Под очеваден лобистки натиск вчера Икономическата комисия на Народното събрание прие една отменена преди няколко години възможност - българско гражданство да се получава срещу покупка на недвижим имот. Условието е цената на имота да не е под 1 млн. лева.
Такива възможности - за придобиване на постоянно пребиваване у нас срещу покупка на недвижими имоти, имаше и преди в закона. Те обаче бяха отменени през 2009 г. с изменение на Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), защото практиката показа, че това не е реална инвестиция - с покупка на имот по никакъв начин не се постига благоприятен ефект за българската икономика.
Аргументите за това за очевидни, а мотивите на Икономическата комисия да връщането на една отменена неудачна законодателна уредба, все още са неясни.
С предвидените сега промени на закона се предвиждат още по-фрапиращи възможности от преди. Например, чужденецът може да има мъничко над 50% от едно дружество и когато това дружество купи имот за 1 млн. лева, той да получава гражданство. Казано с други думи - дава се възможност на чужденеца да си купи гражданство срещу 250 000 евро!
Очевидно текстът е приет под лобистки натиск на собствениците на трудно продаваеми недвижими имоти. Което затвърждава образа на България като клиентелистка държава.
Освен всичко друго, законът предвижда, че до 25% от цената на имота може да са заемни средства, получени в България. Нещо повече - парите въобще може да не влязат в България - в проекта няма такова изискване, така че плащанията може да се извършат и изцяло в чужбина. Така България създава уникален режим за покупка на гражданство чрез уж покупка на недвижим имот.
Няма и изискване имотът да се придобие от български собственик, нито изискване действителната му пазарна стойност да е минимум 1 милион лева. Това на практика означава, че ако един имот реално струва 100 000 лева, или пък дори 100 лева, но бъде продаден на чужденец за 1 милион, чужденецът ще получи българско гражданство.
Проектът предвижда промени в Закона за чужденците и в Закона за българското гражданство, но прикрепени към законопроект за промяна в Закона за насърчаване на инвестициите. Това е обяснението защо тези промени не бяха разгледани от съответните ресорни комисии - по вътрешен ред и правната комисия.
На първо четене законопроектът бе гласуван в пленарна зала от народните представители на 12 октомври, но във вид доста по-различен от подготвения вчера проект за второ гласуване. В гласувания на първо четене проект не се предвиждаха изменения на Закона за българското гражданство, ав Закона за чужденците бяха заложени само две малки изменения.
Текстът, приготвен за второ гласуване, вече съдържа много и то особено значими, концептуални за държавната политика за привличане на чуждестранни инвестиции, изменения в Закона за българското гражданство и в Закона за чужденците. Особено интересно е и обстоятелството, че приемането от комисията на предложенията за изменение на тези закони се прави точно по време, когато в Народното събрание се гледат и два проекта за промени в Закона за българското гражданство, както и един ЗИД на Закона за чужденците, който вече е приет на първо гласуване.
Въобще целият законодетелен процес бе съпътстван от редица нарушения на основни правила. Например, второто гласуване на един проект на закон за изменение и допълнение не може да надхвърля по обем измененията, приети при първото гласуване.
На второ място, при наличие на приети на първо гласуване повече от един законопроект, уреждащи една и съща материя, водещата комисия с участието на вносителите на приетите на първо гласуване законопроекти трябва да изготви от тях един общ законопроект (чл. 71 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание). За пореден път възниква въпросът каква е правната стойност на един законодателен акт, приет в нарушение на правилата за това.
Струва си все пак да се спомене, че уредбата, която сега парламентът подготвя, в момента няма аналог в Европа. Придобиването на гражданство срещу покупка на имоти в други държави или беше отменено - например в Черна гора, или е при изключително тежки условия, като в Испания, където се изисква да се живее там поне 6 месеца годишно.
А най-нелепото е, че след това се чудим защо не ни искат в Шенген. Неуместно е да се говори за България като за правова държава, когато законодателят не спазва създадените от самия него правила.
Тъжно.
