Ще изцели ли Ердоган най-голямата рана на Турция

Зехра Качан стои на ръба на нов гроб, обсипан с цветя и се моли тихо. В него лежи 30-годишният й син, чийто псевдоним Serxwebun означава "бунт" на кюрдски. Той умира през януари по време на сблъсък с турската армия на иракската граница.

Стотици бунтовници като него от Кюрдистанската работническа партия (ПКК) също лежат в гробището "Йенисехир" в Диарбекир. Техните гробове се отличават с червените, жълти и зелени панделки, окичени около надгробните камъни.

Преди няколко години е било немислимо гробовете на бунтовниците да бъдат маркирани, или пък скърбящите майки да говорят на кюрдски. "Не можем да повярваме колко свободни са кюрдите тук. В Сирия се бояхме да говорим на кюрдски дори сред роднините си," споделя Ярин Аби, новопристигнал кюрдски бежанец от Сирия. 

Нечуваният пакт между турци и кюрди

В един от най-драматичните обрати до момента от края на декември, турският премиер Реджеп Тайип Ердоган заяви, че правителството му води преговори с лидера на ПКК Абдула Йоджалан, който е в затвора от 1999 г.

Предполагаемото споразумение, за което се говори, че е било сключено между Йоджалан и Хакан Фидан - шефът на националното разузнаване, може да положи основите на исторически пакт между турци и кюрди. Критиците на Ердоган предупреждават, че единството на републиката е заложено на карта.

Ала що се отнася до турските кюрди, чийто прадеди са се били редом с Ататюрк, само за да станат свидетели на тотално неспазване на обещанията за тяхната автономност и силното потискане на идентичността им, справедливостта най-накрая може би ще възтържествува.

Основните моменти на споразумението се съдържат в писмата от Йоджалан, предавани от про-кюрдската Партия за мир и демокрация (БДП) до бунтовническите лидери в контролирания от кюрди северен Ирак и Европа. Сделката е амбициозна, но много  семпла. ПКК ще се откаже от 29-годишната си битка срещу възможност за самоуправление.

Самият Йоджалан споделя, че вече подкрепя идеята за унитарна държава. В замяна на това парламентът, в който мнозинство имат депутатите от Партията на справедливостта и развитието на на Ердоган, ще прокара определени реформи. Те ще позволят на кюрдите да преследват политическите си цели, без да рискуват да бъдат преследвани за това, както и мерки за освобождаването на хилядите активисти, затворени заради неоснователни обвинения. 

Нова Конституция

Като част от същото споразумение, настоящата Конституция, съставена от генералите сред преврата през 1980 г., ще бъде заменена от "изцяло демократична" нова Конституция, която отчита и кюрдските претенции.

Текстът, който гласи, че всички турски граждани са турци по произход, трябва да отпадне, както и този, който забранява образованието на кюрдски език. Регионалната автономия също ще бъде насърчена. При съществуващата централизирана система, "ръцете ми са абсолютно вързани," негодува кметът на Диарбекир Осман Байдемир, издигнат от БДП.

Изправен пред 24 съдебни дела по обвинения за терор, той споделя, че дори не му е било разрешено да кръсти местен парк на името на турски активист за човешките права, защото "губернаторът в Анкара отказа предложението ми".

Конфликтът в Сирия, където свързаната с ПКК кюрдска група печели все по-добри позиции, заплашва да прерасне извън границите на държавата. Мирът с кюрдите е от решаващо значение, ако Турция иска да осъществи мечтите си за регионално лидерство.

"Тук е заложена политическата кариера на министър-председателя, което си признава и самият той," коментира Галип Енсариоглу, представител на партията на Ердоган от Диарбекир.

Не всички обаче са убедени в това. Според някои експерти, споразумението с кюрдите е тактика, която ще помогне на Ердоган да подсигури  възможностите си да се превърне в първия избран от народа президент, когато Абдуллах Гюл се оттегли от поста догодина.

Той иска да засили властта на президента по френски маниер, което, според неговите критици, би го превърнало в диктатор. С пълното неодобрение на партиите от опозицията, той настойчиво ухажва БДП, чиято подкрепа би му спечелила парламентарното одобрение за референдум за нова конституция. 

Президентските пълномощия на  Ердоган

Една от последните срещи между Йоджалан и БДП потвърдиха, че президенството е на дневен ред. За да се увери, че евентуалните саботьори (в това число Иран и Сирия) не използват стотиците активисти на ПКК в Турция, Ердоган настоява те да се оттеглят в северен Ирак.

Скоро се очаква Йоджалан да призове хората си да се укротят (на 21 март - виж вдясно). И по всяка вероятност това ще се случи. Като жест, демонстриращ тяхното благоразположение, те освободиха осем турски заложници тази седмица.

Ако армията, от своя страна, също прекрати атаките си, които все още продължават като част от политиката на поощрения и наказания на Ердоган, мирът може би най-накрая ще изглежда напълно обозрим.

Проблемната част е в ангажирането на обикновените турци и кюрди. Последните проучвания доказват, че повечето хора подкрепят евентуалните планове, а мнозинството подкрепят и Партията на справедливостта и развитието.

Ала къде и как ще бъдат очертани границите? Много турци са притеснени не толкова от ислямистките проповеди срещу алкохола и абортите, а от неприкрития авторитаризъм, характерен за Ердоган. Турция се е превърнала в страната с най-много осъдени журналисти, като голяма част от тях са кюрди.

И все пак последователите на Ердоган твърдят, че прогресът, осъществен от държавата през последното десетилетие, в това число отслабването на позициите на армията и стартирането на преговори за присъединяване към ЕС, се дължи именно на куража на Ердоган и непрекъсваното управление на ръководената от него партия (три последователни мандата - бел.р.). Единствено президентската система би могла да премахне парализата, която бе вцепенила Турция преди появата на проислямистката политическа сила.  

Компромисът за президентските правомощия не е непостижим

Както коментира един кюрдски политик, по-силният президентски пост не е твърде висока цена срещу новата Конституция, която ще бъде опорна точка за по-голяма децентрализация.

Истинският проблем на кюрдите е липсата на доверие, произтичаща от десетилетията на репресия и измяна от страна на непроменящата се според тях турска държава. Подобно недоверие е силно видимо на гробището Йенисехир, където Илдъз Капраз предлага услугата по извършване на ислямското ритуално къпане на труповете.

Кюрдските семейства не смятат, че властите "демонстрират уважение". Илдъз е работила с трупове на бойци от ПКК, чийто тела са били толкова обезобразени, че "не можехме да ги покажем на семействата им," прошепва тя. Междувременно г-жа Качан припява редовния рефрен, че "оръжията ни спечелиха правата". Биха ли могли те да предадат оръжието си без железни гаранции?

Опитът на Ердоган предполага, че той разполага с уменията и смелостта да изцели най-голямата рана на Турция. Смелият прием на иракските кюрди е сред най-успешните му външнополитически ходове.

Ако той се кандидатира за президентския пост от сегашната си позиция, а не с претенции за управление в стил френски монарх, ще се наложи провеждането на доста солидна кампания за укротяване на подозренията около неговите мотиви и за проправянето на път за конституция, възприемана не само от кюрдите, но и от турските граждани от всички партии и етноси.

Новините

Най-четените