Тази седмица испанската икономика може да е опасно близо до срив, но поне в една област - проституцията - тя изглежда се справя много добре, благодаря. "Дон Хосе - чистота, Дон Хосе - дискретност, Дон Хосе - сигурност и охраняем паркинг", по цял ден приканва полушепнешком спокоен женски глас по едно радио в Гранада. Това е реклама на най-големия и най-известен бардак в света.
Идва събота вечер в "клуба" на Дон Хосе - три етажа, неонови светлини, два бара, ВИП-зона и около 70 сексуални труженички, облечени в какво ли не - от нощници до прашки, или много къси боксерки.
39% от испанците са признали, че...
Според редовните клиенти бизнесът процъфтява. "Клубът гъмжи от хора всеки уикенд", коментира Алваро, опитен клиент на публичните домове, наближаващ петдесетте. "В днешно време в следобедите и привечер тук можете да видите бизнесмени, които са казали на съпругите си, че са на заседание. След това нахлуват орди от 18-19-годишни. Идват или само за забавление, или, ако искат, за по един бърз сеанс".
Не преувеличавам. В Испания проституцията е толкова популярна (и приета от обществото), че според проучване на ООН 39%а от всички мъже в страната са се възползвали от услугите на проститутка поне веднъж. В проучване на испанското здравно министерство от 2009 г. делът на мъжете, които поне веднъж са били клиенти на проститутки, е 32 на сто - по-малък от този в анкетата на ООН, но много по-висок от 14-те процента в либерална Холандия или от Великобритания, където се смята, че броят варира от 5 до 10 процента от мъжете. И това са само тези мъже, които са си признали.
300 000 труженички работят в Испания
За да задоволят това огромно търсене, в Испания работят около 300 000 проститутки. Навсякъде - от клубове в центъра на градовете, до индустриални квартали, по междуградски пътища и в крайпътни барове, които обикновено се познават по светещите в нощта гигантски неонови реклами, изобразяващи бутилка шампанско или пищен женски силует. Наскоро на границата с Франция отвори врати клуб "Парадайз", който, със своите 180 труженички, е най-големият бардак в Европа.
Клубовете стават по-големи, а клиентите - по-млади. Според изследвания на испанската Асоциация за социалната реинтеграция на женските проститутки през 1998 г. типичният клиент на публичните домове е бил 40-годишен женен мъж. Към 2005 г. обаче средната възраст е паднала до 30 години и изглежда продължава на пада.
"Хлапетата ходят по бардаци, защото там могат по-лесно да получат това, за което ще им трябва много повече време, ако отидат на дискотека", обяснява Алваро. "Имаш парите, избираш си жена и всичко е пито-платено". Неговите мотиви са още по-елементарни: "Аз ходя, когато си нямам приятелка".
Няма универсална причина, поради която проституцията в Испания се радва на такава популярност. В исторически план тя отдавна е смятана за израз на свободата на личността - първоначално като клапа за изпускане на напрежението в строгата, ориентирана към семейните ценности среда в епохата на Франко (когато темата за проституцията е била подминавана с мълчание)...
По-късно, след смъртта на диктатора, тя се консолидира. И тогава, както и сега, бардаците са били вписвани в справочниците с жълти страници, макар и под благопристойното название "нощни клубове" и това не е смущавало никого. За младежите в испанската провинция, дори в края на 80-те, спането с проститутка вече не е било начин да загубят девствеността си. Всъщност това често е смятано за "готино".
Еротичните пътеводители
През 90-те години списания като "Интервю", което се слави с журналистическите си разследвания, без никакво притеснение са публикували "еротични пътеводители за Испания". Дори днес се случва бизнес-вечери, на които присъстват само мъже, да завършват в местния "клуб". "От време на време водя клиенти в такива заведения", разказва счетоводител, пожелал анонимност. "Но няма проблем, там приемат кредитни карти."
Ако толерантността към проституцията в Испания се корени в потискането на личността и сексуалността по времето на Франко, то най-любопитният остатък от сексуалната революция е това, че дори днес повечето "сериозни" вестници публикуват реклами на проститутки.
В мадридското издание на един от основните национални всекидневници около 75 или 80 процента от малките обяви са за проститутки, които предлагат всякакви видове услуги на цени от 20 до 200 евро.
Плановете за премахване на така наречените "обяви за запознанства" изглежда стоят перманентно "на пауза", което е отчасти оправдано от незавидното икономическо положение на печатните медии в Испания.
Ала скритата страна на тази търговия, която е законна в Испания, но не е призната като професия, далеч не е приятна - трафикът на хора непрестанно надига грозната си глава. Само през 2009 г. испанското вътрешно министерство е засякло 17 международни престъпни групи, занимавали се с трафик на проститутки в Испания. От януари до април тази година, според вестник "Паис", властите са идентифицирали 493 случаи на жени, продадени в сексуално робство.
Това обаче изглежда не е проблем за клиентите, които се изливат на талази през вратите на бордеите. "Съществува очевидна липса на информираност за това какво се случва", коментира Марта Гонсалес, говорителка на базираната в Мадрид неправителствена организация "Пройекто есперанса", която помага на жени жертви на трафик.
"Клиентите не си дават сметка, че много от тези жени може да са жертви на трафик. Много хора биха се отнасяли по-подозрително, ако проститутките бяха видимо заключени с катинари, или имаха белези от физическо насилие. Те не осъзнават, че една смъртна заплаха към роднините им в Нигерия или Бразилия е напълно достатъчна, за да принуди жената към проституиране".
Проституцията е законна, но жриците нямат права
Законите в Испания също не помагат особено. В момента проституцията е законна дейност, но жриците на любовта нямат работнически права. "Те често живеят двойнствен живот, или са смятани за утайката на обществото и често изпитват критичен недостиг на пари", отбелязва социален работник от испанския Червен кръст, който ръководи програма за здравно осигуряване на проститутки. "Като добавим липсата на законови права, те се превръщат в удобна мишена за експлоатация".
Към всичко това се добавя и рецесията в Испания. "В икономическо отношение жените, с които се занимавам, са в края на класирането, а липсата на други възможности за работа ги прави още по-неспокойни да не загубят клиентите си. В старанието си да ги задържат, те излагат себе си на риск. Те например са по-склонни да се съгласят да не ползват презерватив, ако клиентът поиска това, за да го накарат да спи с тях".
Когато проституцията и трафикът на хора се застъпят, правната ситуация става още по-обезсърчителна. "В законодателството има вратички, които позволяват еднакви престъпления да се наказват по-леко тук, отколкото например в Германия", обяснява Гонсалес.
"За принуждаване към проституция в Испания се дават между две и четири години затвор, а за трафик на хора - от пет до осем. Тъй като последното обвинение обаче на практика не може да се докаже поради лошото законодателство, престъпникът получава по-ниската присъда".
Междувременно търговията със секс в Испания продължава да процъфтява. В известен смисъл това дори е по-видно от всякога. Неотдавна, в опит да намали броя на пътно-транспортните произшествия, полицията в Лерида, Каталуня, раздаде на проститутките, които работят по отбивките на междуградските пътища, флуоресцентни жилетки.
