Когато знамето на Съветския съюз се спусна от върха на Кремъл за последен път преди 20 години, то отбеляза първия път в съвременната история, когато свръхсили са приключвали борбата си без война.
След като бяха заплашвали западните ценности и интереси в продължение на половин век, Съветският съюз и Студената война просто изчезнаха. Опасната надпревара приключи, но след нея остана и процъфтя друг, не по-малко опасен мит - че Роналд Рейгън е победил с ненадминат ръст на военните разходи и чрез твърдост и безкомпромисност.
И сега този мит ежедневно изниква, насочвайки САЩ в неподходящи насоки по време на най-важни политически решения в горещи точки като Иран, Северна Корея, Афганистан и Китай.
Сблъсъкът през 80-те години далеч не бе само военен
Митът, че военната сила и твърдият характер побеждават всичко, превръща всеки основен спор в изпитание на волята. Той блокира пълноценната употреба на сила и власт и не отдава дължимото на сложната дипломация на Рейгън и наследника му - Джордж Буш-старши.
Но най-вече заслепява съвременните политици и им пречи да виждат ясно какво всъщност доведе до края на Студената война и какво е от най-голямо значение в глобалните въпроси на XXI век - силата на американската икономика.
Без съмнение по-добрите оръжия и решимостта са били също важен фактор в унищожението на Съветския съюз. Но дипломацията беше поне също толкова критична, особено когато наближи краят на Съветите, когато Студената война можеше да завърши не със сълзи, а с гръм и трясък.
Тогава и през последвалия решителен период, и Рейгън, и Буш използваха дипломацията не като начин да отправят нереалистични искания към съветския лидер Михаил Горбачов, а като средство да му помогнат да направи това, което той желаеше - да постигне разпад на съветската империя, за да спаси самия Съветски съюз и да реформира съветската политико-икономическа система.
Парадоксално, именно западният дипломатически компромис срина СССР
Горбачов бе приклещен в ъгъла - Берлинската стена беше паднала, съветските войски бяха се оттеглили от Афганистан, а съветската икономика беше в руини. Почти всичко, което той желаеше да направи, би намалило заплахата за Америка и нейните съюзници. Така че най-добрият вариант беше да му се помогне да постигне целта си - и точно това бяха направили Рейгън и Буш-старши.
Твърдостта без чувствителна дипломация би отслабила позициите на Горбачов в Кремъл и би довела до дори още по-голямо противопоставяне, граничещо с война. Докато твърдостта, омекотена от дипломатически компромиси, доведе до победа без реална война.
Но решаващия фактор, стоящ зад американската военна сила, силен дух и дипломация, беше сравнителната мощ на американската икономика: съветската икономика се сриваше след много десетилетия на комунистическа корупция, огромни военни разходи и свръхпланиране, докато Америка все още беше в блясъка на славата си.
Дори руските генерали ясно са съзнавали провала си в надпреварата
Ако не броим сенатора Даниъл Патрик Мойнихан, някои анализатори на ЦРУ и самия Рейгън, малцина са имали реална представа какво точно се случва в началото на 80-те години. Най-изненадващото от всичко обаче е, че началникът на съветския Генерален щаб, маршал Николай Огарков, вижда накъде се развиват нещата по-добре от всички други; той осъзнава перспективите много преди някой да твърди, че военната мощ на Рейгън е поставила СССР на колене.
И през март 1983 г. той заявява на четири очи пред американски дипломати в съветското Министерство на отбраната: "Студената война приключи - вие спечелихте."
След американската критика около струпването на съветски ракети в Европа, високият червенокос генерал, известен с крайните си позиции, просто заявява: "Прекратете тези глупости. Знаете, че вашата страна има военно превъзходство, и че то непрекъснато нараства."
"Всички модерни военни възможности са базирани на икономически иновации, технологии и икономическа мощ," продължава Огарков. "А военните технологии са базирани на компютрите. И Америка е много по-напред от нас с компютрите." След това той дори предлага на американците разходка из министерството, за да им покаже, че дори в министерските кабинети надали ще видят компютри. "А във вашата страна всяко дете има компютър от 5-годишна възраст."
