Chalgatime

В началото да уточня...
Мразя да пиша на теми, по които всеки втори си чеше езика във Фейсбук. Още повече, че съм забелязал как един и същи хора понякога са активисти на страницата "Нека тази обелка от картоф има повече фенове от чалгата" и едновременно с това постоянно заливат пространството в социалната мрежа с хитове на Анелия и Амед.

Нямаше по никакъв начин да седна и да напиша този текст, ако не бях попаднал на една статия на Калин Терзийски в Дневник.bg.

Статията беше добра. Аз харесвам стила на този автор и с удоволствие я прочетох.
Тезата дори ми хареса. Накратко, Терзийски твърди, че т.нар. официална култура има враждебно отношение към чалгата, защото по този начин се опитва да отрече собственият си произход. И собствената си тясна регионалност и селяния.

Бих се съгласил напълно с автора, ако не бяха някои факти, които са добре забравени - или пък са били умишлено наложени в обществото ни.
Затова реших набързо да ви припомня някои митове и факти за стила, който в днешно време представлява огромна част от поп-културата.

Чалгата. Или поп фолкът.
Но да започнем отначало.

1. Увод

По-големите от вас си спомнят 80-те години. Тогава България изживяваше края на комунизма и началото на перестройката.
Тогава, през 80-те години у нас започна да нахлува нещо, което дотогава не се беше появявало.
Вълната започна с песните на Хисарския поп.

"Дай си сърцето на който искаш тииии..." - се пееше в апокрифните касети, които се презаписваха с някаква възрожденска методичност до степен, в която на лентата имаше повече шум, отколкото звук.
За отрицателно време въпросният хисарски поп се превърна в някаква ъндърграунд легенда. А песента му "Дайте да изпуша една цигарааааа, за да забравя за твоите лъжиииии" звучи като покана да се напафкаме с марихуана, хахаха...

С тези първи песни започна да нахлува чалгата.
Но да не се лъжем. Преди това у нас достигаха сръбските първообрази - Лепа Брена, Мухарем Сербезовски, Драган Тозовац...

Помните ли ги. Лепа Брена идва скоро в България и дори се срещна с Бойко Борисов...
Така в България, лека - полека чалгата започна да си проправя път, за да предизвика истински бум в началото на 90-те години.

2. 90-те години

Важно е да кажем следното - българската музика няма нищо общо с чалгата. Нито народната ни музика, нито градският фолклор са композирани в източни ладове, маками и характерния ритъм 8/8, в който са натворени 50 процента от турбо чалга хитовете и който е белег за ритмическата идентичност на ориента.

Чалгата се появи у нас, копирайки няколко основни феномена - сръбската кафанска музика с характерната орнаментика на гласовете, гръцкият и турски градски фолклор. И не на последно място - международният, космополитен и глобален цигански кючек.

В началото на 90-те години, в един период, в който ценностите у нас се подменяха и мутрите плъзнаха навсякъде - от кварталното кръчме и магазинче до властта и медиите - в този момент хората, които бяха израсли с Лепа Брена, Весна и Хисарския поп официализираха музиката си.

Справка - началото на 90-те българските рок-групи пълнеха зали. В средата на 90-те залите вече се пълнеха само на концерти на Глория.
Постепенно "шоубизнесът" у нас извърши преврат от казионен поп и рок към тотално приставане на поп-фолка.

Нямаше как да е иначе, налагането на този тип култура беше набрало огромна скорост. А и героичните турбо-мега мутренски хитове като "Тигре, тигре", "Селската баня" и "Радка пиратка" отразяваха действителността в тъжната ни родина много по-истинно от казионната поп музика.

Рокът пък бе прекаленно бунтарски за потребителите и се ориентираше предимно към младите, които обаче бързо порасваха и преминаваха в другите лагери. В крайна сметка се достигна до един момент, в който друго освен поп фолк вече не се предлагаше, защото към него просто липсваше интерес.

3. Кратък анализ

Историята нататък ви е ясна. Днес поп фолк индустрията е единствената работеща у нас. Единствената, която напълно си е затворила цикъла - взема се младата певица, инвестира се във външния й вид, в клипове, визия. После се помпа медийно, превръща се в звезда и накрая продуцентите експлоатират плодовете на инвестицията си - солиден процент от всички участия на въпросната звезда.

Нещо, което в поп музиката не се случва по никакъв начин. Там се разчита на стихийни участия и поява в някое риалити, за да си спомнят хората за въпросната певица или певец.
Така в днешно време чалгата, със своята инфраструктура, със своето място в ентертеймънта и нощния живот на градовете напълно е изместила всички останали стилове.

До степен, в която - когато западни ВИП персони биват водени у нас, те посещават чалготеките с ясното убеждение, че това е истинското лице на родната забавна музика и дори, че е базирано на фолклора ни.

Затова BBC снимат филм за Азис, а не за Валери Петров или пък Йордан Радичков.
Но какво очаквате от чужденците, които вадят заключения за страната ни от пресата и телевизиите ни. Та ние имахме културна министърка, която каза, че предпочита Златю Бояджиев пред Панчо Владигеров...

4. Митове и факти

Истината е, че чалгата или както там я наричаме...
Няма никакви корени в родната ни музика. Чалгата като култура, ладово звучене, ритмика и, ако щете, като танци е привнесена от Сърбия и Ориента.
Ще стигна и малко по-далеч - поп-фолкът ни е силно виртуален. Ще се учудите, ако си направите труда да проверите колко песни на родните ни звезди са авторски. Те са жалък брой в сравнение с кавърите. Да, самите изпълнители не крият, че пеят кавъри на техни сръбски, турски, гръцки а напоследък и румънски колеги.

Самата"„мегазвезда" Азис сподели преди време в интервю, че за него е много по-добре да си плати за песен, която вече е станала хит в друга държава, отколкото да рискува със собствена такава.
Така постепенно, лека-полека чалгата се превърна в забавна музика, използвайки една мистификация - а именно, че това е авторска музика, почиваща на собствените ни корени.
Мистификации има бол.

Пример - всички смятат песента "Лудо младо сън засънило" за македонска народна песен. Истината е, че това е авторска песен, писана през 80-те години на 20 век от Атанас Бояджиев и Богомил Гудев. Виждате ли колко много не знаем за собствената си музика...

5. Вместо заключение

И сега, като за край се връщам на статията на писателя Терзийски. Ние имаме уникален фолклор, в който са залегнали всички черти на народопсихологията ни. Имаме и градски фолклор с удивителни текстове, част от които могат да ви накарат да се изчервите сериозно.
До утре можем да си говорим за фолклорни области, за антифонно пеене, за неравноделни ритми.

Поинтересувайте се, защото подмяната, която бе извършена по волята на няколко пишман - представители на шоубизнеса у нас ни е накарала да се откъснем от корените си и да приемем, че родопската песен е била трансформирана в мазни трели, изпяти в "чисто българския" макам хиджас.

В заключение ще кажа само едно - когато се противим на чалгата, това не е поради комплекса от собствената ни селяния. Това е поради факта, че чалгата е чужд организъм и ние се опитваме да го отхвърлим.