За пореден път ставам свидетел на невежеството на хората и вторачването на българската дипломация и политика в това да се пишем патриоти. Слушах речта на Румен Радев в Деня на народните будители и установих, че в нея изпъкват няколко особено интересни от гледна точка на държавното мислене за култура и интелектуален елит убеждения.
Първото и най-публично обсъждано е, че будителят не е интелектуалец от европейски образец, а българска духовна категория.
Продължението на това изречение е следното: „ Човек, който се разпознава по светлината, с която озарява околните - с талант, с доблест, с мъдрост и отдаденост". Това „пояснение" какво точно прави българския будител по-различен от европейския интелектуалец всъщност поставя едно много конкретно твърдение - че талант, доблест, мъдрост и отдаденост са морални, етични и поведенчески категории, характерни по някакъв патриотично-магичен начин само за нашите си, оригинални будители.
Че „онези" европейски интелектуалци са хора, които стоят далече от изконната за българските будители нравственост и духовност - не я познават, не я ползват и е невъзможно да я дефинират в техния контекст. Само у нас е така - горката Европа не разполага с такъв тип одухотворени умове, каквито са нашите родни будители. Един вид „будителите НИ са по-добри от интелектуалците ВИ".
Нищо, че огромна част от онези „портретните" будители са били обучавани именно в Европа, че са привнасяли европейските ценности за свобода и равенство на българската, тънеща в дрямката на робството общественост и че голяма част от еволюционната и революционна промени у нас са се случили именно на онова отталскване от патриархалната балканщина в името на просветата, културата и тържеството на духа и ума.
В президентското слово (много ми е интересно кой е умът, написал всъщност тази реч) има и един тънък реторически финт - онази метафора за светлината, с която будителят бил озарявал околните. Този скромен, тих и дълбоко неевропейски човек направо засиява с една божественост и святост!
Демагогска „котва", хвърлена директно в гладния за ортодоксална чистота български националистически дух.
Нашите будители озаряват и светят. Техните интелектуалци тънат в европейския си мрак. Я дръжте тоя патриотизъм!
След като разбрахме, че в Европа си нямат будители, президентската реч ни ориентира и къде да търсим съвременните представители на тази уникална родна порода. Става ясно, че те не са само по портретите, но и в селските училища, в социалните мрежи под формата на радетели на българския правопис, и сред „почтените журналисти". Кои точно се приемат за почтени няма указания, така че всеки журналист и ползващите го да си преценят.
А за останалото... Няма как да имаме нещо против твърдението, че селският учител и човекът зад клавиатурата, който пише грамотно, са будители. Будители са хората - не е лесно нито да се пънеш да преподаваш наука и култура на деца, живеещи в забравените от държавата селца, където властват местни кметове мутри и безпросветници, нито да се бориш с шльокавицата и заразната неграмотност, лъснала със своя епидемичен характер най-вече в социалните мрежи.
Само дето щеше да е добре господин президентът да си даде сметка, че тези хора „будят" въпреки държавата, а не заедно или благодарение на нея. Така че, да, будител е и селският даскал, и незнайният фейсбук езиковед, и „днешните българи, които със знанието, словото, изкуството и дързостта си продължават да отстояват българщината и да бунят духовете", както каза г-н Радев.
Ама да им благодари е хубаво, но и цинично. Все едно палачът да благодари на жертвите си, че имат глави - нищо не е направил за тях, но те му осигуряват работата.
В това така обсъждано слово на държавния глава има и още едно нещо, които силно ме смути. Внушението за тихото поведение на будителя. Тишината като ценност. Тихото като достойно. Завоалирано противопоставена, разбира се, на перченето и тупането в гърдите. Тишината, преоблечена в президентските думи като скромност. Колко им се иска на управниците наоколо да е тихо, а?
Обществена будна кома - никой не знае колко сме будни и колко сме в кома, важното е да е безобидно и контролирано. И тихо, много тихо.
Будителството не беше ли точно обратното - с шум, с речи и спорове, с разтърсване на статуквото във всякакъв смисъл, с барабанно пренареждане на ценности, което често изисква не да говориш, ами да крещиш?! Кога Левски и Ботев са били тихи, кога Славейков, Берон или Яворов са си трайкали в уюта на своята всъщност европейска интелектуалност, от която е толкова важно да ги разграничим?
