Има много неща, които не са успели да изтребят маите от лицето на земята: астероидни удари, мощни земетресения и катаклизми, предричани от шаманите и отбелязвани в древните им календари.
Това, което ги убива, вероятно е нещо далеч от митовете, но твърде познато на съвременните цивилизации: промените в климата. Ако искате да разберете какво ни чака в идните десетилетия и векове, погледнете какво се е случило на една от най-великите световни култури преди едно хилядолетие.
Това е заключението от ново проучване, коетоq макар да звучи като поредната холивудска апокалиптична драма, е подкрепено от разумни и плашещи научни аргументи
Пътят на възхода и падението на маите е добре познат: цивилизацията се появява около 1800 година пр.н.е. в Централноамериканския регион, който сега включва територията на днешна Гватемала. Културата им се разраства бавно до около 250 година сл.н.е. В този момент започва голяма експанзия на културата, позната на археолозите като Класическия период, която продължава до 900 година и поражда архитектурните, политически и текстови артефакти, които изумяват учените и до днес. Упадъкът на цивилизацията започва около 800 година и води до финалния колапс на маите 300 години по-късно.
Пътят на маите далеч не е гладък и спокоен -
съществували са турбулентни периоди на несигурност и влошаване дори по време на Златната ера. Великата колония Ел Мирадор например, която някога е била дом за 100 000 души, се срива около 300 година сл.н.е. Между 5 и 8 век сл.н.е. са направени много от плочите с писания, които предоставят голяма част от информацията за начина, по които маите са живели и работили. Изведнъж, обаче, от 775 година сл.хр. нататък, броят на тези текстове е намалял с около 50% - което само по себе си също е показател за западащата култура.
Съществуват редица теории за това на какво се дължат тези цикли, като сред най-споменаваните е и теорията за промяната в климата
Колкото по-хубаво е времето от година на година - с много дъждове и относително стабилни и предвидими температури - толкова по-добре се отразява това на посевите, а по този начин и на разрастването на културата и икономиката. Откритите текстове загатват за спадове в производителността, вероятно свързани с климата, които съвпадат с неспокойни поколения, ала досега така и
не съществува точен метод за потвърждаване на тези писания.
Анализаторите на езерни седименти могат да извлекат точно данни за нивата на сяра, кислородни изотопи и други атмосферни белези за различните етапи от историята, които разкриват много за дъждовете и други променливи от особено значение. Проблемът е, че самите маи често несъзнателно са изменяли тези седименти чрез обезлесяване - в това число и мащабни изгарания на площи - и риболов.
Затова и антропологът Дъглас Кенет от Щатския университет в Пенсилвания, ръководител на международен изследователски екип от САЩ, Белиз, Швейцария, Германия и др. решава да се обърне към друг, по-малко уязвим източник на доказателства: сталагмитите в пещерите. Част от дъждовете, абсорбирани от земята в продължение на векове, са прониквали в пещерите и постепенно са довели до образуването на сталагмити.
Кислородните изотопи, съдържащи се в дъждовната вода, могат да послужат за индикатор за влажността на даден регион във всеки един исторически етап
Както съобщават Кенет и колегите му в последния брой на изданието за наука Science, те насочват своето изследване към пещерите в джунглите на Белиз, които обхващат 1.5 км от едно особено важно селище на маите и 30 км от три други такива колонии. През 2006 година учените взимат проби от 56-сантиметров сталагмит от една от пещерите. Познавайки темповете, с които се развиват сталагмитите, учените са могли да изчислят, че най-горните 415 мм от образуванието са започнали да растат някъде около 40 година преди Христа. Всеки 0.1 милиметър отговаря на половин година. Това е изключително фин начин за проследяване на историята - и анализите са довели до някои изключително детайлни заключения.
Всяка от сушите, които са продължавали повече от няколко десетилетия, се е появявала в периода между 200 и 1100 година сл.н.е. и е
съвпадала с борбите и катаклизмите в културата на маите.
Например в периода между 640 и 660 година е имало много сухи периоди, а по същото време са се водили и много войни, което изглежда логично за една култура, разчитаща на променливите ресурси за своето оцеляване. Сушите от 820 до 870 година по подобен начин се свързват с поредния период на размирици, както и разпадането на местни управляващи органи. Упадъкът в историческите текстове започва скоро след още един период на жестоки суши, а самият колапс на културата на маите директно кореспондира с най-тежкия период на засушаване между 1020 и 1100 година.
Като цяло, обяснява Кенет, най-щедрият период по отношение на валежите по време на хилядолетието, в което са живели маите, е между 450 и 660 година
"Обилните валежи водят до разрастването и процъфтяването на градове като Тикал, Копан и Карасол," разкрива той. "Новите данни за климата показват, че този период на изобилие е последван от цялостна тенденция към засушаване... която предизвиква упадъка в селскостопанската производителност и допринася за социалната фрагментация и политическия колапс".
Разбира се, причината за климатичните промени, които водят до изчезването на маите,
не се дължи на дейността на хората,
тъй като тяхната култура е процъфтявала, а след това и загинала много преди индустриалната епоха. Вместо това, тези катаклизми са причинени от комбинираните ефекти на феномена "Ел Ниньо" и промените в североизточните и югоизточните екваториални ветрове, познати като вътрешнотропична зона на конвергенция. "Предходните условия, стимулиращи развитието на обществото и експанзията на населението спомагат за последвалия стрес сред майското общество и фрагментацията на политическите институции", обяснява ученият.
Това не би трябвало да успокоява намаляващите редици на съвременните експерти, отричащи промяната на климата с аргумента, че настоящите проблеми с климата на планетата са просто естествени флуктуации
Тенденцията към засушаване в периода на маите се е развивала в продължение на векове. Това, което ни се случва в момента, е
най-бързата и краткосрочна вариация -
феномен, който първоначално е предвиден в климатичните модели още преди 40 години и до момента действа точно "по график". Маите не са разполагали с такава сила да предвиждат събитията и със сигурност не са били способни да ги избягват и поправят. Ние можем да направим и двете, а урокът, който ни дава това проучване, е че може би ще се наложи да платим непосилна цена, ако изберем да не предриемем никакви действия. Както доказват и маите, няма култура, която е твърде голяма, за да се провали.
