„Повтори ми още веднъж защо българите толкова много искате да приличате на някои друг" - казва Лори и насочва камерата към мен и колебливия ми английски. И аз отново се опитвам да формулирам специално за нея и бъдещите й зрители къде е генеалогията на очевидния ни проблем.
Лори Гордън е канадка, едната половинка от ядрото на музикалната група CHIWAWA. Другата е Краси Халачев - българин, който емигрира в Монреал преди повече от две десетилетия. В информацията за дуото и до днес изрично се споменама, че е беглец от комунистическа България, макар формално към 1991 режимът у нас вече беше паднал.
Три месеца след срещата им Краси трябва да бъде депортиран, и Лори няма друг избор как да спаси групата, освен да се омъжи за него. Бракът по сметка за зелена карта скоро се превръща в нещо съвсем различно - артистична колаборация между двама души с фантазия и огромно любопитство към живота. Но това е съвсем друга история. Може би по-интересна от тази, която ви разказвам, но Лори е твърде заета да пита, вместо да обяснява за себе си.
Причината за краткия им престой в България е участието в един впечатляващ литературно-художествен проект. Става дума за графичния роман „Господарите на Вселената" с автор Николай Попов. Книгата предстои да излезе на световния пазар съвсем скоро, а към нея е предвиден и богат международен саундтрак. Главната му песен Junkies of the Rhythm e дело на CHIWAWA.
И понеже за канадката това е първият й престой в родината на съпруга й, тя прави филм за това. Снима всичко, което й е интересно и не спира да се учудва. Едно от нещата, която искрено я впечатлява, е фактът, че българските парчета по радиото поразително й напомнят на нещо, което вече е слушала.
Чуди се защо извън границите ни все още няма нито един известен български изпълнител, за разлика от северните ни съседи, примерно. Пита ме коя е най-популарната група у нас и аз леко запецвам. Коя е най-популярната, кажете де?
Разказвам й за българските поп-звезди, за рок-сцената, мощната чалга-култура, БГ-хип-хопа и плахия ъндърграунд. Наблюденията й са бегли, но е напипала доста добре темата. Те всички приличат на нещо друго. И така стигаме до въпроса от началото, който трябва да обясня в обектива на Лори.
Изваждам следната теза (ще се радвам да споделите има ли смисъл или много съм се изложил пред чужденците): искаме да сме други, защото силно желаем да сме другаде. Ние отдавна не сме тук. Комунистическата система (от която Краси толкова държи да е избягал като творец), не беше общ избор. Тя беше изкуствено наложена и затова нямаше шанс. Но докато съществуваше, накара хората масово да живеят във фантазията си в по-различна среда. Дали ще е утопията на съвършения социолистически строй или илюзията на безукорното западно общество е все едно.
И какво излиза - от поколение на хора, които е трябвало да живеят в нещо, което не е тяхно и са били мисловни емигранти в друго, също толкова не-тяхно, се роди следващо поколение. Децата на онези, които никога не са живели тук, макар да не са напускали пределите на страната, вече можеха да пътуват свободно, но дали го правеха или не няма значение.
Днес никой от нас не е тук. Съвсем празно е, затова не функционираме като общество, не ни пука и вечно искаме да сме някои друг.
Това казвам на Лори и тя ме гледа стъписано. Краси обаче клати глава в знак на съгласие. Пита ме, може ли да го ползва. Естествено че може, Краси, ако в това претенциозно и псевдопсихологическо обяснение има поне капчица смисъл, може да го използваш за каквото решиш. Всъщност много се надявам да греша.
Иначе CHIWAWA се канят да дойдат пак през есента. Ако все още държат да знаят защо постоянно искаме да приличаме на някой друг и вие имате по-добър отговор, можете да им го кажете лично. Не вярвам дотогава български изпълнител или група да пробията на световната сцена или пък внезапно да придобием идентичност.
Добра статия. Тъжна, но вярна.
поглеждайки фейсбука си, по повод призива на БГ музикантите и групи, у нас и навън, почвам по ред: -Васко Василев -дъ топ стопърс -тумбайто -дони и нети -другите не са обект на мието внимание обаче, да се оформи събирателен образ на българина, е трудна работа. само едно знам- който и чужденец да дойде тук, у нас, после до края на живота си остава влюбен в страната ни, храната ни и най-вече някой български екземпляр, независимо от пола, защото сме различни!
забравих да копна парчето, където вероятно свири и нашенеца ни в групата: http://www.youtube.com/watch?v=a9WEhYmLSgY
защо българите искат да приличат на други? Лесно - никога не са имали собствена идентичност, все още се търси такава. Петвековно робство, съсипан национален идеал, наложени условия от Великите сили, петдесет години интернационализъм и комунизъм ... Нормално е да си питат къде са и какво са.
Има различни, но те не са полулярни. Как изобщо един различен от другите ще стане популярен?
