"По-добре да беше родила едно дете, вместо да влачиш втори помияр", изсъска ми съседът бай Валери, засичайки ме пред входа на кооперацията, по повод малкото пале, което жално скимтеше и трепереше от студ, подгизнало от проливния дъжд. Глупаче, не знае да се пази, изоставили са го, без да го научат...
Бай Валери не ме обича, не го обичам и аз. Валерката, както милозливо и угоднически го наричат съседите от входа, е дребно, добре охранено човече с малки хитри очички и големи ръчища в противовес на ръста му. Все си мисля, че някога те не са били такива, развили са се при усилията му да граби все повече и повече...
Бай Валери е управител на стол. Всъщност той с това се е занимавал от мнооого, много отдавна, че си е предал и "занаята" на двете си щерки.
Та бай Валери е толкова обичан от мнозинството съседи, защото продава кебапчета, кюфтета и всякакви мръвки на половин цена от тази, на която можете да си ги купите в магазина. Яйца и мляко също има понякога, но кебапчета - винаги! И така съседите, доволни, без излишни въпроси... блажат.
А аз се питам кога точно престанахме да бъдем човеци. Всички знаят как и откъде дъртият плешивец се снабдява, май по-добре да си го речем направо - краде.
Както споменах по-горе, Валерката беше направил бизнеса потомствен. С едната от дъщерите му, която е на моите години, израснахме заедно и учихме в едно училище. Сетне тя стана - естествено, с таткова помощ, управител на столова в един от домовете за сираци, закътани в малко селище в близост до голям град в Северозападна България. Пресели се там, а след три години вече си имаше изплатен апартамент в София. Малката му дъщеря учи в Англия.
Поддържах общо взето приятелски отношения с голямата дъщеря до момента, в който тя ме покани да й погостувам там в провинцията. Красиво местенце, добре се беше уредила, посетих и дома за сираци.
Признавам, до този момент вглъбена в свои си лични проблеми, болки, любови, радости, амбиции и пр., не се бях замисляла за съдбата и начина, по който живеят тези дълбоко нещастни, отритнати от близки, забравени от общество и институции, преждевремено остарели дечица. Студени стаи, олющени тавани, някъде проплакват бебета, там нямам дори смелост да отида.
Наобиколи ме група по-големшки деца, вгледах се в изпосталелите им личица и мръсни сплъстени косици и ми се дощя със засилка да метна новата си маркова чанта (брат ми живее в САЩ и редовно глези по-малката си сестричка, студентка, със скъпи подаръци) със засилка през прозореца. Страшната мизерия изглежда не правеше впечатление на работещите там, сигурно е и нормално,свикнали са...
Две момиченца на около 8 и 10 години и едно момченце близо четиригодишно трайно ме обсебиха и ме следваха навсякъде. Свалих гривната и обиците, дадох си и парфюма на момиченцата - голяма радост, изпратих ги за гребен, обещах да им направя прически.
Хукнаха, малкият Тони остана при мен. Попитах го какво са обядвали днес. "Картофи с кокал" - отговори ми простичко детето, без да знае как отговорът му накара кръвта да се отдръпне от лицето ми. И тук ли? И тя ли?
Пред очите ми се появи самодоволната ухилена физиономия на бай Валери. Каква овца съм! Ама разбира се, апартаментът, и защо ще напуска София да гние в някаква си изостанала местност. Обезумях, хукнах надолу, повлякох я до дома й, взех си вещите и без повече обяснения си тръгнах.
Та така Валерката ме намрази, а аз неневеждам и него, и угоената му съпруга, и дъщерите му. Представям си и тяхното поколение, ясно ми е как ще бъдат възпитани и какви "достойни" хора ще са.
И още нещо - категорично и безусловно взех решение да си осиновя дете. Не сега, след 2-3 години, нека завърша, а ако не успея да намеря работа в така обичаната от мен България, в която обаче така зверски изнудват, крадат, мачкат и обезличават обикновения съвестен човек, ще замина при брат си.
Но преди това ще си взема дете от дом. Пред очите ми са двете малки момиченца, не мога да спра да мисля за тях. Проучвам процедурите по осиновяване - дълги, мъчителни, тромави... Нямаш право да избираш кое детенце да осиновиш, но те имат право да разделят братчета и сестричета едно от друго - колко хуманно.
30 000 деца чакат с жадни погледи някой да протегне ръка към тях и да изрекат така лелеяните думички "мамо" и "тате".
