Защо Русия вече не се бои от Запада

Запада мига невярващо - Владимир Путин току-що нахлу в Украйна. Германски дипломати, френски евробюрократи и американски анализатори изглеждат поразени. Защо Русия е избрала да заложи на карта връзките си със Запада на стойност милиарди долари?

Западните лидери са изненадани, защото не са осъзнали още, че Русия вече не изпитва респект към европейците по начина, по който го изпитваше след Студената война. Русия не смята, че Западът вече е единен съюз, борещ се за обща идея. Русия смята, че Западът сега се интересува само от пари.

Хората на Путин го знаят от личен опит

Управляващите Русия си купуват Европа от години. Те притежават имения и луксозни апартаменти от лондонския Уест Енд до френския Лазурен бряг. Децата им са в безопасност в британски и швейцарски частни училища и университети. А парите им са укрити в австрийски банки и британски данъчни убежища.

Тесният кръг апаратчици около Путин вече не се бои от европейския елит. Някога той си го представяше като куп Джеймс Бондовци. Сега те ги виждат другояче. Те вече знаят от личен опит колко раболепни могат да бъдат западните аристократи и корпоративни магнати, когато се намесят руските милиарди. И сега те приемат Запада за двуличен - същият европейски елит, който им помага да крият състоянието си.

Някога влиятелните хора в Русия слушаха, когато европейските посолства разпространяваха изявления, в които заклеймяваха тежката корупция в руските държавни фирми. Нищо подобно не се случва сега. Сега те знаят добре, че европейските банкери, бизнесмени и юристи вършат мръсната им работа, прехвърляйки доходите от корупцията в убежища като холандските Антили или британските Вирджински острови.

Не става въпрос за пари, а за адски много пари

Самата Централна банка на Русия твърди, че около 2/3 от 56-те милиарда долара, излезли от Русия през 2012, са свързани с незаконни действия. С престъпления като рушвети, трафик на дрога или данъчни измами. Това са парите, за които елитните английски банкери разпъват червения килим в Лондон.

Зад корупцията в Европа Русия вижда слабост на Америка. Кремъл не вярва, че европейските държави, с изключение може би на Германия, са наистина независими от САЩ. Тя ги приема като клиентелистки държви, които Вашингтон би могъл да принуди сега, както го е правил през Студената война, да не въртят такъв бизнес с Кремъл - но не го прави.

Когато Русия вижда Испания, Италия, Гърция и Португалия да се надцакват взаимно кой ще е най-добрият бизнеспартньор на Русия в ЕС (в замяна на затваряне на очите за нарушенията на човешките права), те виждат изчезващия американски контрол над Европа.

В Москва Русия усеща слабостта на Америка направо от американското посолство. Някога Кремъл се опасяваше, че авантюра в чужбина би могла да предизвика икономически санкции от Студената война, точно там, където най-много би заболяло: забрана за износ на основни части за петролната им индустрия, дори отрязване от Западния банков сектор. В наши дни това звучи като мираж.

Русия вижда, че Америка е разсеяна: путиновият украински гамбит дойде като шок за американската външна политика. Американските политици предпочитат да говорят за Китай, или да участват в израелско-палестински мирни преговори. Русия вижда, че Америка е уязвима: в Афганистан, Сирия и Иран, САЩ отчаяно се нуждаят от руската подкрепа, за да продължават доставките на оръжие и амуниции, да провеждат мирни конференции или да налагат санкциите си.

Москва не е нервна

Руският елит се е разкрил пред света по невиждан начин - всичко, което му е скъпо, сега е в европейски имоти и банкови сметки. Теоретично това ги прави уязвими. ЕС би могъл, с внезапна вълна от разследвания за пране на пари и отказ на визи, да им отреже достъпа до богатството им. Но пък неведнъж досега те са виждали европейските правителства да се огъват пред прокарването на нещо дори далечно наподобяващо американския "Закон Магнитски", който забранява на няколко уличени в престъпления висши руски чиновници влизане в САЩ.

Всичко това прави Путин уверен, даже твърде уверен - уверен, че европейският елит се интересува повече от печелене на пари, отколкото от противопоставяне с него. Доказателствата са налице. След като руските сили достигнаха периферията на грузинската столица Тбилиси през 2008, имаше гневни изявления и заплахи, но ни гък за руските милиарди. След като руската опозиция бе пратена на показни процеси, имаше "изразяване на опасения" от Европейския съюз, но отново мълчание за руските милиарди.

Кремъл смята, че знае мръсната тайна на Европа - и че държи европейския елит в ръката си

Хората с мрачни лица, които управляват путинова Русия, се приемат като съветските политици от последните дни на СССР. През 80-те години САЩ говореха за интернационален марксизъм, но вече не вярваха в него. Сегашният Брюксел според Русия говори за човешки права, но вече не вярва в тях. Европа реално се управлява от елит с морала на хедж-фонд: важно е да се печелят пари на всяка цена, и те да се изнасят в офшорни зони.

