България е мирна страна по повечето цивилизационни стандарти, поне за момента няма враждуващи етнически или идеологически групировки и организации. Под враждуващи имам предвид истинско насилие - бомби, атентати, отвличания, кланета, избиващи се сепаратисти, паравоенни движения, заучени ръкостискания и други форми на физически екстремизъм.
В същото време у нас очевидно има дълбоко разслоение и сравнително ниски стойности на социалния капитал. Обществото е перфорирано от релефни разломи и противоречия, но нашите конфликти са културни, а не от плът, пот и плазма. Кръвна плазма.
Импулсът към насилие и избиване на тези, които не мислят като нас към момента няма ярки проявления в материя и се изразява основно в гневни статуси, пиянски заклинания и жалби до комисията за защита от дискриминация.
Ала сблъсъци на радикално различни колективни проекти за живот има и те ще стават все повече и по-интересни. Както казват по-ерудираните - „Предстои ни шит шоу, дами, господа и други заинтересовани!"
Един от най-интригуващите съвременни културни конфликти е между две сравнително еластични, но все пак добре дефинирани групи, които условно и за улеснение ще наричаме „хипстъри" и „патриоти".
Знаете за кои градски племена иде сеч, пардон реч: космополитните, модерни, хаштаг-веган-маркетинг ориентирани прогресивни либерали versus ядосаните, анцуг-щанги-ММА-алкохолно просветени националисти.
Какви са плюсовете и минусите на двете групи, какво ги събира и разделя?
Плюсове при хипстъри и патриоти се откриват по-трудно от трезвени мъже и девствени жени в долнопробна кръчма в събота в четири сутринта.
Хипстърите ходят по арт фестивали, гледат скандинавско, корейско и индонезийско кино, но продължават да мислят, че ВимВендерс е по-голям творец от Скорсезе. С други думи културният им живот остава кух, тъжен и празен като нов български сериал или като партиен лозунг два дни след избори.
Патриотите обичат филмите на Скорсезе, без да знаят кой е той, а това, че цитират сцени от „Добри момчета" се обезсмисля в момента, в който някой батковец без ирония сравни Хенри Хил с Иво Карамански или Майер Лански с братя Илиеви.
Хипстърите са тези, които обикновено след избори пишат с погнуса как масата отново е прецакала техните хора и се заканват да напуснат страната. За жалост не го правят.
Патриотите пък обикновено след избори вдигат вой за конспирации, и се заканват да направят така, че само те да останат в страната. За щастие не им се получава.
Хипстърите галят продупчените си уши със саунд на ъндъргрануд банди, които често са съставени от техни приятели и познати. Патриотите също слушат ужасна музика.
Хипстърите обичат винтидж дрехите, патриотите се прекланят пред вилидж стайлинга. И двете групи имат склонност да демонстрират принадлежност към съответния колектив със своите културни униформи - дърварски ризи, скини джинси, свръх дълги пуловери и иронични тишърти при едните, анцузи, мъжки чантета-диагоналки и прилепнали по тялото блузки в черно, бяло или тропическо при другите.
Хипстърите си падат по хумус, патриотите предпочитат пържено. Първите обикновено са много слаби или „скинифет" - гърчави, но с тлъстини. Вторите са мазно-мускулести - големи „ръки" и масивни кореми.
В София и другите големи градове хипстърите могат да се наблюдават в центъра, докато патриотите обитават основно кварталите. В повечето ситуации двете прослойки не се засичат - социалните им предпочитания са драматично различни. Онези места, които привличат представителите и на двата колектива са особено сакрални храмове на истинския мултикултурализъм.
Хипстърите и патриотите не се състезават за ресурси или за женски. Тяхното съревнование е идейно. Или безидейно - зависи от ъгъла, под който наблюдавате обществения пейзаж. Културните колизии възникват и се изострят в периоди на нестабилност или усещане за нестабилност.
Хипстърите презират патриотите и ги смятат за прости и свирепи, винят ги, че продават страх от бежанците и търгуват с омраза към малцинствата. Патриотите се отвращават от хипстърите, за тях те са слаби и безгръбначни, неспособни да защитят жените и децата от каквито и да е било опасности, особено от ислямизацията.
Патриотите си представят как ще наритат хипстърите, а хипстърите искат държавата да нарита патриотите, защото все пак са пацифисти, нали.
И двете групи се отличават с тесногръдие, позьорщина, социален ексхибиционизъм и повишени нива на психологическия токсин, наречен колективизъм. Те са предвидими, лесно разпознаваеми и имат нужда едни от други.
Истината е, че имаме нужда от тях и тяхната културна конфронтация. Всъщност нямаме нужда, но хипстърите и патриотите са тук, за да останат, така че нека ги приемем като форма на развлечение. Но в малки дози, защото са като наситените мазнини и простите въглехидрати - запушват артерии всякакви и засилват глада ни за джънк.