Сега пък - най-мързеливите. Такива сме според The Economist заради най-многото почивни дни извън съботите и неделите. Страната ни е с 13 официални празника (от миналата година сред тях е и Разпети петък).
Ако към това се прибавят 20-те дни отпуск и средностатистическите 22 дни болнични, излиза, че у нас не се работи 55 дни в годината освен в съботите и неделите. Това ни прави лидери в Европа, след нас са французите с 48 дни. Държавата, в която излиза The Economist, почива официално 8 дни (тази година един повече - деня на кралската сватба).
Англичаните наричат официалните си неработни дни "банкова ваканция", т.е. това е толкова неработен ден, че дори и банките не работят, и - уверявам ви - може и да разбират от банки, но не проумяват нищо от дълбинните празнични пластове на славянската душа. Давам пример.
Работехме трима българи и двама англичани по програма за намаляване на социалната изолация. Занимавахме се с оня бл. 20 в Ямбол, където по-късно проблемът със социалната изолация бе ликвидиран не с програма, а с багер. Тъй като работехме по техния английски начин - от здрач до здрач, - този ден ни бяха предупредили, че трябва да напуснем офиса в ямболската община по-рано, защото администрацията щяла да работи до 14 часа и съответно дотогава ще е отворена сградата.
"Защо само до 14 часа?" - попитаха англичаните. Изумено и възмутено попитаха.
"Защото е Осми март - казахме съвсем спокойно ние, българите. - Международен празник на жената."
Англичаните не бяха чували за такъв празник и продължиха да се възмущават. Когато разбраха, че не е "банкова ваканция", съвсем кипнаха:
"На първи март не работихме, а си разменяхме мартеници. На трети март не работихме, защото беше национален празник. На осми март няма да работим, защото е ден на жената... Имате ли още някой неработен ден през март?"
Това го казаха ей така, от въодушевление, не че допускаха да имаме още един празник през март. Само че ние ги изненадахме:
- Имаме - 22 март.
- Какво, за Бога, е 22 март? - изуми се единият англичанин.
- Ами първият ден на пролетта - отговорихме ние.
- В такъв случай какво беше Първи март?! - възкликна другият.
- Първи март беше първият ден на март - отговорихме ние.
Да оставим, че имаме два първопролетни дни - календарен и астрономически. Ще наваксаме през април - убедихме английските си колеги. - След което ще изостанем през май, защото... - обяснихме им какво са Гергьовден и 24 май. - Но ще наваксаме през юни - обещахме. - През юли трябва да посвършим предварително повече работа, защото през август е почти невъзможно да се работи, всички са в отпуск - казахме загрижено. - През септември ли ще наваксаме? - попитаха те. - Не, през септември не може, защото... - обяснихме им какво важно нещо се е случило за България на 6 септември. - А 22 септември какво е - първа есен ли? - попитаха те и съвсем не подигравателно.
Вече всичко им се струваше възможно. А само час преди това си мислеха, че вече бяха видели всичко, което може да ги потресе. Техните "банкови" празници срещу нашите "патриотично-духовни". Сега тяхното списание ни нарича най-мързеливите в Европа.
По този повод тук отново заспорихме трудолюбив ли е, или не е българинът и чухме неопровержими аргументи както в полза на трудолюбието, така и в угода на мързела. По тази тема дори царската дума се скърши на две: през 2001 г. Симеон Сакскобургготски беше на мнение, че българинът е толкова трудолюбив, че с 800 трудодни ще реши всичките си проблеми.
През 2008-а Симеон каза, че е надценил трудолюбието на народа, мързеливи сме тоест. По този въпрос царят, дискусиите и народът се разминават - независимо какво ще решат дискусиите и независимо колко пъти ще си смени мнението Симеон, резултатите няма да съвпаднат с мнението на народа.
Защото народът въобще не смята, че смисленият въпрос е дали българинът е трудолюбив. Народът е убеден, че същественият въпрос е: има ли смисъл българинът да е трудолюбив? Какъв е смисълът от това да работим?
Смисълът на работата е това, което разколебава българина. Иначе по въпроса за трудолюбието като ценност няма колебание, там българинът е категоричен. Толкова категоричен, че ако трябваше да напише Десет народни заповеди, те щяха да звучат така:
Първо: Залудо работи, залудо не стой.
Второ: Днешната работа не оставяй за утре.