Кремъл вижда доказателства за това в бившите лидери на Великобритания, Франция и Германия. Тони Блеър сега съветва диктатурата в Казахстан как да подобри имиджа си на Запад. Никола Саркози обмисляше създаване на хедж-фонд с пари от абсолютисткия Катар. А Герхард Шрьодер е председател на борда на консорциума "Северен поток" - притежаван основно от "Газпром" тръбопровод, свързващ Русия директно с Германия през Черно море.

Русия е уверена, че няма да има икономическа контраатака от Запада

Руснаците вярват, че европейците няма да наложат санкции върху парите на руските олигарси. Те вярват също, че американците няма да накажат руските олигарси, като блокират достъпа им до банки. Русия е уверена, че военната контраатака изобщо не подлежи на обсъждане. Те очакват Америка само да прави показни политически акции. Да отмени срещата на Г-8? На някой пука ли му изобщо?

Тъй като Путин не се бои от Запада, той може да се концентрира върху това, което е важно в самата Русия: да се удържа на власт. Когато Путин оповести, че ще се върне на президентския пост в края на 2011, основният въпрос беше: защо?

Режимът нямаше история, която да разкаже. Какво иска Путин да постигне, като никога не отстъпва от поста си? Лично обогатяване? Марионетният президент, който той измести, Дмитрий Медведев, поне лансираше темата за модернизацията. Какво, освен чистата жажда за власт, кара Путин да се върне в президентството? Кремълските пиари нямаха какво да отговорят.

Москва бе разтърсена от масови протести през декември 2011. Над 100 000 души се събраха пред Кремъл с искането Русия да се управлява другояче. Протестиращите бяха сплашени да се разпръснат от улиците, но проблемът, който имаше режимът с оправдаването на това, което прави, си остана. Путин се предлагаше на руснаците като човекът, който ще стабилизира държавата и ще осигури ръст на доходите след хаоса на 90-те години. Но когато руснаците вече не се бояха от хаоса, а от стагнацията, тъй като икономиката се забави - изглеждаше неясно за какво им е тази "стабилност".

И точно тук се намеси мащабната пропагандна кампания за Евразийския съюз

Първите стъпки към него Путин вече предприе, изграждайки митнически съюз с Беларус и Казахстан, и се надяваше да направи същото с Украйна, ръководена от Янукович. Въпросът вече не е в империята; той е в използването на империята за прикриване на гротескните мащаби на руската корупция и оправдаване на съществуването на режима.

Русия би предпочела да погълне цяла Украйна, но шоуто трябва да продължи. Руската телевизия има нужда от венцехваления за Путин всяка вечер в новините. Руската политика е повече шум, отколкото реално съдържание. Реалната същност на руската политика е измъкване на милиарди долари от населението и прехвърлянето им в поредния тропически Западен данъчен рай, затова и руската политика се нуждае от постоянен ПР и постоянна путинска драма, за да се крие всичко това от руснаците. Народен гняв, че Путин си има кремълски авиофлот на стойност $1 млрд.? Или че една трета от бюджета на игрите в Сочи - рекордните $51 млрд., изчезна в нечии джобове под формата на рушвети? Забравете. Русия отново е на оръжие.

Затова и Крим е перфектното решение за Путин

Крим не е Южна Осетия. Той не е някое далечно, планинско грузинско селце, населено с някакъв съмнителен етнос, за който руснаците не са чували. Крим е сърцевината от руската романтизъм. Полуостровът е единствената част от класическия свят, който Русия някога е превземала. Ето защо царистката аристокрация се влюбва в него. Крим символизира стремежа на Русия през XVIII век и XIX век да превземе Константинопол и да освободи православните християни от турското робство. Крим се превръща в въплъщение на имперските амбиции: в поезия и дворци, той бива превъзнасян като перлата на руската корона.

Крим е единствената земя, за която руснаците наистина скърбят. Причината е туризмът. Съветският съюз надгради върху царисткия мит и превърна полуострова в гигантски почивен център, пълен със санаториуми за работници и пионерски лагер. За разлика от руските градове например в северен Казахстан, Крим е място, където руснаците наистина са ходили. Дори сега, над един милион руснаци почиват годишно в Крим. Това не е просто полуостров; това е руският "Клуб Мед", плюс имперски романтизъм, обединени в един лесен за поднасяне на масите продукт.

Путин го знае. Той знае също, че милиони руснаци ще го обявят за герой, ако им върне Крим. Знае още, че европейските бюрократи ще разпространяват остри изявления, но след това ще се върнат към бизнеса си да помагат на руския елит да си купува лондонски имения и френски замъци. Той знае адски добре, че САЩ вече не може да застави Европа да постъпва другояче. И знае не по-малко добре, че САЩ не може да направи нищо освен театрални военни маневри - в най-лошия случай.

Точно затова Путин нахлу в Крим.

Защото смята, че няма какво да губи.