Ако студентите са цветът на нацията, то българските такива не се знае какво са. За тях капачките от бира не са боклук, фасовете не са боклук и затова ги хвърлят през прозореца. Хвърлят още тави, буркани, а най-много шишета, торби със смет, гащи, чорапи, въобще всичко, което може да премине през прозореца.
Не ги смущава ни най-малко фактът, че техни колеги само преди месец основно са почистили наоколо. За българския студент е най-нормално да си окадява стаята с ганджа и други цигари. Няма да се учудя, ако някой реши да си запали и огън, за да си направи греяна ракия - или да опече сланина...
Всъщност студентите подпомагат икономиката чрез потребление на продукти и услуги много над нивото на средностатистическия българин. Най-обичат да потребяват дискотечки, кафенца, хазарт (защо да не заложиш парите на мама и тате), алкохол, вредна храна...
Всичко това ме кара да бъда скептик. И проблемът не е в това, че въпросните "цветове на нацията" са лишени от елементарна култура (дори и в общуването помежду си), а че един ден тази немарливост (тарикатщината си е за отделен материал) ще я пренесат в бизнеса, в културата, в управлението, в отглеждането на децата си.
Надеждата е малката част от амбициозни, културни, интелигентни и трудолюбиви хора да успеят да оцелеят в тази среда (и да не емигрират) - въпреки поговорката за водата и скалата, за да може един ден и в България да се гледа на студентите като цвят на нацията.