"Вярващ ли сте? Аз да, при това силно и по каноничен православен начин. Валерката ще го съди Господ. А за авторката, която вие така пламенно защитавате като радетел на истината, отворил ни очите за дребното човече- тя какво направи? Тя с какво е по-различна от Валерката ви питам за пореден път? С това че е накаканизала едно текстче?" Драга госпожо Танеф, това, че определяте себе си като "вярваща" е много мило. Аз само ще потвърдя / без да съм вярващ в популярния смисъл на думата/, че съденето на хората, според каноните на Вярата, е дело на Бога. Вие сте приложили това старо правило към Валерката. За жалост - към бедната авторка на текста проявявате необяснима за един християнин агресивност и си позволявате да я съдите, че дори и осъждате с небивало настървение. Изводите от този ноторен факт са два. Първият е, че сте несъмнено заинтересована страна в този дебат. Вероятно сте в групата на паразитиращите на гърба на сираците в България - иначе няма как да се обясни опита Ви да приравните поведението на Валерката с това на авторката. Вторият извод е, че определено не спазвате каноните на собствената си Вяра. Което не е никаква новост, с оглед на първото обстоятелство. Иначе - това, че младата дама, написала този развълнуван текст, е различна от Валерката е елементарно да се докаже. Тя просто не приема кражбата като начин на мислене и живот. Т.е. - основава позицията си / освен на светския морал/ и на една фундаментална Божия заповед - "Не кради!". Фактът, че не сте в състояние да видите тази очевидна разлика говори още по-добре за начина, по който практикувате Вярата си. Ако си въобразявате, че бих Ви ръкопляскал - лъжете се!
А младата дама ви е доста присърце. И не, не съдя- питам, какво е направила авторката и с какво се мисли по-различна от Валерката? Едно не разбрахте, уважаеми, освен кражбата на храна за стомаха, има кражба и на духовна храна. За мен между тях стои знакът =. Оставям ви да ръкопляскате на авторката и на своята правота.
Обидата, че крада от децата-сираци, ще я подмина, като излязла изпод пръстите на човек, който просто търси да се заяжда. Който ме познава, знае коя съм и какво правя. На такива като вас не държа да се доказвам. П.П. Наскоро майка ми ме обвини, че така да се каже "крада" от своите деца да помагам на чуждите. Но простено да ви е. Живейте си със здраве, защото с разум вижда се ви е трудно.
"Танеффф ти го каза-всички сме за ебане,че оставяме неолибералната алчност да се вихри и да има Валерковци във всички сфери.Ти и подобните ти сте комуняги,щото ревете като партизани,срещу буржоата-търгаши като Валерката.Да бесим кулаците ли,що ли?" Господин Павур - само в помътени червени глави хора, като Валерката, са "буржоа-търгаши", а онова, което се случва в България в последните 20 години - "неолиберална алчност". Имената на двете неща са доста по-прости. Валерката е най-обикновен пост-соц-крадец, а онова, което ви изглежда като "неолиберализъм" е най-обикновено беззаконие. Преодоляването на тези ракови образувания по тъканта на едно общество / българското не е нито първото, нито последното боледувало от тези неща!/ започва с един на пръв поглед безсмислен акт - вземането на страна. А страните са само две - тази на крадците и тази на почтените хора. Текстът взема страната на почтеността. И ни предлага да осмислим проблема, а след това също да направим своя избор. Е, Вие и г-жа Танеф направихте своя: застанахте редом с Валерката. Сега трябва спокойно да преглътнете факта, че има хора различни от вас, при това склонни да ви кажат истината в лицето! Успех в преглъщането на тази ситуация
"Който ме познава, знае коя съм и какво правя." Госпожо Танеф, ние тук също Ви познаваме, макар и донякъде. Вие сте дамата, която оправдава поведението на хора, крадящи от залъка на сираците. За нуждите на конкретния дебат това познание е напълно достатъчно, мисля!
Оправдавам? къде го прочетохте, моля за цитати? Радиоточка! Помните ли ги? Иамеше ги по тоталитарно време и сега се срещат из някои по-забутани села. Това сте вие. Повтаряте си някаква ваша си тезичка, родена и изкривена от вас. Сполай ви! И пак със здраве, от другото сте лишен.
"Оправдавам? къде го прочетохте, моля за цитати?" Госпожо Танеф, когато един човек не е казал и една осъдителна дума по адрес на Валерковците, а през цялото време се опитва да внуши на другите и себе си, че между Автора, който заклеймява кражбата, и крадецът няма практическа разлика - това е зле прикрит опит за оправдаване на крадеца. За съжаление - това е голата истина в случая....
До Автора: Да не ти прави впечатление, масата хора са такива. Винаги ще ги побеждаваме въпреки всичко.