САЩ и Съветският съюз определяха първата космическа надпревара в света, но след успешното изстрелване на орбитална ракета от Южна Корея изглежда вече Азия - и особено Северна Азия - е новият световен епицентър за космическо съперничество през XXI век.
"В някакъв смисъл това вече се случва," казва Даниел Пинкстън, зам.-директор на проект за Североизточна Азия в International Crisis Group в Сеул, Южна Корея. "Китайците бяха много активни... също и Япония, Северна и Южна Корея. Атмосферата е доста конкурентна."
Надпреварата само ще се засилва през 2013 година
През втората половина на годината Китай ще се устреми към Луната с цел да транспортира роботизиран роувър на повърхността й. Така страната продължава по пътя на изследователските достижения, след като съответно през 2003 и 2012 изпрати първия мъж и жена от китайски произход в Космоса. Индия пък планира да изпрати безпилотна сонда в орбитата на Марс през ноември.
Миналия юли японското правителство създаде първия в историята на страната правителствен офис за космически стратегии. Оттам ще се ръководи космическата политика на страната и свързаните с нея разходи.
А на 12 декември м.г. и Северна Корея се присъедини към клуба на космическите държави - изпреварвайки по-технологично напредналата Южна Корея - с успешно изстрелване на ракета Unha-3, която транспортира до околоземна орбита наблюдателен спътник.
Въпреки че първата космическа мисия на страдащата от тежки финансови затруднения страна мина през трудности, Пхенян се зарича да има още изстрелвания.
Успешно изстреляната южнокорейска ракета пък прави страната петата поред в Азия - и само 13-та в света - преодоляла пределите на Земята.
Космическата надпревара като прикритие за надпревара във въоръжаването?
Мнозина обаче приемат космическото съперничество като повод за регионална надпревара във въоръжаването. "Много хора твърдят, че тя вече е започнала и върви с бесни темпове," коментира Пинкстън. "Нещата обаче са относителни."
"Би могло да бъде и много по-зле. Ако погледнете процента от БВП, който се разпределя за военни цели, той би могъл да е и доста по-висок. Япония все още остава под 1% от БВП. В Южна Корея е около 2.5%. Северна Корея харчи доста, но няма официални данни до този момент. Тайна е и е трудно да преценим."
Изстрелването от Южна Корея на Naro-3 - ракета с 800-километров обхват - би могло да засили напрежението в региона. Ако се използва за балистична ракета, тя би могла да достигне по-голямата част от Източна Азия.
И доколкото Южна Корея е стабилен азиатски съюзник на САЩ, другите регионални сили може да реагират доста рязко.
"Основното опасение на Китай е, че Южна Корея ще се използва като една от първите стратегии на САЩ за сдържане," казва Чен Уксик, директор на Peace Network в Сеул. "И че разширяването на обхвата на корейските балистични ракети ще послужи за контрол и възпиране на възхода на Китай."
Корейска балистична ракета вече е в състояние да нанесе удар върху повечето от основните източни крайморски градове на Китай, включително финансовия център Шанхай, североизточните пристанищни градове Тянжин и Кингдао и дори самата китайска столица Пекин.
От опасения към гняв
Успешното изстрелване на ракета от Сеул може да се приема с опасения, ако не и с открит гняв от регионалните съседи.
"Северна Корея категорично ще заклейми изстрелването на ракета от Южна Корея," казва Чен от Peace Network, но добавя, че Пном Пен не е убеден, че международната общност би направила същото.
"И все пак Северна Корея гарантирано ще запита: "Защо международната общност прави разлика между изстрелването на ракети в двете държави?'. Нищо чудно да решат, че светът прилага двойни стандарти."
На 22 януари Съветът за сигурност на ООН единодушно гласува резолюция, заклеймяваща изстрелването на ракета от Северна Корея през декември - и разшири съществуващите санкции срещу страната от страна на ООН.
В Китай според анализаторите официалната реакция на изстрелването ще е по-сдържана, но Северна Корея ще оказва натиск на Пекин да застане на тяхна страна.
"Северна Корея ще се опита да се възползва от изстрелването на ракетата от Сеул, обвинявайки света в лицемерие, така че ще притиска Китай да заеме същата позиция... и да обяви, че резолюция 2087 на Съвета за сигурност на ООН е пример за двуличие и неравенство," пояснява Пинкстън.
Китай е подписал тази резолюция, както го е сторила и Япония. "Не мисля, че Япония ще реагира някак - южнокорейската космическа програма беше прозрачна," добавя Пинкстън. "Те се държаха по начин, който не демонстрира заплаха. Южна Корея няма програма за атомно оръжие и е подписала всички договори за неразпространението му."
Чен от Peace Network в Южна Корея обаче не е на същото мнение. "Не мисля, че Япония ще приветства изстрелването от Южна Корея," казва той. "Южна Корея и Япония имат много спорове, включително морски териториален диспут.
Основните опасения на Япония са, че Южна Корея става все по-силна, така че изстрелването може поне донякъде да провокира ново масирано въоръжаване на Япония."
"Пълна конкуренция"
Гледайки в бъдещето, историческата липса на сътрудничество между навлизащите в Космоса азиатски държави подсказва по-скоро за съперничество, отколкото за дружеска подкрепа.
"Известно сътрудничество е имало, няма спор... Япония е изстрелвала поне един сателит за Южна Корея," казва Пинкстън. "Но в повечето други области - научни проекти, дистанционни изследвания, пилотирани космически полети... партньорството е ограничено."
"И ако погледнем към Вселената в контекста на "пълно сътрудничество" или "пълна конкуренция", азиатските страни все повече клонят към конкуренцията."
