш? И двете са ми се случвали повече от веднъж, впрочем. Затова нека изпитът по предмета бъде някаква стандартизирана форма, покриваща целия изучен материал за семестъра. Или нещо от тоя род. Знам ли и аз... Има трески за дялане в цялото българско образование, не само вишото. Изпити по литературни теми, в които трябва да напишеш точно това, което еди кое си литературно светило е решило, вместо своята мисъл... Изпити по математика, покриващи материал, които не се изучава дори в повечето математически гимназии, явно с цел само хората, посещавали точните курсове, да изкарат високи оценки... Учене на някакви операции с вектори в гимназията, които по-късно асистентът по аналитчна геометрия тотално да отрече и да заяви, че не, свързани вектори не се събират, кой ти е казал тая простотия - това в първите упражнения още... Учене на исторически факти, които просто не са факти - примерно че Колумб бил първит европеец, стигнал до Америка... Чужденци, минаващи в горен курс, при положение, че почти не говорят български и почти не се явяват на лекции и упражнения... Преподаватели, късащи те нарочно на поправителната сесия, за да си платиш явяването трети път - за такива случаи съм чувал поне от познати извън моя факултет... И така нататък.
За съжаление "вишото" ни става все по-зле. Вече приемат и с двойки, само и само да си запълнят местата. За колегата долу само ще кажа, че математиката в СУ също е зле като кадруване. По мое време в тази специалност приеха двама с отлични оценки и двайсетина с 3-ки и пак им останаха незаети места. Нямам идея как се преподава на студенти, които са зле по математика, но са там защото не са успяли да влязат друго. Нивото на дадена специалност се определя най-вече от два фактора: качества на преподавателите и качество на мат'риала (студентите).
Магистърска степен по "Финанси" в "LSE в Лондон" - 22 500 паунда. По 2,50 лева на паунд излиза към няма и 50 хиляди лева. За една година - редовно или за две години - задочно. Отделно още 600 паунда месечно за квартира и още 100 месечно за транспорт. А, и нещо трябва да се яде през това време. Минимум още 500 паунда на месец... Кой каза, че доброто образование е и евтино!?
Е то няма как преподавателите да са идиоти, а студентите - гении. Една преподавателка имаше в кабинета си сергия с пълните и събрани съчинения, много книги на една и съща тема, и без особени разлики в съдържанието. Тя привикваше студенти в кабинета си на "изпит" и всеки път ги връща, без да им пише двойка, но пък им пробутва по някое от съчиненията си, да се подготвят по-добре за следващия изпит. И така докато не ги накара да си купят всичките и "книги", чак накрая им пише оценка.
Meteora | 05.08.201214:24 Магистърска степен по "Финанси" в "LSE в Лондон" - 22 500 паунда. По 2,50 лева на паунд излиза към няма и 50 хиляди лева. За една година - редовно или за две години - задочно. Отделно още 600 паунда месечно за квартира и още 100 месечно за транспорт. А, и нещо трябва да се яде през това време. Минимум още 500 паунда на месец... Кой каза, че доброто образование е и евтино!? _________ Екскюз ми? Защо, по дяволите, тук се намесва Англия сега? Хайде замисли се дали таксата в Лондон щеше да е същата, ако и там като тук четиристотин евро месечно са висока заплата, непосилна за средния англичанин и изискваща егати и квалификациите? За протокола - там средната месечна заплата е две хиляди евро. Тук е около двеста - двеста и петдесет. Да не говорим, че имат опции за взимане на студентски кредит, каквито тук просто няма - това е една от причините, поради които сестра ми се е засилила да учи там, след като си завърши средното образование. Така че... Хайде да не ги намесваме.
Едно от нещата които учат сега във ВУЗ-овете е как качествено да се дават рушвети...
Трябва да се обяви тотална и безкомпромисна война на копи-пейста в цялото българско образование. В противен случай крахът е неизбежен.
>Защо, по дяволите, тук се намесва Англия сега? Как защо? Защото човечецът иска да изтъкне колко много пари е дал за образованието на отроците си, и колко добре са образовани те в резултат на огромните суми, които той, лично, е налял. Ти друго ли помисли?