Страхът на руските лидери от свободата на информацията не е от вчера
Решаващите и почти пророчески думи на Огарков гласят: "Ние сме толкова изостанали, защото нашите политически лидери се боят от компютрите. Политическите лидери в моята страна приемат свободната употреба на компютри като фатална заплаха за техния контрол над информацията и властта им. Така че вече сме изостанали от вас, и ще изоставаме все повече."
Огарков със сигурност е споделял революционните си възгледи и с колегите си от Политбюро, като се съди по факта, че той е уволнен на следващата година след това изказване, и впоследствие е прехвърлен на незначителен пост в Източна Европа. Той умира в изгнание през 1994 г.
Америка пък все още продължава да пада в клопката на "безкомпромисната политика"
Въпреки позициите и на Рейгън, и на Огарков, и досега митът оцелява: митът, че Москва се е опитала и не е успяла да достигне военния ръст на Рейгън, вложила е твърде много средства в тази надпревара, огънала се е икономически и после политически.
Но реалността, видима за повечето анализатори, чели съветските архиви, както и за експертите на ЦРУ: без реално да се опитват да догонват огромните военни запаси на Рейгън, СССР удържат военните си разходи почти постоянни през 80-те години, като процент от БВП.
А твърденията, че Москва се е опитала и не е успяла да догони системата за противоракетна отбрана на Рейгън ("Звездни войни"), са не по-малко погрешни. Руснаците не са били ужасени от ПРО и са смятали, че тяхната ракетна мощ би могла да надделее над щита на "Звездни войни", дори ако той случайно проработи.
Оттогава насам външната политика на САЩ акцентира основно върху централната роля на икономическата мощ на Америка. И САЩ все така не се стремят към политически непопулярна дипломация със "силите на злото" с решимост, сравнима с тази на Рейгън.
Големите американски дипломати - Рейгън, Буш-старши, Хари Труман, Ричард Никсън, Хенри Кисинджър, Джеймс Бейкър, Брент Скоукрофт и Джордж Шулц, не се бояха да преговарят, да правят стратегически компромиси и да бъдат упорити.
Те имаха вътрешната увереност, че американската мощ позволява компромиси - и че дори след компромиси със "силите на злото", САЩ има предимства, на които да разчита. Рейгън беше прав, че Москва е "империя на злото", но това не спря нито него, нито други големи държавници да се стремят към разумни компромиси в интерес на Америка.
Без добра дипломация няма как Иран или Северна Корея да се откажат от атомните си амбиции
Труман и Айзенхауер са съзнавали силата на икономиката. Те са направили огромни икономически жертви, за да помогнат на Германия и Япония след Втората световна война. Не е имало никакви гаранции, че тези инвестиции ще имат възвращаемост. И все пак от десетилетия тези две държави са сред най-близките и силни съюзници на САЩ.
Куба на Фидел Кастро би се пречупила преди десетилетия, ако Вашингтон не се бе побоял да отвори кранчето на икономиката. Боязънта от впримчването в американски стоки бе истинската причина, поради която самият Кастро не желаеше това кранче да бъде отворено.
Кастро добре съзнаваше, че стратегията на САЩ беше да се използват икономически връзки, за да бъде свален той. Сега враговете на Запада в Техеран и Пхенян си правят същите сметки - и не грешат. Ако бъдем директни, надали можем да очакваме те да изоставят атомното си оръжие или програмите си за разработката му в замяна на икономически примамки.
Те трябва да вярват, че могат да оцелеят без атомните си оръжия - и за да бъдат убедени в това, е нужна блестяща дипломация и компромиси. Алтернативата е война - и вероятно след 11 септември, Ирак и Афганистан, Америка вече осъзнава огромните разходи и ограничения на военните инструменти за дипломация.
