Тези дни съвсем случайно се натъкнахме на дискусия във Facebook, озаглавена "Искам отец Иван да стане патриарх на БПЦ".
"Не желаем повече клики и лобита, нужни са истински хора с морал и мисия" - обобщаваше един от участниците посоката на разговора и получаваше подкрепата на останалите, въпреки очевидната несъстоятелност на идеята.
Да настояваш свещеникът от Нови хан да оглави Църквата, защото е благ, смирен и любящ (всъщност всички служители в раса би трябвало да са такива), е все едно да изискваш полковник Парашкевов от ВМА да бъде началник на Генералния щаб на армията заради мисиите му като военен хирург.
И ако всеки редник носи в раницата си маршалския жезъл, то при духовенството, уви, съвсем не е така. Обръщаме внимание на наивния разговор с религиозна насоченост, сместен между снимки на котки и претенциозни цитати, защото в него има нещо много интересно.
От една страна той с кристална яснота показва какво смята за съвременната православна институция обикновеният човек, необременен от клерикалния фалш и медийното лицемерие.
От друга - парадоксално, но какво по-добро място за подобен обществен дебат от социалната мрежа. Нека все пак не забравяме, че Църквата не са каменните блокове, покрити със стенописи, огласяни от попските баритони, а общност от хора, събрани в името на доброто и любовта.
И по тези въпроси могат да говорят не само форумните специалисти с Евангелие под възглавката, могат и трябва да говорят всички. Ние, българите, умираме за клишета и затова институционалната религиозност ни е много по сърце, макар от нея да няма никаква полза.
Тя е някакъв мраморен постамент, застинал във времето, и показният траур от онзи ден чудесно го илюстрира, докато същевременно в сърцата ни няма скръб и жалост, само празнота.
И докато всички внимават какво говорят по темата с риск да не счупят някоя архаична догма, в която не вярват, далеч по-гъвкавите протестантски вероизповедания нямат почивка. Те са сред слабите и болните, те са в циганските гета и затворите.
Не ги бъркайте непременно със сектите, не ги поставяйте в една кошница с онези перковци, които отказват кръвопреливането и медицинските интервенции или промиват мозъка на децата ви.
Далеч сме от апологетиката на чуждото, но то очевидно намира своя път към обърканото стадо в отсъствието на отговорен пастир. БПЦ задължително трябва да потърси своето реформиране, което означава само едно, да потърси хората, не само да чака да бъде търсена от тях.
Зад стъклата на лъскавите автомобили е много лесно да клеймиш и родното духовенство е изключително умело в това, да ви каже какво не се прави. Но да ви покаже как се прави - в това не му е силата.
Говоренето за вяра, морал и любов на разбираем език извън окадените с тамян сводове е дейност, от която Църквата ни е абдикирала; принудително или по своя воля - вече е все едно.
И естествено празнината ще бъде заета от нещо съвсем различно, докато храмовете ще са все повече паметници, отколкото места за духовен живот.
Ето защо свещеници като отец Иван дават смисъл и връщат вярата в живото, истинското Православие. Разбира се, че те нямат шанс за патриарх, но Патриархът трябва да е този, които да даде шанс именно на такива хора, да ги подкрепи, поощри и изпрати сред повече миряни.
Защото без добър пастир стадото не е нищо повече от вечеря за вълци.
Май се повтаряме, но..... с такава църква не ни трябват ислямисти.
Защото без добър пастир стадото не е нищо повече от вечеря за вълци. ========= Драго, Драго, Драго .... Пастирът е Господа Бога наш. Не мога да разбера, това твое, влечение да имаш мнение по всички теми. Предполагам професионална деформация, т.к. си журналя? Но, преди да предлагаш, изследваш, наставляваш, ти таз година, колко пъти се изповяда? Причасти? Покая? Бе, в крайна сметка, Символ Верую можеш ли да кажеш и една литургия изкара ли? Всъщност, твоята жертва към Господа каква беше? На всички вас, пищеши душмани ви се каза - Всеки има място в Църквата, ама усилие трябва от ваша страна. Ето за теб - пиши за птичките и пчеличките, ама недей по Господа плю. Поне докато постите не свършат. А?
Бойчо като видиш някой смачкан и оцапан в калта бедняк какво ще направиш? Ще започнеш да му говориш за спасение на душата или първо ще го вдигнеш, почистиш, нахраниш и после ще му кажеш за Бог? Църквата ни в момента прави предимно първото. Ние сме в калта, гладни, болни, а те ни обясняват, че трябва да спасяваме душата и после отминават - а ние, пак в калта. И все пак имай наум това, че по делата се познават истинските християни, а не по думите.
