Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Вяра на вересия. Защо?

Сарафово и "Хизбулла" - повече въпроси, отколкото отговори Снимка: getty images
Сарафово и "Хизбулла" - повече въпроси, отколкото отговори

В една демократична държава е неприемливо да се очаква от гражданите й да вярват на правителството си ей така, на вересия. Без конкретни аргументи и факти, без отговори на въпросите на многобройните журналисти и различните експерти по темата, които да поставят на изпитание така изложените от властите официални теории. Дори и само заради едното му там упражнение по демокрация.

А такиви въпроси съвсем явно и по изричното желание на правителството липсваха от прес-конференцията по обявяването на резултатите от хода на разследването на атентата в Бургас. От нас, като граждани и данъкоплатци, май се очакваше безцеремонно и безрезервно да приемем резултати от разследването.

Чисто и просто, защото вътрешният ни министър Цветан Цветанов и външният ни министър Николай Младенов се потупаха по рамото и заявиха на международно всеуслушание, че добре са си свършили работа. Под лозунга "абе така е, вярвайте ни." Имаме конкретни доказателства и правим "обосновано предположение," че "Хизбулла" окървави летище Сарафово. Външен натиск няма, домашното разследване така показва. Имайте ни малко вяра.

Дори и да е "Хизбулла", къде са аргументите и фактите? Какво всъщност знаем за терористичния акт в Бургас до този момент и до къде реално е стигнало все още неприключилото разследване? Защото всеки опит безпристрастно и логично да се сглобят елементите от оперативната работа на разследващите поднася повече въпроси, отколкото отговори.

Да не говорим за конкретни доказателства за намесата на ливанската групировка в Сарафово, каквито според мнозинството от присъстващи лица на скорошното заседание на Консултативния съвет по националната сигурност при Президента, все още липсват. Но нека да не прибързваме с изводите и да допуснем, че Цветанов и Младенов са прави в изказванията си. Да им повярваме, ама също така и да си използваме мозъците. Имаме ги.

Какво всъщност знаем за Сарафово на този момент? Колкото и странно да звучи след 6 месечно разследване, предполагаемият атентатор все още не е идентифициран. Макар шефът на ГДБОП Станимир Флоров да твърди, че не е бил камикадзе, ама по погрешка е натиснал бутона, директорът на Европол Роб Уейнрайт излезе с твърдение, че взривът е произтекъл вътре в автобуса и че е задействан дистанционно.

Кое е правилното твърдение? Докато не произтече насрочената за април инсценировка на атентата в Ихтиман, каквито и да е преки или косвени доказателства за взривната вълна и локацията на взрива няма да има. И не може да има. Първият въпрос без отговор от все още неприключилото разследване.

Идентифицирани са обаче трима от спомагачите на атентатора - двама канадци и един австралиец. Според официалното изявление на министър Цветанов, за двама от тях е ясно, че са влезли и излезли от страната с истинските си документи (разбирайте паспорти). За да се стигне до тяхната самоличност (и съответно паспорти), те са били заподозрени от органите за сигурност сред по-голяма група от чужденци, пребивавали на територията на България по времето на атентата.

Пак според Цветанов, опитите за установяване на идентитета им са направени на принципа на изключване и информираните догадки спрямо самоличността им. Еди-колко-си на брой чужденци са пребивавали тогава в България, ама само десет (примерно) са във възрастовата граница на заподозрените.

Ключов елемент за това е изиграла подхвърлената фалшива шофьорска книжка, принадлежала на един от спомагачите и открита "на 1 август 2012 г. на територията около Цар Калоян." Същата шофьорска книжка, дето преди време беше обявена в БГ медиите, а после отречена от Цветанов, че уж е намерена от тираджия на боклука на въпросната магистрала.

За първи път в публичното пространство се прокрадна и информация, че ДНК материал от заподозрения атентатор присъства на така намерената и вече потвърдена от Цветанов фалшива шофьорска книжка. До момента, това май е и единствената "конкретна" връзка между предполагаемия извършител на Сарафово и неговите сподвижници и спомагачи, уж от военното крило на "Хизбулла".

Според интервюто на следователката Караджова пред вестник "24 часа", за което тя после бе временно отстранена дисциплинарно от разследването, други улики за телефонен контакт, свиждания или разменени имейли между всички заподозрени няма.

Цветанов разкри, също така, че освен фалшивия документ за право на управление на МПС е била открита и друга карта за социално идентифициране в Щатите, така наречената social security card. Подобен документ дава право на приносителят му да започне работа и да участва в пенсионните схеми или части фондове за трудово осигуряване в Америка. Въпросният документ пак е фалшив и пак е принадлежал към сподвижник на атентатора в Сарафово, според Цветанов.

Друг е въпросът защо подобен документ е изхвърлен на боклука, без да е предварително унищожен или изгорен, каквато е обичайната практика с такива документи в Щатите. Това е все едно български гражданин съзнателно да изхвърли на смет личната си карта с все данните си, по които може и банкови сметки, и здравни осигуровки да бъдат разсекретени и използвани от злонамерени лица.

Как и защо предполагаемият атентатор-аматьор е изхвърлил подобна улика в страната, където е извършил терор-акт, също не е пояснено. Нали уж принадлежал към военното крило на Хизбула и атентатът, ако вярваме на Николай Младенов, е бил дълго и щателно планиран и подготвен. А после подобни важни документи на сметта, на главен тираджийски път. Отново повече въпроси, отколкото отговори.