Исихия/ Isihia
Според мен е въпрос на "свежа кръв" и мащаб. Свежата кръв - тази, която не помни онова време, следователно не се старае по някакъв начин да покаже отношението си към него (съзнателно или не). Чрез нея "арт"-ът у нас ще влезе най-после в 21 в. "Мащабът" - творците и тези, които ги продуцират ги е страх да правят "световни проекти". Не се целят там, а Бог знае къде. Само погледнете телевизиите и ще видите за какво говоря (ако някой даде пример с "Под прикритие", той не се продава щото е супер феноменален, а щото е качествен - второто е само част от първото). С музиката е същото. Сякаш всички по-популярни изпълнители са спрели на ниво последната петилетка на 20 в. Понякога имам усещането, че просто са почнали да правят музика, за да изпълнят по най-детския начин мечтите си - както преди 20 г. са пеели пред огледалото песни на еди кой си, сега правят почти същото, само че в клубовете. Това, че имаме няколко песни, които са били въртени по МТВ абослютно нищо не значи, само ПР за поколението от началото на 90-те, което значе какво беше МТВ.
Има Български групи, които са си даже доста популярни в жанровете които свирят, това че нямаме групи дето ги дават всеки ден по МТВ или ВХ1 не е определящо.
Миле в последно време българския футбол като че ли показва някакво раздвижване, специално заради финансирането на Лудогорец, така че може вече бг музиката да е по-зле дори от бг футбола... Специално поне на мене, първенството за разнообразие ми е интересно от други години, с много повече равностойни отбори. Но 1 приличен сезон "пролет не прави"... А за БГ музиката - което е качествено, включително и за извън България, няма как да постигне комерсиален успех в чалгизираното общество, а без финансов успех в България никой няма да се занимава за навън. Докато чалгата си жъне финансов успех след успех тук, но всеки поне елементарно мислещ човек знае че това ще има отрицателен успех навън... Аз даже не мога да се сетя за последните 10 години колко изключения дето успяха им... Дали има по 10, или дори и 5 са много...
НОКАУТ е римата, НОКАУТ е стила! и Витков е световен тоже...
У нас има музиканти и то не лошо. Да, нямаме си Бийтълс, Куйн или Металика, но си имаме Уикеда, Паникън, Пиромания и Рут, имаме си Awake, Invisible Dreams, имаме си Спенс и Шамара, имаме народна музика, с уникални имена (За съжаление, без впечатляващи млади попълнения), имаме прохождаща джаз, блус, рокабили и фънк сцена. Последните години определено се нещо се случва. Да нямаме се румънски "поп чикий", но честно казано не бих се гордял ако имаме. Колкото до чалгата, не мога да я коментирам като музика, понеже никога не ми е харесвала (дори леко я ненавиждам , но по- големия проблем ми е с това което носи със себе си. А колкото до разговора за това, че чалгата прави пари, това е безумно - при пет фестивала, обявени за два месеца и концерти, всяка седмица, при цена на билетите от 20 до 150 лв. и посещаемост от 300 до 10 -15 хил. (не броя Ред Хот и Sofia Rocks), мисля си че онези смешни пари, които се въртят около певачиците или площадните им турнета, не си заслужават да се коментират.
@ Доберман : „Според мен е въпрос на "свежа кръв" и мащаб. Свежата кръв - тази, която не помни онова време…” - да, но те младите са си решили, че пак им пречи и това, което не познават, а те са си просто посредствени. Масова посредственост! Това е. Посредственият човек намира обяснение… Това да беше казал, авторе. Може би си потърсил обяснение - ей, така – за пред чужденците. Това с "времето преди и след... как било" е направо глупаво от устата на по-млад човек. За музиката: Ай, ай… нЕмам думи. Аз харесвах навремето Ирина Флорин – много й слушах някои от албумите. Белослава е за слушане също... Има някои тук-там... зад ъгъла
Кой е казал, че все гледаме на нещо да приличаме? Ето Веско Маринов примерно на нищо не прилича
Мис Ивано, въобще не си права за посредствеността, има много хора, които имат талант, умения и знания, но се предават (възприемай го или като изнасяне от България или преориентиране в професията или не знам какво). Ако започнем да говорим за причините да се случват тия неща и защо точно определен типаж има успех у нас на този етап, ще стигнем до обобщенията, които можеш да намериш под всяка статия, а аз лично ги мразя. Точно те са най-голямата пречка, защото са удобно скривалище за всеки, който не може/знае/иска да направи нещо със себе си. Пускането по течението оправдавайки се с "пет века робство", "45 г. комунизъм" или един от другите "любими" рефрени е признак на слабост. Затова го виждам като огромен проблем и си признавам, че понякога и аз съм част от него, може би защото постоянно ми се налага да се сблъсквам с това и няма как да не ми кипне да не тегля една майна. Но винаги се връщам. Хората, които успяват да направят нещо от себе си са изключения, защото не действат стриктно по правилата и възприемат пречките като мотивация, а не повод за оплакване. Затова, тяхната работа е изключителна. Те още не се виждат в морето от сълзи и сополи, плод на слабост, образувано около увисналия силикон на някоя певачка. Пък и вече идват онези, за които комунизмът е мътен спомен от детството единственото, за което се надявам е, че броят на подвелите се по оплаквачките ще бъде малък.
@ Доберман, харесах мнението ти. Много точно и за пускането по течението, и за хората, които успяват не по правилата. Неволно изказа едно тъжно твърдение – че по правилата е по-трудно… вече… може би… А, по принцип имаше предвид, че по-трудният начин е НЕ по правилата. /финтирам и се оплетох… / Весел ден! Успех пожелавам и по правилата. По света, скоро и у нас