Кахърният герой

Днес Бойко Борисов навършва 52 години и вместо великодушно да разреши всенародни тържества в негова и на магистралите Му чест, той унило обяснява, че ще се скрие от всички. В сърцераздирателно интервю пред "Труд" премиерът театралничи, че на този ден ще се заключи и никого не иска да вижда. И подаръците им не ще.

Хм. Какво толкоз му направихме на човека, че ни се разсърди така горчиво? Малко ли му бяха аплодисментите, момите в носии и спонтанен журналистически възторг? И този ли ще си отиде неразбран, пита се учуденият читател.

Все пак пиесата, в която главният политически герой нацупва обидено устни, тропва с краче на публиката и се скрива да сe самоутешава, че народът не е дорасъл и не го заслужава, сме я гледали. И при Костов, и при царя. (Само Станишев запази бодряшки оптимизъм до края и на фона на кахърните физиономии на предишните това беше донякъде симпатично.)

Но от Борисов не го очаквахме. Той е мъжкар, пожарникар, полицай, генерал, каратист и въобще - боец. Нищо не може да сломи обветрения му стоманен дух. Колкото повече го нападат, толкова повече ги бие той. И изведнъж - пас.

Още e средата на мача, а голмайсторът е вече уморен. Какво уплаши Безстрашния? Вероятно изчисленията, че този път играта не е предрешена в негова полза.

За първи път от управлението на ГЕРБ "Галъп" регистрира повече нехаресващи, отколкото харесващи Борисов. Има спад на всички положителни оценки за правителството. А на всичко отгоре Борисов, Георги Първанов, Меглена Кунева, Кристалина Георгиева и Росен Плевнелиев имат изравнени рейтингови позиции. Е, вярно, че две видни социоложки се посдърпаха за методологията на изследванията, но и от техния спор стана безпощадно ясно, че ГЕРБ вече не е това, което беше в очите на избирателите.

Случи се невъзможното. Точно преди президентските избори електоратът, от който се очакваше безрезервна подкрепа за всеки премиерски ход, спря да го харесва толкова много. Комплиментите, сред които Борисов е свикнал да се движи, утихнаха. А има още толкова километри неоткрити пътища и ленти неотрязани...

И изведнъж гроздето стана кисело. "Президентският пост изобщо не е нужен на партия ГЕРБ, каза Борисов. Този пост ще ни дойде в повече. ГЕРБ имат достатъчно власт. Нашата цел са местните избори".

Нима най-мажоритарният от потенциалните кандидати ще подари служебна победа на противника в най-мажоритарните избори?

На генерала му трябва силно алиби, за да се откаже от битката. И той започна да го бродира, като влезе в ролята на уморен от ударите герой. Бил с "пречупена нормалност", едно кафе не можел да седне да изпие навън, дори на театър е спрял да ходи (!), но няма връщане назад. И личният му живот вече е приключил, племенника си не е виждал от години и ако намерите едни женски гащи в гардероба му, наречете го Хасан. А заради него страда и отборът на "Бистрица", което е жестоко. Вниманието го изнервя и му тежи, щеше да е по-щастлив, ако си беше останал полицай, но народът го цени и въпреки неблагодарността на някои, той, героят, ще напрегне прословутите си мускули и ще издържи на това темпо още 4-5 години, защото каузата... Ето на - сега спортната зала, после метрото, а след това и "Тракия". Има работа за години напред. Като я отметне, ще гледа нататък. Ако не го съсипят камерите дотогава.

Това не е пораженческо поведение, не, това са думите на Смелия, който няма да смени авангарда на фронта за тиха службица в тила. "Ще се кандидатирам за президент, но на следващите избори. Ще изкарам един мандат, още половината от другия и тогава ще се кандидатирам", каза Борисов преди няколко дни. Атлас не може да остави светът да се срути и да хукне да гони евтина слава. Първо трябва да свърши започнатото, а после ще оправи бакиите на другите места.

В интерес на истината пак според изчисленията на "Галъп" голямото мнозинство от хората смятат, че Борисов не трябва да се кандидатира за президент. Проучванията не обещават сигурна победа на генерала при пряк сблъсък с Кунева. А знаем, че премиерът се съобразява с електоралните нагласи. И макар за играч като него да е предизвикателно участието в най-престижната надпревара, може да смири егото си, за да отговори на хорските очаквания.

Който познава Борисов, знае, че единственото нещо, което може да секне амбицията му да стане президент, е съмнението, че може пък и да не стане. Както сам е казвал, той не умее да губи. Ставаше дума за тенис, но принципът на играта при Борисов е същият навсякъде. Той играе на вързано.

Segabg.com

Новините

Най-четените