Мина нелепа седмица за българското образование. Седмица, в която ДАНС влезе в Медицинския университет; в която разбрахме, че Софийският университет приема с тройки в традиционно най-силната си специалност „право"; че бизнесът настоява студентите да бъдат задължени да работят в България, след като завършат; че Министерство на образованието и науката ще привлича чужди студенти с нова дирекция. И че отсъствията в училище ще се извиняват с амбулаторни листове, не с медицински бележки.
Какво е общото между всички тези новини ли? В нито една от тях не става дума за съдържанието и целите на съвременното българско образование. Иде реч само за скандали, констатации и палиативни административни мерки, в които в последните години безвъзвратно потъва всеки опит за смислен дебат какво образование й трябва на днешна България и трябва ли й то изобщо.
Та нима ни изненадват злоупотребите и корупцията в университетите, които отдавна приличат на бизнес-картели за доживотно обезпечаване на неколцина ректори и техните приближени политически кръгове?
Нима ни изненадва поредната „иновация" на МОН в лицето на нова държавна структура, която ще хрантути безсмислени хора в обреченото усилие да привличат студенти от български диаспори в нашите висши училища, които могат да им гарантират всичко друго, но не и качествено образование?
Изненадват ли ни фалшифицираните извинителни бележки на средношколците, при положение че има прехвалени столични училища, в които се фалшифицират входни тестове според предварителното плащане на когото трябва за каквото трябва? И че с 6-ици в тези училища влизат младежи, които до 12-ти клас продължават да сричат и убедено вярват, че Питагор е известен влогър?
Изненадват ли ни наистина тройките в най-престижния българския университет (едва на 801 място в класацията на Times Higher Education World University Rankings ), при положение че има висши училища, в които един успешно завършен семестър струва колкото 3 бутилки водка, а за диплома се добавят по още 10 лв. за секретарките.
Евтино е българското образование. Евтини хора произвежда. И евтино бъдеще ни вещае, защото от предучилищната група до последния семестър в университета българското образование се крепи на гигантската лъжа, че някои преподават, а други учат. Всъщност и едните, и другите отдавна са загубили смисъла на това интелектуално усилие.
И за да не оставям впечатлението, че само държавното обучение е един гигантски фалш, то ето един истински случаи от „спасителното" според мнозина образование в частните „демократични" училища - онези, в които според рекламните им брошури „се учи чрез преживяване", развиват се талантите, следват се интересите, нагласите и потребностите на детето без никакво „насилие над индивидуалността".
Става дума за будно и амбициозно 13-годишно момиче, на чиито родители самите учители подказват, че кварталното държавно училище не е за него и да му намерят подходяща прогресивна среда. Родителите се вслушват в добронамерения съвет и отговорно избират частно училище срещу 5000 евро на година. Базата е великолепна, спортът е на почит, бусчето е незаменимо удобство, учителите са с реноме, средата е сигурна, спокойна и напредничава. Идилията продължава няколко месеца, преди майката да забележи, че доброто темпо от предишните години по математика е загубено, а учебникът по литература е претупан за сметка на учебника по български език, който е едва наченат.
Оказва се, че децата всеки ден са питани какво им се учи днес - български език или литература. Разбира се, кое дете би избрало сложната българска граматика пред това да обсъжда филми по литературни произведения?! На разтревожената майка, която се притеснява как детето й ще се справи с тежките матури след седми клас, просто е обяснено, че мечтаната от детето елитна езикова гимназия не може да e никаква конкуренция на това по-елитно от най-елитните училища.
Оказва се, че не само държавните училища са пустеещи територии. В доста от частните свободата е за сметка на знанията; директорите спекулират с душевния комфорт на децата и изнудват чрез тях родителите, за да задържат парите им; учителите внушават на децата, че са „изключителни", защото от броя деца в клас зависи заплатата им; всички дружно надуват един балон и поддържат изкуствена затворена среда, в която няма нищо по-малко от успех, а училището те подготвя само за живота, в който нищо не е задължително.
За онзи другия, сложния живот с многото неизвестни и постоянните битки трябва да се подготвяш сам.
Проблемът с българското образование е наистина гигантски. И спасение не дебне отникъде.
Наистина страшно много деца заминават да учат навън. Дори вчера станах свидетел на разговор между две момчета, които си споделяха колко са разочаровани от ТУ Пловдив. От начина на преподаване, от средата като цяло. Или както каза едното -2 загубени години досега. Има нещо много сбъркано, не ми се иска детето ми след време да замине, но това е изход, ако искаш нещо повече.
