Кога един политик става чалга политик, с какво се характеризира чалга културата и въобще как се чалгизира едно цяло общество? Тези въпроси повдига Клаус Рот в сборник на германското Дружество за Югоизточна Европа.
В България можете да чуете често как представителите на новата политическа класа биват наричат "чалга политици". Аналогично с "чалга историците" - онези политически много влиятелни "автори на националистически книги и водещи на телевизионни предавания, които разпространяват дезинформации под предлог, че разбулвали тайни от българската история", пише авторът Клаус Рот като цитира българската изследователка на явлението Димана Трънкова.
Културният избор на Изтока
Използването на понятието "чалга" във връзка с определени политици или историци не е никак случайно. С него се изразява точно определен начин на поведение и мислене. Възникнало в началото на 1990-те години като необуздан музикален израз на постсоциалистическите трансформации и на дълбоката обществена и икономическа криза в България, постепенно явлението "чалга" превзе обширни територии и днес вече говорим за цялостна чалга култура. Кои са нейните характеристики?
Най-напред чалгата като стил в музиката има и свое политическо измерение. Една от причините за високата популярност на поп-фолка се крие в това, че той е смятан за собствена балканска музика, макар и с взаимствани елементи от западната поп-музика.
В тази връзка етноложката Радост Иванова говори за "културния избор на Изтока" и извежда термина "самоориентализация", а Ивайло Дичев посочва връзката между поп-фолка и османските поробители. Същото съдържание откриваме и в сръбските и румънските аналози на поп-фолка, съответно турбо-фолкът и манелето (manele).
В този смисъл връщането назад към народните традиции и обвързването им с ориенталското в частност изразяват антизападни и антиевропейски или откровено националистически настроения, пише Клаус Рот.
Понятието "чалга" има и сексуален оттенък - с подтекст, свързан с патриархалното разбиране за разделението на половете. Представяният от медиите образ на фолкпевицата винаги е на секс бомба, на желан обект от мъжа, който има три идеала в живота - богатство, скъпи коли и жени.
Чалга културата пропагандира хегемонията на мъжа в обществото, чиито нови герои са мачо политикът, мафиотът, бизнесменът и спортистът. Бойко Борисов спечели така убедително изборите през 2009 година и заради това, че самият той по един почти идеален начин съчетава в себе си всички тези нови патриархални идеали, се казва в статията.
И още - чалгата изразява възприятия, свързани с бързото и безогледно правене на пари и нарушаването на законите и нормите. Луксът и демонстративното харчене са идеалите на новите мъжки герои, които никой не пита откъде идва богатството им. И не на последно място чалга културата е нарицателно за безпардонното налагане на личния интерес и господственото положение на личните връзки.
Отражението на всичко това върху политиката се състои в следното: новата политическа класа възприе един модел на поведение, стъпващ върху незачитането на законите и неглижирането на личната й отговорност по отношение на обществения интерес. Важно е само това как да се облагодетелстваме лично или в най-тесен приятелски кръг, пише още Клаус Рот.
Селският корен на новите елити
За разлика от западния свят, където поп културата също е важен фактор в обществото и политиката, в Югоизточна Европа чалга културата е станала неделима част от културата на новите елити. Обяснението за това е просто - една голяма част от представителите на новия политически и икономически елит в тези страни е с обикновен социален произход - тези хора идват или директно от село, или принадлежат към класата на "новите граждани" - онази прослойка от обществото, която през последните десетилетия масово се настани в големите градове.
Отделно от това немалко представители на новите елити произхождат от старата комунистическа номенклатура, припомня авторът на статията Клаус Рот. В заключение той казва, че независимо от кого и кога ще бъде написана "политическата антропология на Югоизточна Европа", чалга културата непременно трябва да бъде спомената в този труд като един обществен и политически феномен.