Трето: Вечерната работа не оставяй за сутринта.
Четвърто: Ако не посееш нещо, няма да пожънеш нищо.
Пето: Лете бъди измекяр, зиме бъди господар.
Шесто: Работата да се бои от тебе, не ти от нея.
Седмо: Лозето не ще молитва, а мотика.
Осмо: Работата на ум учи.
Девето: Работата не грози човека, мързелът го грози.
Десето: Ден година храни.
Дотук - национален консенсус. По въпроса обаче може ли да се забогатее с трудолюбие, народът определено се разцепва на две. И ако се съди по поговорките и пословиците, тези, които мислят, че работливият и богатият са един и същ човек, са малцинство.
"Който е работен, ще бъде имотен" е поговорка, която можете по-често да срещнете в сборник с народни мъдрости, отколкото в делничното народно мъдруване. Малцина вярват, че наградата се дава по заслуги, свързани с работата: "Който не се пече на нивата, не се пъчи на хорото."
Българският позитивизъм относно смисъла на трудолюбието започва с поговорката "Който се труди, не губи" и свършва с "Потта е като пчелата: откъдето и да иде, все носи". Толкова са. Малко се вярва у нас, че богат се става с работа, малко са и поговорките на тази тема.
Когато обаче става дума да се облече в кратка мъдрост истината, че работата на българина не му гарантира богатство, тогава фантазията се развихря: "От работа се става гърбат, но не и богат". "Ако работата беше хубаво нещо, и дядо владика щеше да работи." За българина справедливостта не е право пропорционална на трудолюбието. Даже обратното: "Един държи рогата, друг дои кравата", "Едни копаят и режат, други се нарязват", "Един се родил да сее, друг да пее".
По тази причина българинът е подозрителен, ако участта ти по рождение е да работиш, малко вероятно е да седнеш на трапезата на родените да ядат плодовете на твоя труд: "Канили магарето на сватба, но му заръчали да вземе и самара." Така работещият придобива образ на глупак, а неработещият на умник: "Балък лозе копа, юнак вино пие." Юнакът, умникът, обикновено е човекът с връзки, уреденият да си почива човек: "Аз ваша, ти наша, кой ще вари каша?"
След като работата е теглило, което носят само неуредилите се, няма как да не се стигне до философията "Работи без плата, че не ходи без работа", рециклирана в по-нови времена като "Те ни лъжат, че ни плащат, ние ги лъжем, че работим".
Ако някой изследовател вземе първата група мъдрости, които нарекохме Десет народни заповеди, може да докаже, че за българския народ трудолюбието е висша ценност и неоспоримо добро. И ще бъде прав.
Ако се спре на втората група - позитивните поговорки, може да стигне до извода, че народ, кой е съчинил такива мъдрости, все някой ден ще проумее, че държи съдбата си в свои ръце, ще запретне ръкави и ще си стегне къщата. И ще бъде прав.
Ако вземе третата група поговорки - негативните, може да докаже, че българинът не вижда смисъл в блъскането и бъхтенето, защото те не се отплащат. Че е деморализиран от ниските заплати. Че предпочита въобще да не работи, отколкото за унизително ниска заплата. Че е готов да лъже в качеството на труда според количеството на парите. И ще бъде прав.
Има една поговорка, която не влиза в нито една от тези три групи - тя е ключът към всеки и към всичко. Тя е кодът. Тя е моралът. Няма българин, който да не я знае: "Който не работи, не трябва да яде." Как само го е казал народът - не трябва да яде. Не е казал, че който не работи - не яде, а че не му се полага, не заслужава, не трябва да яде. Това е то моралът.
Във времена, в които този, който не работи, яде, моралът изчезва. И тогава - при липса на мерилото - всеки се отнася към труда, както му дойде.
друга причина българинът да възприема работата като бреме е,че той не може да работи това,което иска,което му е интересно,за което се чувства призван.не може например да работиш археолог,историк,учител,медицинска сестра и т.н. защото заплатата ти няма да стига да се храниш през целия месец. а когато си принуден да работиш нещо,което не ти е по душа задължително чувстваш работата като бреме.
Бреееее! То много дълго ва.АААААА !Неска нема а четем.Болат ме забите .Един пат...........
Пълни глупости, нито първи март, нито 22 са почивни дни, аз не знам някой да е почивал тогава. Въобще не са ни толкова много празниците, напълно нормални са си.
