Въпреки сочните обещания, Сергей Станишев и правителството не намалиха безработицата, взеха заем за колосалните пенсионерски бонуси, превърнаха „Южен поток" в международен скандал, без вариант за елегантно измъкване ... За капак на всичко червеният вожд си нанесе тежко лично поражение.
Оказа се, че отговорът на въпроса ще го бъде ли кабинета дойде не от Пламен Орешарски, не от Сергей Станишев (мандатоносител, лидер на БСП и на ПЕС), а от коалиционния партньор ДПС. А Станишев изчезна някъде в провинцията (защо не в Русия като Волен Сидеров), потънал в засрамящо мълчание.
Като лидер на социалистите, той успя убедително да загуби 9-10 пъти, да предизвика няколко месеца протести, които да се тушират с оградено Народно събрание и обилна пропагандна. Не се оттегли от нито един лидерски пост, но се обгради с верни партийци, които да го защитават.
Като лидер на уж водещата партия в България, той позволи на друг да му каже какво да прави с правителството, което си сглоби. Вместо да реагира, да обясни защо и как, да погледне избирателите от екрана на телевизора и да им каже: „другари, падаме", Станишев се покри.
Като лидер на партията-мандатоносител, Станишев остави други да говорят вместо него и да вземат диригентската палка.
Дали предварително е известен за решението на Лютви Местан - можем само да гадаем. Но след толкова намеци от ДПС, че правителството няма да изкара пълен мандат, явно само първите мъже и жени на БСП не усетиха накъде отива влакът. Или не поискаха да видят.
Станишев се надява на европейска кариера, поне мястото му в Европейския парламент е още сигурно. Може би все още тайно се надява, че ще бъде предложен от разпадащото се правителство за еврокомисар, за да отлети преди новите избори.
Там въпросите, на които ще отговаря, ще бъдат на друго ниво. Няма да стане с мълчание.
