Да се начета или да се напия...

Ако има нещо по-досадно от нечетящ човек, това е някой, който непрекъснато натяква как хората като цяло четат само клюки, a тежките книги си седят в ъгъла на мизерните им желания.

Този човек се самоназначава да разпространява идеите за Доброто и Справедливостта (докато разглежда със снизхождение всякакви други хедонистични нужди) и вменява убийствени роли на новите технологии, заради които манипулируемите граждани са отсвирили четенето на Ницше на хартия и това ги обрича на непълноценност.

Този интелектуалстващ герой говори за четенето хем като за нещо, което простосмъртните са забравили, но му придава такава помпозна и отчуждена важност, все едно ще създава нов вирус "начетено общество" (ако може без да си цапа ръцете).

Такъв вкус остави протестът, организиран пред МС от няколко интелектуални съюза. От статистиките как в прашните библиотеки няма материал и въобще продажбата на четмо не върви както в умния Запад, бе направен изводът, че обществото въобще не отваря книга (и техните, нали). И се прокрадната посланието към държавата да се погрижи за ценностите на народа.

Познавам повече хора, които четат, отколкото обратното - и на заплата първо минават през някоя книжарница или сергия (интересно, не е нужно да ходиш много, за да стигнеш до такава), а все по-често попадам на малки спретнати заведения, в които най-нормалното нещо е до масата ти да има рафт с книги, включително нови (говоря за наистина семпли барове, в които литературата не е просто оригинален интериор, а мил жест от собственика).

Книгите са навсякъде, включително онлайн, включително в топ идеите за подходящ подарък на близък. Писатели обаче говориха за "четенето и мисленето след него" с такъв наставнически драматизъм, сякаш си отмъщаваха на всеки извън техия рекорд по прелистени страници с дървен прът. Ето в такива моменти си мислиш защо не мине някой ексхибиционист, за да се концентрира някъде вниманието на публиката.

И понеже май два пъти споменахме думата интелектуалец, а на неясно формулирания "протест" са присъствали шепа специални четящи, нека си обясним защо се е получило това неловко съотношение между нови будители и ангажиран с каузата им народ.

О, да - първата причина е, че Ние сме с прости консуматорски идеали, пък Те вечерят с есетата на... ъъ, помогнете ми с името на някой виден философ. Иначе за кратко ще си позволя да намеся това на Норберто Бобио*, когото Умберто Еко цитира точно във връзка с противоречивата функция на интелектуалците: „Това, че те са, или мислят, че са класа, сама по себе си различна от обществените и икономическите класи, и така си приписват особено и изключително призвание, е знак за лошо функциониране на обществения организъм".

Доста познато. Но какво всъщност е да си "интелектуалец" в България днес? Понятието е доста развратно, защото общо взето всеки, който се фука, че работи с глава, а не с ръце, би могъл да мине за такъв. От автор(ка) на лансираща колбас гениална фраза или чиклит рубрика в женско списание до професор, който не вижда по-далеч от първата си лекция преди 30 години (и дори целенасочено проявяващ лудост артист).

Това, което обединява хората, които с инертна ирония наричаме "интелектуалци" (понеже не можем да усетим ползата им), не е тяхната бездарност, а опитът им да се самолегитимират като водачи на овчедушното човечество и да го вкарат в правия път. Без всякаква следа от самокритика. Тяхната натрапена идея, че са тук, за да просветят затъналия в материализъм свят, така гони обикновените граждани, че цялата им дарба се обезсмисля.

Ако вземем например преподавателското съсловие - каква наистина е ползата от лектори, които не само не позволяват да ги оспорваш, ами не водят никакви дискусии - засипват студентите със своите убеждения и така директно спират порива да се съмняваш, любопитстваш и мислиш сам. Или пък ги гледат над очилата - все едно са с инсектофобия в зала, пълна с буболечки.

А най-безсилна пък е онази интелектуалност, която публично търси отговорност от държавата, че не прави нищо хората да поумняват. Обществото няма нужда от говорители как четенето се е превърнало в рядък лукс, а във внедрени в него анонимни будители, които пазят автономността на културата като създават потребност от нея. Без да искат гаранция, че светът става по-добър от техния интелектуален труд. Защото тук границата между интелектуалец и диктатор става тънка.

Така че ако настояваш за нов културен ред с толкова обиден тон, ще си останеш отделена част от обществото (също като полицаите впрочем). И то напук ще вземе да си изкърти библиотеката, за да намести плазмата.

* Умберто Еко цитира италианския философ, юрист, политолог и професор Норберто Бобио (1909-1985) в лекция от 2004 г., публикувана в книгата му "Връща ли се часовникът назад".

#1 янаки 13.11.2011 в 10:15:29

„Този човек се самоназначава да разпространява идеите за Доброто и Справедливостта.......” Въпросът е, като каква се назначава госпожица Арманда?! Толкова много думи, толкова много патос и благородно възмушение........

#4 Mavado 13.11.2011 в 12:50:46

Съгласен съм с позицията на авторката, че не можеш да апелираш към държавата да вмени на хората да четат повече. В общ план нацията обеднява духовно и това е функция на самите нас. От друга страна, когато новите книги са средно по 15-20лв а библиотеките не са виждали нова книга от 10 години - ми не е като да е пълно с предпоставки за четене за масовия човек.

#5 Оня Дето Го Трият 13.11.2011 в 13:12:53

Цените на книгите не са оправдание! И две ракии със салата са 10 лева, ама никой не се е лишил от тях заради цената. Даже по няколко пъти в седмицата. Така че книгите и по лев идваесе да станат, простия народ пак ще си кувува вместо тях вк. Телеграф.....щото пак е по евтин

#6 trellian 13.11.2011 в 15:40:56

Не знам откъде ги вадите тези данни и не съм сигурна, че са верни. Според мен хората четат много, купуват книги постоянно, даже свръх възможностите си. Стремежът да дадат добро образование на децата си, каквото и да им струва, също е забележителен. По едно време наистина бяха изчезнали книжарниците, имаше нагласа че образованието е безсмислено, и прочие, но това беше преди доста години. Във всички градове, в които съм ходила през последните години, книжарниците са сред най-големите и луксозни магазини. Особено ясно се вижда във Варна - като се разходи човек из центъра, или из моловете, и забелязва че най-богатите и лъскави магазини са книжарници. Ерго най-добре печелещите. Същото се отнася и за театрите - винаги са пълни. Мисля, че има голямо възраждане на културата, това личи и от възхода на киното. Може би защото по време на комунизма хората бяха държани в изкуствено и псевдо културна среда, затова след падането му имаше голямо залитане в обратна посока - към изпростяването и пълен културен упадък. В момента, обаче, махалото се връща обратно и нещата си идват на мястото.

#10 stg 14.11.2011 в 15:39:18

няколко съображения, в България въпреки високите цени книги се купуват, за статистиката обаче, има една група от около милион , която някак си не участва в тоя процес, и издателствата заради авторски права лъжат нагло за тиражите, да ви припомням ли казуса Маркес, и последно но не на последно място електронните книги вече са тук и те тотално ще променят пазара и то много по бързо отколкото ви се струва, за справка най четените автори се самоиздават в Амазон без да ползват издателство

#12 osho 15.11.2011 в 10:35:23

От текста и целия начин, по който излагате мнението си, Аманда, имам усещането, че Ви предстои още много читателски и мисловен път преди дори да опитате проаналитично да се занимаете с подобна тема и особената прослойка на интелектуалците. При това да го сторите чрез наистина смислена теза. Придобих това усещане още от заглавието, за да се уверя, някъде към края на статията, че не бъркам.

Новините

Най-четените