Тишина в будителството няма, защото то е родено от емоция, от несъгласие, от недоволство.
В будителството има упорство и работа, смелост и дръзване, копнеж и действие. И затова там няма как да е тихо. Както и журналистиката впрочем не може да бъде тиха - поне тази, която аз намирам за почтена, за президентската „почтена" журналистика не знам.
В манията държавнически да се пишем патриоти, да погалим националистическото самочувствие и да се харесаме на Гунчо Папунчев от Сусурлево, дето все Европа и Америка са му виновни за дереджето, трябва да отличим нашего будителя от интелектуалеца европейский.
И как да го направим? Ами като го охарактеризираме по народному - всеки е будител, стига, общо взето, да се бори за правопис и срещу кича (който под прозорците на президенството се превърна в национално богатство...). И да, каквото и да прави в тази насока, да е колкото е възможно по-тих.
Дали имаше как да се избегне този парвенюшки, недодялан и демагогски президентски извод? Ами да, имаше - преди да се пише каквото и да било, трябваше да се учи, чете и образова. Не е кой знае какво - малко ретроспекция за живота на т.нар. български будители, малко характерно за големите държавници оттласкване от конкретното в името на общата картина, малко интелигентна отстраненост от потурите, прекръстването на всяко второ време и чукането на дърво.
За да усети обществото, че пред себе си има лидер със световно мислене и капацитет, не държавник от типа на онзи елин-пелински кмет, дето му е по-важно децата да не са призрачета с фенери тикви един ден от годината, отколкото общината му да се развива.
Ръсим захар по пътищата, вместо да ги реконструираме.
Та и с държавната визия за културата и будителството така - малко захар и пълна тишина!
Пейо Яворов Епитафия Не тръгна той да търси громка слава ни в кървав бой, ни в улична разправа; а там, де злото разбойствува в тъмата, една любов оръжие занесе — и дето култ е векове лъжата, на истина хоругвата понесе. Под кръстно зло плещи се не превиха, ни сили в път, в трънлив път измениха, в гранит-гърди не кипна нивга злоба, за свой, за враг той имаше усмивка… И тъй докрай, и тъй дотук, до гроба. Герою скъп, най-лeка ти почивка! Това е портрет на българския будител. А пасквилът на марчето показва само яростта й, че президентът не е отдал дължимото на цивилизована Европа, наречена в народната песен "блудница вавилонска". Огромна част от будителите се обучавали в Европа. Като ги прехвърлях наум, не се сетих за нито един. Не претендирам за изчерпателност, марчето сигурно може да представи 5-6, но от огромната част някои са се обучавали в Русия, някои в цариградската гръцка академия, а мнозинството никъде. Къде са се обучавали Паисий, Софроний, Миткалото, Левски? Друго, което дразни марчето е, че будителите са били тихи. Тихи са били, полезна работа се върши без шум. Без шум се орат ниви. Без шум се сеят семената на просветата. Вярно, Раковски и Ботев са ярки, гръмовни личности. Но, както казва дядо Вазов, на младини Раковски "едва се отървал от пайванта на селяните", като им намекнал за въстание. Ботев е гениален поет и блестящ публицист, но като революционер търпи фиаско, отритнат от тия, за които полага главата си. Огромната работа от 1762 до 1876 е извършена от тихи люде, като Априлов, Палаузов, Берон. Ако Левски беше шумен, би бил заловен на втория месец от мисията си. С речта си президентът не може да изяде хляба на Цицерон. Но в едно е прав. Българският будител не е европейски интелектуалец. Никъде в Европа няма народ като българския, подложен на двойно, политическо и духовно робство. Пардон, забравих, че сега е коректно да се нарича присъствие. И затова никъде не е имало нужда от такива будители. За съвременните съм пас. Свалям шапка на учители, които при нечовешки условия все пак успяват да вдъхнат малко просвета на децата, замаяни от чалга. А що е то "почтен журналист" нямам хабер. Нещо като девствена проститутка ли?
