В пет детски градини в Стокхолм няма да се натъкнете да обичайната обстановка, в която момченцата си играят с колички, момичетата - с кукли. Всички играчки са на едно място и всички си играят с тях, заради политиката на възпитание в полова неутралност, която въпросните заведения упражняват.
Идеята се заражда още през 1998-а година, когато поправка в закона за образованието в Швеция постановява, че всички училища трябва да работят срещу половите стереотипи.
В резултат от това Лота Раялин, директор на 5 държавни детски градини за деца между 1 и 6 години, въвежда "полово неутрална" политика в учебните заведения, които управява.
През 2011-а година тя отваря "Егалия" (което от латински значи "равенство"), специализирано училище за обучение на принципите на равенството между половете.
Този подход стъпва върху разбирането, че не бива да се обобщава, че различните полове имат различни характеристики, желания и нужди. "Всичко е в името на демокрацията" - казва директорката. "Искаме да дадем на всички деца еднакви възможности и еднакви права."
"Ето защо не казваме: "Хайде, момчета, нека отидем да играем футбол", тъй като може да има момичета, които също искат да играят футбол" - обяснява Фрида Вилкстрьом, училищният координатор. "Вместо това използваме просто "приятели", защото това поставя всички на едно равнище."
Децата могат да говорят на какъвто език им харесва, но ако някое от тях каже нещо от рода на: "Не можеш да играеш на това, това е момчешка игра" учителите задават отворени въпроси, за да обсъдят защо детето се чувства по този начин.
Също така използват измисленото за целите на възпитанието местоимение "хен", което е нещо средно между "тя" и "той", тъй като вярват, че това руши стереотипите.
"Например, когато дойде пожарникар и ние не знаем дали е мъж или жена, заради облеклото му, ще го назовем с "хен". Свикнали сме да смятаме, че пожарникарят е "той", защото така е заложено в главите ни" - обяснява Раялин.
Неутралното местоимение "хен" се използва от дечицата в песнички, когато в текста се споменава някое животно, което е по-агресивно, за да не се счита автоматично, че страшният мечок винаги е от мъжки пол, а добрата пчеличка - от женски.
В началото Раялин заснема с камера учителите, за да види как те се отнасят към момчетата и момичетата и дали има вариации в отношението им според пола.
"Отрихме голяма разлика. При конфликтни ситуации или емоционални изблици у децата, отделяме много повече време и внимание, за да успокояване на момичетата, а на момчетата просто им е обяснявано, че са добре и няма проблем".
Следващата стъпка е изготвянето на специално ръководство за учителите, което обяснява как да се държат с децата. То включва изисквания да не се обобщава, че различните полове си играят по различен начин.
Ето защо няма различни зони за игра, всички си играят на едно място с всички играчки. "Това има много положителен ефект. Момчетата и момичета си играят много повече заедно. Много рядко ще чуеш момче да казва "искам да си играя само с момчетата". За нас е много важно да работим върху идеята, че всички сме приятели в една група и не сме разделени на полов принцип" - разказва директорът.
Особено предизвикателство пред тази политика в детските градини се оказва персоналът, който все пак е от зрели хора, свикнали да възприемат нещата по определен начин.
Практика на учебните заведения е да наемат персонал с разнообразен бекграунд - от 20 годишна жена от Швеция, току що дипломирала се от университета до 50 годишен мъж от Иран.
Всички служители преминават през много дискусии и обучения и всички се съгласяват с правилника, преди да започнат работа.
Въпреки че някои родители са избрали тези детски градини специално заради полово неутралната им политика, приемането на този възпитателен подход е истинско предизвикателство за други.
Но с тези родители се работи и им се обясняват неща от типа на това, че децата им не са длъжни да имат наполовина пълноценен живот, заради предразсъдъците спрямо пола им.
"Да има пространства, в които децата могат да бъдат каквото си поискат, е важно, но съществуват и рискове, свързани с обучението в подобна среда. Например някои деца строго се идентифицират с пола си и може да не срещнат подкрепа в това. Рискът от объркване и срам е по-висок в тази фаза от човешкия живот" - споделя Пипа Ходжис - детски консултант в училища в северен Лондон.
Други педагози и специалисти, които работят с деца, също са скептични относно този метод на възпитание, като един от основните аргументи срещу него е това, че в крайна сметка е по-важно децата да се научат на много други неща - като да говорят правилно езика си, преди да е приоритет това всеки да ходи, облечен, както си иска, независимо от пола си.
Kaто цяло идеята, че хората трябва да се държат различно според пола си все повече отслабва в развитите общества. Децата и младите хора са по-възприемчиви към относителността на понятието, отколкото представителите на по-възрастните поколения.
"Трябва да работим срещу традиционното си мислене. Светът, в който аз пораснах, вече не съществува. Децата, които ще бъдат възрастни хора след 20 години, ще живеят в друг тип общество. Трябва да ги подготвим за това" - казва Раялин.