"... нашите висши училища, които могат да им гарантират всичко друго, но не и качествено образование" Не всички, не всички. И все пак, в дейността образование участват две страни. Възможните комбинации между лошо или добро преподаване и изпитване и незаинтересованост или афинитет към знания, могат да подредят резултата в доста подробна стръмна скАла.
И някакви странни персони бродят из Ст. град.
Всичко е проядено от алчност. Отнети са всички права на учителите и премахнати задължения на учениците. Една шайка "преподаватели" върлува в България. ФОСТАТА
Една шайка "препРодаватели" върлува в България.
@#1, Дъщеря ми учи в UK и се премести от университета във Фалмът, в друг, по същата сециалност в Лондон и приказва същото за престижни университети навън. Така че като цяло подобни приказки са повече израз на незадоволени очаквания, които обаче до колко са реалистични, не е ясно ;)
Оксфорд , Кеймбридж и Единбург са още в сферата на реалистичните високи очаквания. Също и Айви Лийг в САЩ. Но има една-две малки подробности при всичките...
ЕФтино е образованието, защото всичките му съставки са бутафория и имитация. Да започнем с преподавателите. Измислени тип "копи-пейст" дисертации+леля, чичо, мама, тати = доцент. 1-2 години +бля-бля = професор. Малко приказки на маса, повечко вино и още повече "аз на тебе, а ти не мене" и ...опа АКАДЕМИК, разбираш ли? И защо ли? Какъв точно принос има в биохимичната наука нарицателното академик Ваньо Митев?? А пък какъв ли е на патофизиолога, комсомолски секретар, поет ..................ректор на МУ-Пловдив, академик Костянев??На по-долното ниво, конкурсите за асистенти?!??!+?Ако не беше толкова тъжно, щеше да е смешно! Сега, студентите. Не мога да отрека, че има свестни деца. Малко, но свестни. Останалите, тъжна ви майка от инДжинери, лекари, зъболекари, юристи, педагози.......Това не са образовани хора. Това са ИМИТИЦИЯ на образованост, което всъщност означава, НЕГРАМОТНИЦИ, ама с диплома.
Е, Виктория, да не забравяме какво получават университетите от средното училище. Не можеш да наваксаш 12 години за 4. Нарочно ти го пиша в цифри. Не че не си права съвсем, но генерализациите са вредни по принцип. Има и читави преподаватели, и читави студенти. Така че по-кротко. Проблемът не е само там.
Ама Вие да не сте си вярвали досега, че "образованието" е най-висшият източник за придобиване на знанияи и интелигентност. Да не би да си вярвате, че Шекспир е станал лингвист и е дал на света около 300 нови понятия само с килийното си образование, където криво ляво в 15 век са учили само четене, писане, смятане и малко история на страната и в края на краищата остава и умира неграмотен актъор, който не е успял да напише сам дори предсмъртното си писмо. Не е онзи автор на всичките пиеси, които света познава като "Шекспирови". Или пък защо решихте, че щом е на запад значи е по престижно. А да забравих. Ние сме отвратително хомофобско племе, което в разрвив с псевдо национализма, който проповядва, винаги крадем, проповядваме, присвоявме или сравняваме себе си с чуждото, когато опира до постижения и когато това трябва да задоволи, погали или успокои егото ни без покритие. Знаем, че щом някой си известен е учил някъде си и учебното заведение има престиж, а от този някой е излязло нещо, то всеки друг, който отиде да учи там ще постигне неговия успех? Еднаквостта и различията винаги функционират в полза на егото. Може би ако българина поемеше отговорността като има деца да си стои вкъщи и да го възпитава, а не да ходи по почивки, разходки, кръчми, кафенета и дискотеки, оставяйки детето на баба си, съседката или платена детегледачка, а в някои случаи и го оставя да се гледа само. Ако се занимавахте сами да образовате децата си и да четат книги от малки, щеше да е спорно като отидат в училище или университета, кой кого ще учи - учителят - ученика или ученикът - учителя. Вината отново пада на плещите на родителите, защото системата винаги си е била такава откак свят светува. Но ако детето е отгледано и възпитано както трябва, на него му трябва само едно леко побутване за да извлече нужното от всяко учение, за да просперира. Все пак да не пренебрегваме обучението. За замазване на очите винаги се предлага някавко знание, но просот от 100%, за което си си платил и отишъл, получават максимум 12%