Моля познавачите на европейски езици да осведомят аудиторията дали в някой от тях има дума съответстваща на "будител". В английския, единствения, който познавам прилично, се сещам само за rouser, която обикновено върви в съчетанието rabble rouser - подстрекател на тълпата.
>Това „пояснение" какво точно прави българския будител по-различен от европейския интелектуалец .. е чудесно, но все пак следва отрицанието на това, че българските будители са също и европейски интелектуалци. Каквито те всъщност са били. Важно е да се отбележи какво прави българските будители различни, но не и когато основната част от разликата е фалшивото им разграничаване от европейските ценности и интелектуалност. Не, будителите ни не са били просто някакви необразовани диваци с примитивни провинциални или направо племенни ценности, които обаче имат "талант, доблест, мъдрост и отдаденост", те са били европейски интелектуалци с "талант, доблест, мъдрост и отдаденост".
>Като ги прехвърлях наум, не се сетих за нито един След което сам споменаваш Васил Априлов, който е учил във Виена, и Петър Берон, който е учил в парижката Сорбона. Да, мнозина учат и в Русия, но тя по това време се опитва да се превърне в център точно на европейската интелектуалност, при това с известен успех, което си личи от силното влияние на френската и австрийската култура в Москва, Одеса и Санкт-Петербург, както и от съществения принос на руското изкуство (макар не толкова наука) към европейската култура по това време. Тоест, май не си се сетил, защото не познаваш дори собствените си будители.
Печелиш, Прасчо, хвана ме в грешка. Аз сам казах, че имам пропуски и че има будители с европейско образование. Но са малко. От Паисий до Левски мнозинството са се образовали по манастирите и местните училища. Най-великите дядо Славейков и дядо Вазов не са завършили и т. нар. средно образование, макар че са се самообразовали и с европейска култура. Но всички, от възпитаниците на Сорбоната и Хайделберг до възпитаниците на килийните училища са поставяли на първо място пробуждането и освобождението на БЪЛГАРСКИЯ народ. Докато този народ стене под турски ятаган и гръцко коварство, великите идеи, вълнували европейските интелектуалци могат да почакат. По това се отличават от европейските интелектуалци. И най-запаленият, Ботев, се вълнува от социализъм и комунизъм, изпраща приветствени послания до парижката комуна, но отива да се сражава не за нея и комунизма, а за освобождението на България.
На горката Кисимова все по-трудно ѝ се получават текстовете. Според мен даже не е прочела какво Радев казва в цялост, а някой ѝ е пратил избрани части и я е засилил по надолнището. Както и да е, по-интересно е как народът се "води" в "правилната" посока. Умните и красивите вече трети ден им излиза пяна от клавиатурите да обясняват какъв путинофил и евроазиатец е президента. Как пък един не се запали от гняв пред Президентството? А да, те са си фейсбук герои
>Печелиш Държа категорично да се разгранича от силно комплексарската и дребнава житейска философия, която е фундаментално необходима за да напишеш горното. Аз не пиша за да "печеля". Не само, че не ми и хрумва да се сравнявам с когото и да било, освен със самия себе си, но дори да се поддам на иначе широкоразпространената слабост да се сравнявам с други хора, то ти ще си един от последните, с които би било дори бегло практично да го правя, защото нямаме точно нищо общо - нито образование, нито жизнен път, нито мироглед, нито житейска философия, което цитираният израз прекрасно и безкрайно ясно илюстрира.
Благодаря за разграничението, прасчо. Ако за момент допусна, че съм сравним с тебе, по какъвто и да било показател, ще се удавя в клозета.
>Ако за момент допусна, че съм сравним с тебе Не аз, а точно ти написа това "Печелиш", което автоматично означава, че ти самият виждаш диалога ни като някаква битка, някакво съревнование, чиято цел е да ни сравни уменията и възможностите. Не аз. Ти. Така че ми спести мелодраматичната визия с удавянето в кенефа - отлично знаеш, че ти държиш да се сравняваш с мен. Просто те хванах със смъкнати гащи с това твое "Печелиш", и сега се опитваш да си защитиш липсващото достойнство.