20 години по-късно, Русия и САЩ не се избавили от своите исторически митове
Що се отнася до Китай, надали ще се намери и един американски военен експерт със здрав разум, който би отстоявал идеята за сухопътна азиатска инвазия. Надпреварата и сътрудничеството ще продължават основно в икономически аспект.
Със сигурност ще нараства и военното съперничество, но това коя страна ще надделее в бързо разрастващата се глобална борба за доминация ще зависи пряко от това чия икономика ще функционира по-добре.
Сега, 20 години след края на Студената война, и Русия, и САЩ остават обречени - Москва от подлудяващата мисъл за величието, което никога повече няма да може да си върне, и Вашингтон, от неспособността си да се отърси от мита, че военната сила и твърдостта на духа побеждават всичко.
Бъдещето на Русия зависи от способността на лидерите й да преодолеят стремежа си да бъдат нова глобална сила и да постигнат истинска демокрация в страната си. И на Москва й предстои да извърви дълъг път, ако съдим по скорошните протести в големите руски градове срещу манипулираните парламентарни избори.
Перспективите на Америка пък са в изоставянето на триумфалните й митове, след което да пристъпи към трудната задача по подмладяване на дипломацията - и икономиката си.
А да, само от избрания Никнейм, би трябвало веднага да ти стане ясно, че не съм симпатизант на Плановата икономика
Николчо Добре де, като е такъв рай в Москва, що тъпите американци не хукват натам, а става обратното? Е на тоя въпрос отговори бе, мамин златен....защо?
@22 SilvioGesell | 29.12.2011 15:11 "1. трудно могат да се сравняват, две не просто икономики, а идеологии. Това което от значение за американската икономика,не е било от значение за плановиците. Иначе като усреднена стойност на БВП за периода 1970 - 1980 двете страни имат еднаква стойност от около 1,8-1,9 трилиона долара. (Средна за периода)." Били дал някакъв надежден източник за тези цифри? "2. Относно цитата - не беше да представи, сравнителен анализ на двете икономики, а да покаже, колко важна е нагласата. Ако американците си бяха казали - "Еми загубихме, няма смсиъл", ако ще 10 пъти по-силна икономика да имат, пак щяха да са загубили." Всъщност СССР никога не е имал нагласа "Еми загубихме, няма смисъл". Там през цялото време си е работила ударно пропагадната машина: "Капитализмът загнива, хората там мизерстват, социалистическият народ благоденства". Аз по-скоро бих казал, че психологическата нагласа на СССР им помага да оцелеят по-дълго отколкото са позволявали икономическите и обществени реалностти. "4. Както казваш, долари се печатат лесно - тогава защо СССР не печата рубли, като е задлъжнял. Може би някои са си изиграли картите по-добре на политическо-дипломатическата арена... Но с подобно твърдение само се доказва, че дългът, който е натрупан е нереален." Ами не печатат рубли, защото са по-морални и по-честни от американците. :-) Или по-скоро, защото рублите без покритие стават само за да ги гориш в камината в студените московски вечери. Докато американските долари имат най-доброто обезпечение - гаранцията от Федералния Резерв. Именно това се опитах да ти обясня с производителността и технологичността на една икономика - когато си най-мощната икономически държава, при това не в краткосрочен, а в средно- и дългосрочен план (което се осигурява от технологичното и научно превъзходство), тогава можеш да си печаташ колкото си искаш банкноти, и те ще продължават да имат висока стойност пред инвеститорите, защото гаранцията ти върху тях ще има тежест. Докато едните природни суровини и празни приказки не дават абсолютна никаква тежест на рублата. Тоест не е цаката само в печатането, ами в стойността на отпечатаното в очите на инвеститорите. "5. Икономическия ръст зависи и от базата. То и Китай прави грандиозен икономически ръст, просто започва от по-ниска база. Ако имаш БВП 1000 и го направи- 2000 имаш ръст 100% за да направиш рсът от още 100% обаче трябва да направи още 2000, нормално за един период да имаш ръст 2 пъти а следващ 1,5." Правилен аргумент, но абсолютно безмислен. Искаш да кажеш, че САЩ са имали по-малка база за БВП от СССР? Пробвай пак... "Едиснтвената пропаганда тук е статията, която е едностранчива и води до грешни изводи." Това е общо-взето единственото, с което съм съгласен. Факт е, че статията е едностранчива. Но проблемите на капиталистите и това, че от време на време "бият негрите", по никакъв начин не е индулгенция за най-малоумната и човеконенавистна политическа система в историята на човечеството. 5. Икономическия ръст зависи и от базата. То и Китай прави грандиозен икономически ръст, просто започва от по-ниска база. Ако имаш БВП 1000 и го направи- 2000 имаш ръст 100% за да направиш рсът от още 100% обаче трябва да направи още 2000, нормално за един период да имаш ръст 2 пъти а следващ 1,5. Пак казвам, няма как да сравняваш две икономики, в които фокусът е разлчен - в крайна сметка, фокуса към човека надделя, нещо нормално. Едиснтвената пропаганда тук е статията, която е едностранчива и води до грешни изводи.
