"Много българи ‘неска!" - с този поздрав и без усмивка ме посрещна фейсконтролът на Mehanata Bulgarian Bar в Ню Йорк около полунощ в един декемврийски петък. Човекът изпълняваше ролята едновременно на охрана и атракция, дегизиран с автентична ушанка с ярка червена армейска звезда отпред.
Образът му извика спомена за д-р Лусиан Лустиян, преподавателя ми по Национализъм от студентството ми в Англия, който казваше, че колкото повече на Изток от Европа си, толкова по-силно се тупаш по гърдите и назоваваш родината си. Накратко, тезата на доктора беше, че
колкото повече комунистическо влияние е усетила една държава, толкова по-малко национална идентичност има тя след падането на Берлинската стена.
Резултатът е, че всички се опитват панически да са разграничат от останалите в свободата си.
Това ми помагаше да разбера защо например всеки румънец около мен представя суджукът и сармите за традиционни румънски ястия, както и защо "манеле" звучи подозрително близко до "българската" чалга. Или онези носталгици по комунистическото минало, който слушат руски емигрантски песни и срамежливо се усмихват, когато чужденците ги питат дали в България говорим на руски.
Mehanata Bulgarian Bar в Ню Йорк е скеле на българския полуфабрикатен национализъм - с влизането те посреща оркестър, които свири и пее на цигански, български и руски. От време на време пускат и латино.
Отдясно се намира барът, стил Тики бар, обграден от дървени люлки, налепени с шкурка. Отляво има 2 кръгли и 3 пикник маси. Стените са с хижарска дървена облицовка и мазилка, декорирана с метални картини, изобразяващи нещо като музикални инструменти. Има и клъстър от висящи сутиени като в Latin Corner бар в Париж.
На едната кръгла маса седи компания приятели с наргиле, а на крайната пикник маса двойка разделя порция пържени картофи със сирене.
Сядаме на едната маса, а аз получавам черно Джони в пластмасова чашка с червена бъркалка.
Заведението има горен етаж с вид на склад. Сервитьорката обаче носи натам порция след порция шопска салата и пържени картофи със сирене. Може и да е ВИП зона.
Тоалетната на бара е доста пънк - стените изглеждат като да са изрисувани от случайни минувачи, а „suck" е преобладаващ мотив. Балканският акцент е опънатият от стена до стена кабел, на който висят рула тоалетна хартия. Направи ми впечатление, че има писоар до откритата тоалетна чиния. Доста "Сочи 2014".
Основната атракция се намира на долния етаж - там има провокативни бели бюстове на гологлави жени, окачени на стени, изрисувани с графити на сърпове и чукове и червени звезди. Този носталгичен коридор води до диджей, който пуска Питбул от Macbook.
Основната атракция е бяло КПП осветено с флуоресцентни лампи. Срещу $20 получаваш руска военна униформа и 2 минути, за да изпиеш колкото водка ти понася.
Казва се Ice Box и идеята напомня на Лондонския Icebar, но без униформата и 2те минути. Дори руското момиче, с което бяхме, се смути от тази забава.
Тази презентация на "българското" може и да е вярна - със сигурност много добре съвпада с мислите на професора ми от Лондон.
Mehanata Bulgarian Bar категорично не показва българската култура и традиции, но много добре прожектира хаоса на българската национална идентичност след комунизма. Този хаос е смешен и за чужденци, и за българи - вероятно затова заведението беше пълно до късно.
Със сигурност ме върна в тийнейджърските ми години.