Драго, дилемата протестантство-православие винаги е всявала смут в моята душа. Освен теб има и една жена, чиито мисли вълнуват етера. Общото межд вас е, че ме обърквате еднакво.
А каква е мисията на църквата бе Бойчо? Да се вози в Линкълни и А8-ци, да носи златни ролекси и да ходи с охрана като мутро-бизнесмените? При това поучавайки ни как трябва да дадем едната риза на ближния, да обърнем и другата буза и да бъде смирени като нашия спасител. Някакво двуличие дали виждаш тук? Или в случая то е позволено, защото това е църквата?
Текстът на един от Давидовите псалми, който е приложен към статията е от български превод, който присъства в католическите и протестанските библии. Номерът на псалма, двадесет и трети, също е от библията, която е в употреба в западните християнски деноминации. В Св. Библия издание на Св. Синод на Българската православна църква този псалм е двадесет и втори, а текстът му е: Господ е Пастир мой, от нищо не ще се нуждая: Той ме настанява на злачни пасбища и ме води на тихи води, подкрепя душата ми, насочва ме по пътя на правдата заради Своето име. Да тръгна и по долината на смъртната сянка, няма да се уплаша от злото, защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята палица ме успокояват. Ти приготви пред мене трапеза пред очите на враговете ми, помаза главата ми с елей; чашата ми е препълнена. Тъй благостта и милостта (Ти) да ме придружават през всички дни на живота ми, и аз ще пребъдвам в дома Господен много дни. Моля, бъдете малко по-компетентни, когато пишете за Св. Православие и Българската православна църква!
без добър пастир стадото не е нищо повече от вечеря за вълци.... Мдаааа и вече 22 години българския народ търси пастири, но все попада на глупаци които го оставят да бъде вечеря за вълци. Не говоря за църквата а за народа и управляващите го политици.
Кратко, ясно, точно. Без много приказки е казано всичко за духовната нищета в която е изпаднало "стадото" воглаве с пастирите!
Монахиня и монах отиват заедно на пазар. Монахът язди магаре, а монахинята ходи пеша. - Сестро - казал монахът. - жал ми е да те гледам как ходиш пеша и се мъчиш. Вземи та се метни на магарето, че да не ходиш пеша чак до пазара. Монахинята веднага се покатерила на магарето и двамата продължили. По едно време старото магарето надало вой, строполило се на земята и умряло. - Ауу, ами сега? Какво ще правим, ще умрем! - викнала монахинята. - Ами да, ще умрем, сестро, затова аз предлагам да се съблечем голи и да изкараме приятно последните си мигове живот. Монахинята се съгласила. Съблекли се. Притеснена монахинята прокарала поглед по голото тяло на монаха. - Какво е това там, което виси между краката ти? - попитала тя. - Това, сестро, щом го пъхна в теб и ще създам живот! - Така ли? - ядосала се монахинята. - Ми защо тогава не го пъхнеш в магарето и да си ходим, бе идиот!!!
Пред св. Петър се изправят двама души - шофьор и свещеник. Шофьорът е приет с най-големи почести, а на свещеника не обръщат почти никакво внимание. Той възмутено пита св. Петър: - Защо не приемате и мен с почести? Целият си живот съм отдал на Господ и на религията, а този шофьор едва ли е стъпвал в черква! - Да, но на твоите проповеди всички спяха, а когато той караше автобуса, всички се молеха.
Мъж се изповядва: - Отче, съгреших. Вървя си в парка и зад един храст виждам Той и Тя. - Не е грях, чедо. Това е нормално. Не се притеснявай! - Да, ама зад друг храст видях Тя и Тя. - И това не е грях. - Ама зад третия храст видях Той и Той. - Ех, синко… а ако беше дошъл преди пет минути, щеше да видиш Аз и Аз.
Надпис на вратата на черква: "Да влезеш тук, без да преклониш глава пред Него е също толкова голям грях, колкото прелюбодеянието." Отдолу е написано на ръка: "Пробвах и едното и другото. Разликата е потресаваща!"
Ако тук не се хейтва - няма къде
Аз мисля, че е крайно време всички да спрем да морализираме /не знам дали има такава дума/ на гърба на църквата. Каквато ни е държавата, каквито са ни управниците, каквито сме ние като народ, такива са ни и църквата и пастирите. Няма как при тази въпиюща липса на морал и ценности да искаме църквата да е друга.
До 15 Не е ли точно за това църквата, да води заблудените по правия път и да разкрива истината, да учи на любов, вяра и т. н. с личен пример и духовна просвета? То бива толерантност, ама ти съвсем му изтърва края