Знаете ли го стария виц за двамата евреи във влака? Срещнали се въпросните и единият попитал: „За къде пътувате, г-н Щерн?" - „За Варшава", отвърнал другият. „Ахаааа", плеснал с ръце тогава първият - „Така значи! Казвате ми, че отивате във Варшава, за да си помисля, че не отивате там, а вие всъщност точно там отивате. Защо се опитвате да ме излъжете, г-н Щерн?".
Този анекдот по прекрасен начин илюстрира абсурдния момент, в който рецидивът на преструвката е довел до перманентна мнителност и дори истината вече се приема за измама. За къде пътува г-н Щерн е все тая, въпросът е поставен само за да го улови в лукавство и безпогрешно постига целта си. Каквото и да беше отговорил, само щеше да затвърди впечатлението, че е изпечен мошеник.
Ние с вас от доста време сме в ролята на питащия евреин
Амплоато на г-н Щерн е запазено за политическата ни класа. Нищо от това, което ни поднасят, не приемаме за чиста монета и сме сигурни, че ни заблуждават, дори когато не го правят. Не знаем кога ни мамят и кога не - и за по-сигурно приемаме, че е винаги; така са си постлали. Спонтанно въпросът-уловка се превръща в риторичен. Дори можем да си го спестим. „Защо ни лъжете" е социален коментар, не част от определянето на правилната посока на пътуване.
Тези дни триото Цачева, Стоянова и Бъчварова гастролират на политически спявки и у нас се е загнездило непреодолимото усещане за нещо фалшиво. От една страна подобен формат на партийно представителство изглежда несериозен. Липсват лидерите, които иначе са незаменими и избягват да дават думата на заместниците си, освен ако не искат да заместят нещо; в случая - реалните преговори.
Хем няма време, хем същевременно то се пилее в общи приказки, а екипите не изглежда да имат мандат нито за важни решения, нито за ключови компромиси. В нечии разбирания за изкуството на диалога този ход вероятно изглежда магически, но за обикновения наблюдател е пълна боза.
От друга страна ние познаваме характера на политиците си и знаем, че те си падат по триковете, дори когато се кълнат, че не е така или обратното - твърде тъпи са, за да го разкрият публично.
При всички положения нещо не е наред и сме раздвоени единствено пред дилемата фарс ли наблюдаваме в момента или идиотщина.
Дали ретроградният Меркурий плаши Борисов да седне сам на масата за преговори или всичко вече е изградено на нечия друга маса, далеч от погледите ни, скоро ще е несъществен въпрос - само мнителността е константа.
Поне ДПС не се заблуждава какво мислим за тях, така че арогантно се забавлява със ситуацията
Смекченият тон, обещанията за отказ от активно участие във властта и 300-дневен толеранс са толкова нереални по собствените им стандарти, че нищо чудно да са истина, с която ни карат да си мислим, че ни лъжат.
Убедени сме, че ГЕРБ и ДПС са в задкулисна спогодба заради поведението на вторите, пък дори да не са, не могат да ни убедят в обратното. Борисов така комедийно е в плен на Местан и компания, че го вкарват в интрига, дори без да се налага да го вкарат в интрига. Блестящ ход, който обезоръжава и подчинява поредния обект на пътя на Движението, като реално нищо не е предприето. Отказът на предложението звучи със същия фалш, както и самото предложение.
Между другото в ДПС са царе на подобни ходове; те им дават предимство от привиден недостатък и по етнически характер напомнят по-скоро този от анекдота, не онзи отвъд Босфора. Нашата обща неприязън е главният им двигател към възход, така че ако искате да ги надвиете, трябва да ги обичате, не обратното. Но това е съвсем друга тема.
Да се върнем на г-н Щерн и влака. Свободни сте да смените името по желание с когото искате от преговорните екипи. Та да питаме пак: за къде пътувате? Не ни казвайте, сигурни сме, че ще се опитате да ни излъжете.