Fedar Понякога влизам в такива спорове с чугунените глави тук само за да се забавлявам как се пънат да извъртат фактите и все не им се получава А кой беше оня руски лидер дето като му задавали така неудобните въпроси отговарал с: "А вие в САЩ защо биете негрите"
Оня, то още не се е появил Далай Ламата на червените чугуни във форума - Бай Чинчифон - да видиш ти тогава как ще се изливат оди за разлагащия се капитализъм и за надигащата глава световна социалистическа революция.
@Тъпите американци не бягат в Русия защото няма да ги пуснат да влязат . Факт е че от руснаците по големи националисти трудно можеш да намериш . ------------------------------------- Николчо, официално отнемам от Бай Чинчифон титлата "Най-голям форумен тапир" и ти я присъждам за това бижу, което си снесъл.
Моряче, по една случайност говоря руски и чета често руска преса по интернет, както и гледам тяхна телевизия. И мога да кажа, че самите руснаци имат много обективен поглед върху ситуацията си и са крайно самокритични, за разлика от руските гъзоблизци в милата ни родина, които са готови да продадат, опаковат и доставят лично собствената си майка, само за да угодят на Матушка Русь. Предателски ген, трябват още няколко поколения за да се изцери по естествен път. Иначе нямам търпение да видя в медиите новини от сорта на "Рекордни 5 милиона кандидати в лотарията за зелена карта за Русия" и "100 хиляди души достигна населението на американския квартал в Москва".
"Тъпите американци не бягат в Русия защото няма да ги пуснат да влязат . Факт е че от руснаците по големи националисти трудно можеш да намериш ." Извинявам се за шаренията, ама просто няма как да изразя почитта си пред тоя форумен гении! Уебкафето нека да ме санкционира ако трябва
@ 33 Николин Николов | 29.12.2011 16:49 Надали някой ще ме обори че една икономика не се базира върху суровини и източниците на такива . ------------------------------------ Тогава - марш обратно в средновековието Еби ги там разни индустриални революции, поточни линии, компютрни и технологични бумове, еби и Харвард, МИТ, Станфорд...всичко е до суровините. Неслучайно Нигерия е доста по-просперираща и развита държава от Швейцария - те ония завалиите, само планини и крави си имат - живи да ги ожалиш. Русия е страна с богата култура и велики умове. За съжаление, днешна Русия е нищо повече от един суровинен придатък на Европа и САЩ. Не случайно милиардерите в Русия са хората, които притежават суровините, а в САЩ - некви си смотаняци като Бил Гейтс, Зукърбърг, Джобс (лека му пръст). Русия е като една много красива компаньонка за богати мъже - притежава страхотни телесни красоти и ресурси, но не може да прави пари с ума си, а само като си продава тялото (ресурсите) на тези, които правят пари с ума си.