Аргументирано, ситнезирано, стилизирано. И вярно. Който пише така, трябва да се чете!
Ами точно това е проблема - първо неможе да работиш каквото ти душа иска, някой позиции са само за богоизбрани, други ги няма на нашата трудова карта и накрая за това което работиш си недооценен и с пари а и изискват от теб максимума. Как ще ти се работи. Затова съм и в Канада. Поздрави
Тези от "Икономист" да го духат. Французите имат 35-часова работна седмица - в зависимост от синдиката, в който членуват, имали възможност да си ги обединяват тези 5 часа седмично и да си вземат отпуската или както пожелаят, или например задължително в определени дни. Освен това, имали допълнителен ден отпуск за прослужени години, нещо като държавните служители у нас, само че това важало и за частните фирми. Като добавели и средния брой болнични... абе дайте им достатъчно данни за стъкмистика, каквото поискат, това може да изкарат като резултат. Споменах ли, че тези българомразци могат да го духат, или пропуснах?
Тази тема е леко свързана с темата за бизнесмените и бизнесът в БГ. Като те гърчат психически как да ти се работи? А като ти дават заплата все едно ръка трябва да им целуваш. Е няма пък. По-добре да има празници.
А, да, корейчето е право - какви са тези официални празници за 1-ви и 22-ри март - някой да е почивал??? Ама от всички читатели на "реномираната" британска медия, едва ли и един на десет хиляди си е направил труда да провери данните. Просто са си отбелязали наум факта, че: 1. Ние сме най-мързеливи, 2. Ние сме най-мрънкащи (това по повод другата публикация и сравнението с Коста Рика) След още 5-6 години пропаганда и аз самият ще ридая, че съм от проклетото българско племе и ще моля на колене да ми дадат британско поданство или поне временна работна виза за да бера ягоди, докато благославям великобританскто великодушие (затова е Велико_британия). Ако трябва ще си татуирам кръста на сейнт Джордж на рамото, а на другото - лика на Чърчил. На сърцето - герба на кралицата. Споменах ли, че от Економист могат да го духат? Иначе готина статия де, това сериозно
Само едно не мога да разбера . Защо работодателите се възприемат като експлоататори, монополисти и т.н. Да, в много случаи е така наистина, но има свободен пазар на труда, нали. Не ви харесва дадено интервю за работа - не подписвате договор. Работа има, и ниско- и високоплатена, всичко опира до възможности. Мързела и не-правенето на каквото и да е върви за държавната администрация, това е вярно и въпреки (много) ниските заплати там наистина службите са едва ли не наследствени. Правете си изводите сами.
Много добра статия. Комплименти към Веселина Седларска!
"...Работехме трима българи и двама англичани по програма за намаляване на социалната изолация...." Какво ли пък толкова се работи по тия програми, та всеки час е от такова жизненоважно значение или си придават важност някой? То в болниците по празници запразняват и оставят там по някой дежурен, но виж програма за социална изолация е друго нещо явно... иди че ги разбери
...и да продължим списъка: "Юнак вино пие, ахмак лозе кОпа" "Дадат ли ти бърза работа - лЕгни се нАспи. Като станеш, ако не са я свършили - не е била бърза. Ако са я свършили - не е била за тебе!" ... все постулати и идеологеми в които всеки търси оправдание за себе си, но не и решение. Съгласен с менията на #6-RaverWild и #8 solaar . Не ми го побира акъла какъв "бизнесмен" си да парадираш с почивките си на Малдиви и Майорки, а да "нямаш" за заплати на работниците си...
накратко? глупости.
Айстигабе! В югозападните ни покрайнини хората шият по 14часа за 140лв. Други имат натрупани по 60 дена отпуска, защото три години никой не им дава да си ги ползват. Трети се опитват да разработят бизнес и за целта могат, но не си позволяват да почиват дори на Коледа. Да не отваряме темата какви права, заплати и придобивки имат работниците в една държава и в друга...
Мързеливи спрямо какво? Ако е спрямо парите, които получаваме в България тогава всъщност българите сме най-работливи. Аз не съм чувал за испанец, грък, италианец които да работят над 40+ часа седмично за по-малко от 800 евро (и това разбира се е срамна заплата). И ги разбирам хората що не им се работи. Не разбирам само що българите позволяват още 20 години след време оно пак да ги мачкат ида ги въртят и сучат....