"Серенада в синьо" в изпълнение на биг-бенда на Глен Милър звучи с припуквания минути преди новините по "Хоризонт". Композицията от 1942 г. е една от най-"съвременните" музикални произведения, които Българското национално радио може да си позволи да излъчва от 1 януари насам.
Това не е машина на времето, а резултатът от най-обикновен търговски спор. Проблемът е, че БНР не успя да се договори с дружеството за защита на авторски права "Музикаутор" и се принуди да спре от ефира си съвременната българска и световна музика.
Конфликтът между двете страни се оказа изненадващ както за слушателите на общественото радио, така и за авторите на музикални произведения, чиито права уж бяха поставени в центъра на скандала.
БНР се оплака, че "монополистът Музикаутор" блокира дейността му, а Министерството на културата директно обвини дружеството в рекет.
От своя страна "Музикаутор" се възмути, че БНР "абсолютно недопустимо противопоставя обществеността срещу композиторите и авторите", както и че по радиото продължава да се излъчва музика без погасени права.
Както винаги, спорът е по-скоро за пари, отколкото за принципи. Проблемът не започва от днес и не се изчерпва само с уреждане на задълженията на БНР, което дори по данни на "Музикаутор" е най-големият платец на авторски права за музикални произведения на радиопазара в България.
Казусът започва още в края на 2014 г., когато изтича 5-годишното рамково споразумение между "Музикаутор" и АБРО (Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори) за тарифите на излъчване на музика в радиосектора.
Споровете кой поръчва и кой плаща музиката продължават до втората половина на 2016 г., когато все пак двете страни се договарят за тарифа.
Радиостанциите* се съгласяват да отделят до 4,4% от рекламните си приходи за плащане на правата на композитори, автори на текстове и музикални издатели, чийто единствен колективен представител е "Музикаутор" (отделни такси се плащат и за правата на изпълнителите и продуцентите, които се събират през ПРОФОН).
Предложението с новата тарифа на "Музикаутор" е внесено в Министерството на културата, както го изисква закона, и е одобрено през ноември 2016 г. с подписа на зам.-министър Боил Банов.
Такава договорка обаче липсва по отношение на БНР, въпреки че ръководството на "Музикаутор" и новоизбраният генерален директор на радиото Александър Велев водят преговори още от юни 2016 г.
Досега БНР плаща авторски права по следната схема: 1% от държавната субсидия (тя е в размер на 41,2 млн. лв. за последните няколко години) + 4,55% от приходите за реклама (общо 1,7 млн. лв. по данни от 2015 г., включително търговска реклама и информационни кампании на държавни структури).
Средствата, които БНР изплаща на "Музикаутор" на година, варират между 431 463 лв. (за 2011) и 487 768 лв. (за 2015 г.).
Претенцията на "Музикаутор" към БНР завишава радикално вноската от страна на БНР - при новата схема, радиото ще трябва да отделя над 1,89 млн. лева само за авторските права на музиката.
Източник: musicautor.org
Дори с по-ниската процентна ставка, БНР плаща на "Музикаутор" почти толкова, колкото целият частен радио-сектор.
Проблемът не е само в мащаба на бюджетите. Проблемът е, че "Музикаутор" има сериозен проблем да събере задълженията си от страна на частните ползватели - включително от големите радиогрупи, както се посочва в последния годишен отчет на дружеството.
Докато БНР с непроменения си държавен бюджет увеличава вноската си с 11,46% от 2014 до 2015, при частните и общински оператори се наблюдава спад със 7,31% за една година - въпреки че при големите оператори и групи приходите от реклама нарастват.
Защо тогава "Музикаутор" скъса договора с най-големия си "лоялен" клиент на радиопазара - БНР?
Аргументът от страна на дружеството: общественото радио би трябвало да се третира равнопоставено с частните станции.
Според тяхната сметка - БНР пълни над 50% от програмата си с репертоара на световните и български музиканти, представлявани от "Музикаутор". За това съдържание обаче отиват по-малко от 500 000 лв, т.е. един процент от общия бюджет на радиото.
От "Музикаутор" дават примери с европейски страни като Италия, Естония, Румъния и Гърция, в които процентът, плащан от обществената медия за авторски права, варира от 2,2 до 5% от държавната субсидия.
Подобно значително преразпределение на бюджет на държавна структура, каквото е БНР, обаче не би трябвало да се случва на закрити преговори, а да премине през сериозен обществен дебат - и то, не между Коледа и Нова година, а още преди началото на бюджетната процедура.
Радио- и телевизионните оператори са сред относително коректните платци на авторските права, при тях вече е възможен и обективен мониторинг на музикалното съдържание чрез софтуер за разпознаване на парчетата.
Най-големи разминавания между задълженията и реалните плащания има при организаторите на концерти, търговските обекти и др., постоянният контрол върху които е практически невъзможен.
Източник: musicautor.org
Въпросът не е само дали БНР се възползва от привилегировано положение в сравнение с частните радиа, не е и само в това дали Музикаутор злоупотребява с позицията си, като лишава националното радио от избор.
Проблемът е и в адекватността на системата за "възвращаемост" на инвестицията в музика, която рядко излиза извън българския пазар.
Проблем е и фактът, че голяма част от самите изпълнители, композитори ,текстописци и техните наследници често не разбират какво се случва с парите им.
През 2014 г. след фалита на КТБ се оказа, че ПРОФОН държи близо 10 млн. лева на депозити с висока лихва. Парите се натрупали от непотърсени възнаграждения на продуценти и изпълнители, макар че по закон организациите за колективно управление на авторски права не могат да реализират печалба и са длъжни да разпределят и изплащат всички събрани средства.
Впрочем, няколко години по-рано музикантите от група "Сигнал" бяха направили страхотен експеримент: бяха платили чинно 5% от приходите за организирането на поредния си концерт под формата на авторски права (общо 3000 лв.), в очакване да разберат колко от тях ще се върнат под формата на... авторски права за композирането, създаването на текста и изпълнението на собствените им песни.
Резултатът? Двадесет и три лева.
* Става дума за ефирни радиостанции, които излъчват между 40 и 60% музикално съдържание.