@Николин Николов ----------------------------------- Световната икономика е много по-зависима от чалмите в Персийския залив и техния нефт, но досега не съм чул някой разумен човек да има високо мнение за камиларите и да иска да им подражава. Всъщност зависимата в случая е Русия. Защото Америка суровини от там почти не внася (има си алтернативни източници). Европа е донякъде зависима, но също има алтернативи, макар и по-скъпи - но все пак напълно достъпни. Най-зависимата е Русия - защото, ако САЩ и Европа не им купуват суровините, ще изпукат от глад. Защото няма какво друго да предложат, освен разбира се москвичи. И само да повторя - милиардер-руснак, който да е изобретил нещо и после да е спечелил богатството си от продажбата му няма. Може би само Сергей Брин от Гугъл, но и неговото семейство е емигрирало в САЩ още като е бил дете. Всички големи богаташи в Русия до един са мутри и кагебейци. Жалкото е, че дори някой от чалмите вече започнаха да се усещат, че само с едните суровини работата не става. Например Емирствата, които инвестираха мощно в инфракструктура и високи технологии. И скоро ще могат да се оправят без проблем и без петрола. Докато руснаците без суровините отиват директно на дереджето на Северна Корея.
А и да не забравя - съвсем малка част от суровинните долари и евра остава за Русия и руснаците. Огромната част отново си се връща в Европа и САЩ под формата на яхти, частни самолети, майбаси, футболни отбори и т.н. Докато едно от най-големите предимства на европейската и американската икономики е, че по-голямата част от спечелените от тях пари продължават да се въртят в техните си икономики.
Бедния руски мужик дава мило и драго да емигрира в Лондон примерно Богатия руски олигарх си купува къща, кола, офис и футболен отбор къде? А, пак в Лондон.... Само любовница си взема родно производство.....ама то щото и тя е от бедно руско семейство и също иска да емигрира в белия свят Николчо, смешен си
Николине, въртиш, сучеш, от девет кладенеца вода носиш, само и само да заобиколиш простия аргумент на Оня с емиграцията. Какво общо имат Огнян Дойнов и разбиранията за богатство с това, че хората емигрират в посока по-добра/силна/стабилна икономика? Какво - не зна.. сори, незнаеш как да отговориш адекватно ли? На мен ми се чини, че в дългите, самотни нощи докато си плавал насам-натам из моретата и океаните, в главата ти се е 'избистрила' не една конспиративна теория, която да поддържа и съчетае неправдоподобно силния ти афинитет към Русия с омразата ти към САЩ. Хайде, чакам да ми обясниш как и аз нищо не разбирам за световната икономика. Все пак ти знаеш всичко най-добре. Ще се присъединя към отбора глупаци тук, които ти се опитваш (за жалост неуспешно) да просветлиш за величавостта на руския икономически гений.
А да, и ми обясни защо, аджеба, 90% от нобеловите лауреати по икономика са хамериканци, след като те, горките, не могат да закрепят собствената си икономика, и са толкова зле, че се крепят едва-едва върху кредити от благожелателни народи. http://online.wsj.com/article/SB10001424052970203499704576622724229005668.html Руснаците, предполагам, са практици, а не теоретици, щото и един нобелов по икономика нямат. Ами да, то чукча - практик!
В подкрепа на Павур Какво наричаме „пазари“? Това е едно цяло от инвестиционни банки, застрахователни компании, пенсионни и спекулативни фондове (hedge funds), които купуват и продават основно четири вида активи: валути, акции, държавни бонове и дериватни продукти. За да придобием представа за гигантската им мощ, е достатъчно да сравним две числа – всяка година реалната икономика (производствени и обслужващи предприятия) създава в света богатство (БВП), изчислено на 45 билиона (45 хиляди милиарда) евро. В същото време във финансовата сфера „пазарите“ движат капитали от 3450 билиона евро. Или 75 пъти повече от това, което произвежда реалната икономика…