В представите на много националистически партии в Европа, продължаващата икономическа криза е потвърждение на всичко, което те отстояват като позиции: че политиките по въпроса с емиграцията трябва да бъдат реформирани, че процесът на европейска интеграция трябва да бъде обърнат и че националните идентичности трябва да бъдат запазени.
Въпреки че тези убеждения са трудни за налагане предвид сегашното състояние на европейска интеграция, Европа отдавна е предпазлива към националистическите партии, и много страни са въвели избирателни системи, които целенасочено маргинализират тези групи. И все пак те ще бъдат важни като обект за наблюдение в рамките на развитието на европейската криза.
Икономическата нестабилност задълбочава националистката реторика
Продължаващата икономическа криза в ЕС подложи на обстоен критичен анализ европейската финансова система. Досега видимите недостатъци в тази система са добре документирани - и голяма част от тези данни, разбираемо, се концентрират върху икономически и финансови проблеми.
Но икономиката и финансите не съществуват във вакуум. В Европа, както и на много други места по света, няма как икономиката да бъде разделена от политиката. Факт - икономическата криза поражда сериозни политически събития из европейския континент. Едно от тези събития е именно ролята на националистическите партии, които - предвид кризата, придобиха усещане за признание.
Епизодите на икономическа нестабилност имат тенденция да предизвикват националистически дискурс. Но в настоящото състояние на европейска интеграция може да се окаже трудно за което и да е правителство в Европа да кодифицира много от позициите, отстоявани от националистическите партии - като емиграционна реформа, противопоставяне на икономическа интеграция или защита на това, което те приемат за национална култура.
Това обаче няма да ги спре да продължават да изразяват опасенията си - или чрез представителство в съответните национални парламенти, или чрез улични демонстрации, въпреки че функционират механизми за маргинализация на тези групи. Следователно, доколкото европейската икономическа криза продължава да подхранва националистическата идеология, очаква се напреженията, породени от глобализацията и социокултурните й ефекти да бъдат важен елемент от европейската политическа сцена в следващите години.
Национализмът като европейска традиция
Идеята за национализма в Европа не е нищо ново. Това е естествен косвен резултат от географията на континента, създала затворени общности, които в продължение на векове са били изолирани една от друга. В тези общности е било изградено дълбоко усещане за принадлежност към родната им земя, наравно със също толкова дълбоко недоверие към "външните".
Подозрителността на националистическите партии е постоянен фактор през последните 200 години, но след Втората Световна война, която показа на европейците колко разрушителни могат да бъдат такива партии, Европа започна да институционализира по-общоконтинентално усещане за принадлежност, кулминиращо в създаването на Европейския съюз (ЕС).
В замяна на колективната идентичност ЕС предложи просперитет и перспектива за мир. Когато Европа беше богато и безопасно място, тази размяна имаше отклик сред европейците. Но влошаващата се икономическа криза отслаби основите, на които се крепи този обществен договор.
В контекста на XXI век, национализмът би могъл да бъде приеман за набор от идеи, които защитават "националната идентичност" на една страна от заплахите на злоупотребата със сили, привнесени от глобализацията. За много европейци това се изразява в поне две форми: емиграция и загуба на национален суверенитет в полза на институциите на ЕС.
Защита на "националната идентичност"
Като контрамярка на тези видими заплахи, няколко партии в Европа се опитаха да защитят националните си идентичности. В Западна Европа основната опасност, свързана с емиграцията, е ислямът. Повечето националистически партии подчертават корените на континента в християнството и оттук - неговата несъвместимост с мюсюлманските традиции и вяра.
Много събития демонстрират тази съпротива на пълното възприемане на исляма като религия, включително отхвърлянето на строителство на минарета в Швейцария и възходът на антиислямската реторика от вече покойния Пим Фортуйн и Герт Вилдерс в холандската Партия за свобода.
В Източна Европа, основният проблем е присъствието на малцинствено население, особено роми/цигани. Унгарската партия "Йобик" е предупреждавала за ръста на "циганската престъпност" в страната, а "Модьор Гарда", парламентарната фракция на "Йобик", организира изпълнени с насилие демонстрации, носейки униформи във военен стил и фашистки регалии от Втората световна война.
Подобни партии често критикуват това, което смятат за злоупотреба на малцинствата с принципите на "социалната държава". Шведските демократи например твърдят, че социалната държава е изложена на риск от изчезване заради наплива на емигранти, докато "Атака" в България критикуват етническите и религиозни малцинства в страната, особено турци и българомохамедани, че имат твърде големи привилегии.
Борба против членството в ЕС и разширяването му
Отхвърлянето на ЕС, от друга страна, приема няколко форми. Като общо правило всички националистически партии смятат, че съответните страни отстъпват твърде много от суверенитета си на европейската общност. Организации като Партията на свободата в Австрия и датската Народна партия са демонстрирали многократно противопоставяне на присъединяването към ЕС и разширението му, докато швейцарската Народна партия се стреми да държи Швейцария въобще извън съюза.
Други партии приемат членството в ЕС, но отхвърлят разширяването му. За тези партии включването в него на Турция, мюсюлманска страна с над 70-милионно население, е основен аргумент срещу разширението.
Практически всяка европейска страна позволява на националистическите партии да участват в някаква степен във вътрешната й политика, но някои държави имат по-дълги традиции в подкрепата на националистически групи от другите.
Швейцария е един от примерите за това; в последните федерални избори на три пъти националистически партии са събирали средно 28% от народния вот, като швейцарската Народна партия е водеща сред тях.
След Швейцария идва Франция, където "Национален фронт" трикратно е получавал около 14% от гласовете в президентските избори в последните години. Холандия, Австрия и Дания демонстрират подобни резултати от около 12-13%, докато Финландия бележи ръст в подкрепата на националистически партии в последните две избирателни кампании.
На други места в Европа, в страни като Италия, Унгария и България има достатъчно силна подкрепа за тези партии, за да постигнат умерено присъствие в законодателната власт.
Спънки пред представителството
Обществената подкрепа обаче не винаги се равнява на достъп до националния парламент. Краят на Втората световна война - и впоследствие разпадът на Съветския съюз - осигуриха на европейските страни възможността да променят някои аспекти на политическите си системи.
Това доведе до избирателни системи, които се стремят да спрат устрема на екстремистки партии към властта. Включително чрез механизми за повишаване на избирателните прагове за влизане в парламента и многобройни турове на изборите.
Повечето европейски системи са въвели система на пропорционално представителство в парламента, където процентът от гласовете, който получава една партия, определя процента на депутатските мандати, които тя ще получи в парламента, стига да постигне повече от определения минимален праг.
Страни като Дания, Холандия и Испания имат нисък избирателен праг - под 3% - което означава, че е относително лесно да се постигне парламентарно представителство там. Други страни като Чехия, Словакия и Полша имат по-високи прагове, надвишаващи 5%.
Британският и френският парламент са особено труднодостъпни за малки партии. В тези системи депутатските мандати не се разпределят на пропорционален принцип; вместо това те се предоставят на кандидати, които печелят мнозинство в едномандатни райони. Като допълнение към това, Франция има система с два избирателни тура, които отсяват по-малките партии.
Тези две системи имат забележими последици. Френският "Национален фронт" надмина 15% от народния вот през 1995 г. и 2002 г. Това би осигурило значимо присъствие в парламента в почти всяка друга европейска държава; във Франция партията няма парламентарно представителство.
По подобен начин във Великобритания британската Партия на независимостта (UKIP) е относително малка, но 3.1% от гласовете, които тя получи в изборите през 2010 г., биха й осигурили няколко мандата във Финландия или Португалия. UKIP обаче няма представители в британския парламент.
Макар на теория да е вътрешен въпрос, национализмът създава главоболия в целия ЕС
Ниските избирателни прагове може да се смятат за рискови, тъй като позволяват на периферни партии, включително националисти, да имат достъп до властта. Същевременно те принуждават масовите партии да коритират своите политики, за да привличат гласовете от по-малките групи, така че точно тези проблеми, които правят националистическите групи популярни, започват да навлизат в масовия дискурс.
От друга страна, последиците от програмите на националистическите партии биха могли да прехвърлят границите на конкретната държава и да породят проблеми и със съседни страни, и с евробюрокрацията.
През юли Дания заплаши да въведе нови форми на граничен контрол, за да предотврати "трансгранични престъпления". До голяма степен това решение бе взето под натиск от датската Народна партия - която не е член на управляващата коалиция, но има сериозна подкрепяща кабинета група в парламента.
Различните нива на народна подкрепа, която тези партии имат във всяка страна, и конкретните характеристики на всяка избирателна система затрудняват предсказанията дали националистическите партии ще се превърнат в по-значими елементи на европейската политика с развитието на икономическата криза.
Въпреки това едно остава сигурно: напреженията, породени от глобализацията, и начинът, по който националистическите партии продължават да реагират на тези напрежения, ще бъде важен за проследяването на въздействието им върху европейския политически пейзаж.
*Заглавието е на Webcafe.bg. Оригиналното заглавие е "Европейската криза е плодородна почва за националистите".
