Най-чудовищната афера в новата история на България" разтриса страната вече три седмици. А какво прави президентът на всички българи? Мълчи, безмълвен е. Никаква реакция, никакъв коментар, никакъв укор. Само мълчание.
Трета седмица след огласяването на "най-чудовищната афера в новата история на България", наречена "Българският Уотъргейт", президентът Росен Плевнелиев не намира за необходимо да направи официално изявление по въпроса. Това колкото странно, толкова и смущаващо мълчание кънти в клокочещото разнообразие на публичните догадки, обвинения и закани.
Непонятно, нелепо
След като двайсет и два дни цялото българско общество се занимава с това кой, кога, кого и защо е подслушвал, след като течът на секретни данни продължи да блика от пропуканите артерии на най-дискредитираното в момента ведомство, след като в публичното пространство продължават да се множат профили на хора от подземието, които години наред са държали невидими управленчески лостове, след като Председателският съвет на Европейския парламент взе решение темата за незаконното подслушване в България да бъде дадена за разглеждане на Комисията по граждански права, правосъдие и вътрешен ред, безмълвието на Плевнелиев започва да прилича на предумишлена "отстраненост", която тласка президента на всички българи към една неподходяща за днешната политическа динамика доброволна изолация.
Това мълчание е още по-нелепо на фона на обстоятелството, че титаничният скандал, демаскиращ тайната власт на властниците, се случва в период, когато президентът представлява единствената институция, избрана от народа.
Национално отговорното поведение в такива случаи не допуска дистанцираност, изключва удобното празнословие, не понася хлъзгавите клишета на дипломатичния консенсус. Крясък е нужен. Нужна е ярост срещу моралното похищение на държавата, ярост, артикулирана с болезнено откровение; нужно е мъжество, поведение на държавник, готов да застане срещу довчерашните си приятели - макар и "сам", дори когато "други няма".
И пак осъмнахме омерзени
Уви, от президентската институция и от назначеното от Плевнелиев служебно правителство се чува само мрънкане, някакъв миш-маш от клишета за "национално отговорно поведение", "воля", "пълно съдействие", "ясни заявки" за "стабилност в тези турбулентни месеци"...
Двайсет и два дни след началото на поредния скандал осъмнахме загубени в превода, омерзени от подлия кабинетен шепот на политиците, от тяхната бездушна арогантност.
Фалшива би била всяка патетична реторика срещу днешното мълчание на българите, които излязоха на улицата заради цената на тока, но не и заради "цената на подслушването". След като президентът на всички българи не намери за необходимо да реагира, какво да очакваме тогава от обикновените хора...
Е, не. В повечето случаи съм съгласен с позициите, изразявани от ДВ, но тук Еми Барух е попрекалила. България НЕ Е президентска република. Към Плевнелиев имам доста критики и възражения – но не и относно това, за което се упреква в тази публикация. Напротив, той е длъжен да запази дистанцията между властите, а не да бъде на всяко гърне мерудия. Говорилнята по въпроса и без това създава достатъчна какафония. Тя е подчинена изключително на предизборното взаимно оплюване, развива се на махленско ниво и от нея трудно може да се извади нещо конструктивно. Ако Плевнелиев дори само загатне вземане на страна, той ще стане част от предизборните мазни борби. Това не само би навредило на престижа на президентската институция, а и фактически би лишило българските избори от единствения гарант за нормалното им провеждане, който те все още имат. Нещо повече: президентът прави много добре, че оставя обществото да „обработи“ ситуацията само, без да дава тълкувания от висша инстанция. Дори според мен би трябвало да бъде още по-категоричен в отказа си да коментира. Обществото трябва да свиква да мисли, съобразява и преценява само, а не да се ослушва какво ще каже някой „източник на истина“. Изглежда, че прокуратурата се е заела с въпроса сериозно и професионално (и да се надяваме, че не само изглежда). В този момент най-правилното е да бъде оставена да си свърши работата. Ако го направи както трябва, самата прокуратура ще си извоюва авторитет. При това той няма да й е „раздаден“ като оценки от други инстанции – и затова би бил истински авторитет, точно какъвто е необходим. Ако ли пък не успее, всеки ще си направи заключенията. И в двата случая оценката на президента трябва да дойде впоследствие – и се надявам, че така ще стане. Това е разликата между Плевнелиев и Борисов. Май много му свикнахме на последния да се изказва по всички теми като началник и върховен експерт – затова ни е странно, че Плевнелиев не го прави, въпреки че заема най-влиятелния в момента политически пост в държавата. Ако е така, грешката е в нас: лошо сме свикнали. Що се отнася до експресивността на горната публикация, тя всъщност способства за нагнетяване на общественото напрежение. Нещо, от което обществото има най-малко нужда точно преди изборите – и нещо, за което усърдно работят (във вреда на обществото) кажи-речи всички политически субекти, но основно ДПС, „Атака“ и БСП. (Що се отнася до ГЕРБ, те просто са достатъчно глупави и безотговорни, затова влизат в този тон.) Не знам дали Еми Барух е имала предвид да подпомага усилията на споменатите субекти, но фактически прави точно това. Тъй че, бих казал – леко с коментарите по подслушванията. Казусът е твърде сериозен, за да може да затихне без последствия като повечето други скандални разкрития. Той може да се е появил като предизборен тактически ход, но неговото развитие неизбежно ще отиде далеч отвъд изборите. И е по-добре да се пипа по-бавно, но по-задълбочено, отколкото да се превръща в зрелище-отдушник за народната неприязън, където всичко трябва да става шумно, сега и веднага.
Много гнусни статии... Някак си уважение към уеб сайтовете които не вписват ред политология в съдържанието си в датите на предизборните дни, драстично се вдига, и обратното...
"най-чудовищната афера" - та каква афера е това,нали 23 години ни управляват само ченгета,а от тях какво очаквате? Мозъчни операции и кардиохирургия? Не знам защо всеки лицемерно се прави на много учуден,като че ли за пръв път чува за незаконно подслушване.Ако си изберем управляващи несвързани със службите няма да е така.За жалост,такива в изборните списъци не се предлагат.