Липсва освен това каквото и да било разяснение как тези документи въобще са достигнали до заинтересуваните български власти. Колко на брой хора са боравили с тях? Колко дълго са били в обръщение и колко индивида са се докосвали до тях? ДНК-то на въпросните лица взето ли е, с цел да бъдат идентифицирани от службите за сигурност и изключени от общия брой ДНК материал, присъстващ на повърхността на документите? Защото всеки път, когато са пипани, са оставени най-малкото пръстови отпечатъци.

Какви са вариантите за умишлено или непредумишлено замърсяване на тези документи? Ами пък шансовете след толкова дългосрочно и разностранно боравене на различни лица с въпросните документи - които, да повторим, са открити на 1 август - по тях все още да присъства ДНК материал от атентатора умрял на Сарафово на 18 юли? Става въпрос за почти две седмици по-късно, но и това е загадка без официален отговор от властите. Колкото и на човек да не му се вярва на конспирационни теории, колкото и да му се иска да приеме версиите на правителството, това са важни въпроси, на които логически и публично трябва да бъде отговорено. А отговорът, до този момент, няма.

Още по-фрапантна е и липсата на конкретни улики за връзки с военното крило на "Хизбулла". По сведения на израелската армия и израелските военнослужещи, "Хизбулла" притежава добре тренирани и още по-добре снабдени военни части, които по време на едномесечната война през 2006 г. са оказали значителна съпротива спрямо Израел. Защо им е да гърмят няколко невинни израелски туристи и то извън тяхната територия, когато имат способността да нападнат израелска територия директно?

Като се има пред вид конфликта в Сирия, където те доказано участват с бойни формирования на страната на режима на Башар ал-Асад и гео-политическото напрежение около предстоящата война с Иран, където дори и да не искат, Хизбула също ще е съпричастна, няма стратегически умисъл те да се поставят на мушката на международното внимание. И то за един доста несполучлив атентат, убил по-малко от десет души.

За какво им е? В Ливан и съседна Сирия произтичат доста объркани и кървави процеси и идеята ливанската групировка да инсценира цял терористичен акт в трета страна срещу гражданите на четвърта е все едно министър Цветанов да отиде да обере златарски магазин, за да покаже на световните медии, че има организирана престъпност в страната ни. Ами последсвията за кариерата му и дългосрочните му политически планове, ако бъде разкрит и уличен? Пак въпрос без отговор.

Още по-малко са ясни и доказателствата, предоставени на нашето разузнаване от чуждите служби, за съпричастността на ливанската групировка към Сарафово. За да има улики, че въпросните лица са принадлежали към Хизбула, не е достатъчно фалшивите шофьорски книжки от Мичиган да са изготвени в Ливан. Не е тайна, че в някои градове в близкоизточната ни съседка присъстват кадри на "Ал Кайда" и сунити-екстремисти, които имат свои собсвени канали за фалшифициране на документи и желание да нападат западни цели, сред тях и евреи.

Цветанов и Младенов въобще не споменават по какъв принцип е доказано, че сподвижниците на атентатора принадлежат към шиитите на Хизбула, наместо към сунитите-екстремисти от "Ал Кайда". А за да им повярваме безрезервно, трябва да го направят.

Дори и имената им не знаем, а имената често сигнализират, макар и не винаги, етническата принадлежност. Банковите сметки на "Хизбулла" ли са финансирали помощниците на атентатора от Сарафово при наемането им на кола в Равда? В списъка на тайното крило за мокри поръчки към военното подразделение на "Хизбулла" ли са били начислени? Как въобще някой американец или израелец има достъп до подобен списък, ако въобще? Това също не е пояснено.

Снимали ли са ги да се ръкуват с политическия лидер на "Хизбулла", Насрала, или да обядват с други "Хизбулла"-кадри? Или има видеа по интернет или по официалната телевизия на "Хизбулла", чрез които сме ги уличили? Роднините ли им членуват във въпросната ливанска групировка? Или пък съседите? Въпросите пак са повече от отговорите, а ако натиснем българските властите да ни отговорят, ще се позоват на причини от националната сигурност. Без да е ясно точно чия.

И най-накрая, изниква и парадоксът около това до каква степен българското разследване по случая Сарафово е било независимо или не. Цветанов и Младенов, както и най-различни техни сподвижници, редовно се позовават на сътрудничество на западните и други служби за сигурност.

Само че, както се оказва, това не са нито канадските, нито австралийските, нито ливанските служби за борба с тероризма. А това би било най-логичното нещо, пред вид, че именно канадски, ливански и австралийски следи са намерени покрай разследването на атентата в Бургас. Към тях са изпратени съвсем наскоро искания за обмен на информация, на които тепърва им предстои да отговарят.

Ливанските власти дори изразиха несъгласието си, че разкритията покрай Сарафово не са били координирани с тях, преди да бъдат обявени на международно равнище. За разлика от двустранната и тристранната координация, която вътрешният ни министър Цветанов и външният ни министър Младенов проведоха с техните европейски, израелски и американски партньори.

Официалното разследването също уж не е приключило, според българската прокуратура в лицето на главния прокурор на държавата, Сотир Цацаров. И отново можем да си зададем въпроса - пак без отговор - кой, как и защо е виновен за Сарафово, като конкретни доказателства няма, атентаторът не е идентифициран, а разкритията за местонахождението на другите заподозрени все още предстоят?

Кой е арестуван и ако е разпитан, какви показания дава? Канадските, ливанските и австралийските власти тепърва ще имат да допълват пъзела около разследването. Така че, на кого и на какво да вярваме?

Ама според властите, ние трябва да вярваме на властите. И то на вересия.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените