Преди известно време мой приятел, с около две години по-малък от мен (авторът е на 22 - бел.р.), успя не без известна доза късмет да влезе право в Софийския университет.
Всички бяхме много доволни, защото кандидатстват много хора, "цедката" е тясна и като цяло това си е доста добро постижение. В един прекрасен ден обаче моят човек дойде и ми казва:
- Копеле, ела да говориш с наш'те, щото нещо ми правят проблем за правото. И двамата ми говорят глупости, нещо не искат да го уча това и почвам да се чудя...
Излишно е да казвам, че избухнах, защото и аз съм минал през кандидатстудентския ад, който прави Дантевия такъв да изглежда като далечен роднина на Слънчев бряг. Няколко дни след това проведох два фундаментални разговора с родителите му, които пробваха да ме накарат да преразгледам гордостта си, че и аз уча право. Ще ви цитирам избрани моменти, които са ми се татуирали върху самочувствието:
Майката:
- Аз все си мисля, че правото не е за него. Повярвай ми, аз по-добре от теб го познавам, не е за право. Трябва в УНСС нещо... нещо търговия, финанси, да е по-близо до бизнеса. Като не замина да учи в чужбина, поне да е близо до бизнеса.
- Виж другите деца от неговия клас! Или са в чужбина, или ще се занимават с бизнес. Еми да, ние с баща му искахме да го пратим в чужбина, като изкара там едно икономическо образование и се върне тук - 2000 лв. на месец не му мърдат. Глупаво правите, момчета, че не отидохте в чужбина!
Бащата (обръща се към мен):
- Слушай сега, мойто момче, дай да ти обясня аз как стоят нещата. Това, правото, е помиярска професия. Какви хора са адвокатите - пълни измекяри! Слуги на мутрите! Какъв морал трябва да имаш ти, за да защитаваш престъпници? Пък после да ходиш, да им се молиш, за да си получиш парите... Представи си ти да защитаваш един изнасилвач или убиец, как после ще спиш? Това са мръсни пари.
Майката:
- Ама той сега да не стане някой папковец? Моят син папковец няма да бъде!
Туш с барабаните! Ходи им обясни как всъщност нищо не разбират. Все пак, след около час напечен диспут, мамчето падна жертва - убедихме я, че да учиш право не e чак толкова лошо, но таткото излезе по-упорит.
Накрая, на цената на повече от три часа излагане на разумни аргументи от сорта на "като си хванал питомното, няма никакъв смисъл да гониш дивото" и половин язовир търпение успях да убедя и него.
Честно, не съм вярвал, че е възможно някога да ми се наложи да водя подобен разговор! За мен винаги е било аксиома, че тази специалност и професиите, свързани с нея, някак си вървят ръка за ръка с престижа.
Все пак има причини, поради които много хора са негативно настроени към нея. Много хора са "пострадали" от правосъдната система. Много са случили на некомпетентни юристи. Трети пък са изгубили много време.
Обаче повечето просто са тъпи и псуват, за да се намират на приказка, като тази тенденция е толкова засилена, че завчера в някакъв новинарски форум един от живеещите във форума тролове е пуснал култовия коментар: "Вулгаристан изгоре! Дано да има жертви сред бизнесмените, юристите и политиците!"
Заблудите имат и друг корен - в масовия случай "правото" достига до лаиците под формата на вестникарски колонки, списвани от псевдожурналисти с педагогическо образование - Цецо Имотния хванал някого и казал, че е бандит, пък у наше село всички го знаем какъв е, ама той, видиш ли, съдията е лош, комбина с адвоката му, който пък е боклук и те двамата ще го измъкнат...
Процедурата обаче е много по-сложна. Слухът не е доказателство. Който си мисли, че "адвокатите защитават престъпници и този морален компромис ги прави богати" заслужава 100 тояги на голо. Все си мисля, че "да защитаваш престъпници" в очите на лаика е едва ли не като да пипаш малки момченца по подлезите.
Правото не е просто занаят, а призвание. Леееееко по-сложно е от това да продаваш чесън на пазара. Или си юридически монах, или завинаги оставаш "един от многото". Хората учат по пет години, за да се научат горе-долу как се четат закони! Така че който не знае - по-добре да не приказва.
Казано най-простичко, правото има много лица, скрити зад още повече маски - правната материя е всеобхватна, затова няма никакъв смисъл да изреждам. И пет живота няма да ти стигнат, за да имаш правото да кажеш: "Всичко знам и всичко разбирам!"
Просто наказателното право е само една от многото правни области и на пръв поглед - най-близо до съзнанието на обикновения човек. Тази повърхностна представа води до крайно грешни изводи.
Обикновено бъдещите абитуриенти си мислят, че мигом щом университетът те изплюе, светът започва да те замеря с пачки, а S-класите ги раздават като кебапчета на промоция в "Лидл". Именно този люляков блян стимулира повечето хора да се натегнат еднократно (да влязат, после - тройки и заварки), а други - да се натягат цял живот.
За други мечтата се явява нощем в нежния образ на "ДАЛАВЕРАТА" като принципен доходоизточник. За трети остенът е стимулът към социален престиж, защото "адвокатите са важни хора". А четвърти въобще нямат никаква идея какво търсят там - щом мама и тати казват, че правото е хубаво, значи не може да бъде лошо.
Лъжата, че вратата е отворена, а ти само трябва да минеш през нея, е морковчето, закачено на пръчката пред носа на магарето. В първи курс аз бях някъде между първите и третите - нямах никаква представа за какво става дума, не бях чувал за гладуващи адвокати, имах смътна представа какво е това "корупция в съдебната система" и горе-долу си го представях, че след 5 годинки като завърша директно ще ме прилапат от някоя кантора с 300 годишна история, щото видиш ли, съм много умен, пък после цял живот шменти капели и дебели хонорари.
Тази иначе симпатична заблуда продължи някъде докъм средата на първата ми сесия, когато разбрах, че май-май ще трябва и да почета, и да побачкам. Меко казано.
Сега, четири години по-късно, имам пълното право да се изгавря със себе си и да си кажа, че съм бил ебати тъпака. Но за да не бъда твърде строг, в своя защита ще кажа, че не съм имал реална представа какво е това "правото". Както впрочем нямат и повечето хора, които малко са чели, а много приказват.
Изводите са няколко и са простички. До ден днешен, а най-вероятно така ще бъде и цял живот, с всяка прочетена страница научавам, че не съм и подозирал за съществуването на "нещо".
Представете си го така - отвиваш един юрган, защото са ти казали, че отдолу те чака жена за награда. Само че - surprise - отдолу има нов юрган. Под него - още един. После още един, и още един, и още един и не си подозирал за нито един от тях, защото си мислил само за наградата...
Така постепенно забравяш за това, което те чака отдолу, защото всичките ти останали сили са впрегнати в това да разбереш технологията на отвиване на следващия юрган. В един момент крайната цел се превръща от подарък във възнаграждение за положеното усилие.
Под юрганите все пак има награда - откриваш себе си. Откриваш своето призвание и своето място в света. За да го откриеш обаче, трябва първо да го потърсиш. Именно това е крайната цел на петте години в университета. Аз поне открих своето място. Пък после - каквото сабя покаже, ще го мислим в процеса.
Уважаеми незавършили и практикуващи колеги, честит Ден на юриста! Най-вероятно повечето от вас са свършили много полезна работа, която обаче ще остане недооценена. Стажантите ще продължат да носят кафе и да търчат по съдилищата 5 дни в седмицата по 8 часа на ден за умопотресаващата сума от 100 лв. на месец.
Адвокатите ще продължат своята работа, която често бива саботирана от некомпетентни чиновници, корумпирани и некомпетентни съдии и претенциозни клиенти, които хал хабер си нямат, но за сметка на това пък си мислят, че разбират.
Компетентните съдии, които се разсипват от работа - вие не сте мнозинство, но пък вашата работа се цени от тези, от които трябва. Keep the spirit! Пожелавам весел празник и приятно самонаграждаване за добре свършената работа на всички, за които търсенето на правото е призвание и са готови да пожертват част от себе си, за да могат нещата да се случват така, както би трябвало да се случват. Нека общият знаменател не ви обижда!
А на тези, за които правото е "дойна крава" или утъпкана пътека към така мечтаната далавера, от душа и сърце пожелавам справедливост, сиреч да смените чукчето с метла, а тогата - със светлоотразителна жилетка.
Радвам се че новото поколение юристи мисли по този начин. Тяхното време идва, дано само старата система не ги "обработи" преди да са започнали да я променят отвътре.
Вълната не идва от Европа, а от овцете . Законите са разбираеми и въпреки, че не ми е професия според обучението, съм се набъркал с право така, че няма излизане. С времето разбрах, че в никоя, ама никоя човешка дейност няма готови продукти и услуги - такива дето плащаш и забравяш. Ако сам не си изцапаш ръцете или мозъка да разбереш за какво става дума и как функционира значи не ти трябва - не си дорасъл, не е за тебе - която дума подхожда. И с правото е така като с всичко останало, ако не разбираш как работи оценяваш работата на съдията, адвоката и всеки друг юрист не според правото, а спред твоето изкривено от собствените ти интереси, мечти и заблуди разбиране. Мога и май ще се наканя да кажа нещо за правната ни система в малко по-различен от обичайното вид, но няма да е в коментар. Сега обаче, не мога да се въздържа да отбележа, че в малкото коментари отдолу личи предубедеността. Винаги съм напомнял с повод и без повод, че предубедения човек е жертва и плячка за онези, които са готови да се възползват. Да превърнеш предубедеността си в увереност пък прави ситуацията още по-лоша - с тебе "няма оправия" и дори и честен човек може да се окаже в положение да няма друг избор освен да те "измами". Виждал съм подобни ситуации десетки и може би стотици пъти, случвали са се и на мен и в корена на всички е било нежеланието на няакого да се съсредоточи и да разбере ситуацията, в която се намира или се опитва да влезе. Човеците по принцип поставят моментните си разбирания, така както случайността ги е изградила до момента като критерий за целите и нуждите си и когато попаднат в положение, където предишния им начин на живот няма достатъчно допирни точки действат в крайна сметка неадекватно и честно казано (според мен) налудничаво. Срещата с правната система например в един граждански процес е за повечето хора точно такова събитие. Попаднали в спор с някой друг мнозинството говори за закона, за честността и справедливостта с месеци и години, оплаква се на роднини и познати, докато последните започнат да повръщат от скука, но не отделя дори няколко часа за ровене в закона и ако се наложи в малко четене за приниципите на закона, следствието, съдебното дирене, процедурни правила и т.н. Това за масовия българин е нещо, дето не му е работа, но трябва да заработи в негова полза, защото "той е правия". Повечето хора дори не прилагат common sense и да отчетат, че съда се сменя, гледа хиляди дела, научава от папки фактите и че онова, което за обикновения човек изглежда истина изглежда различно, за човек който не е слушал неговите тиради с часове наред ката ден. И точно тук е мястото да се върна на онова, с което започнах - некомпетентността те прави уязвим и управляем и когато те е страх от знанието лесно ти се продава невежество. Казано в конкретни измерения лесно ти се продава идеята правораздаването да идва от фуражката на полицая и лесно ти се вменява, че съда е онзи, който е виновен за всичко. Всъщност ти се отнема всяка възможност да се защитиш от фуражката, ако тя тръгне да изкривява закона срещу теб, но ти приемаш не защото ти искат пари за обратното или ти дават пари, а просто защото като проблемен ученик изпитваш затруднение да се съсредоточиш в материя, която ти се струва необятна и непозната - след туй просто не знаеш за какво става дума и се предаваш на предразсъдъците си и всичко, което те кара да си мислиш, че са правилни и така те кара да се чувстваш прав и удоволетворен от собствената си правота. Съдът не е стока, така е, но знаете ли защо? Може ли да ви се обясни, без да разбирате какво трябва да бъде, дали причините са тези, които се вменяват публично от хора свързани в миналото с градските банди или причините са, че точно те го правят такъв получили власт от теб? Как да разбреш механизма, като предпочиташ обяснение подплатено с някое тежко звучащото твърдение за някоя конспирация или друга подобна недомислица. И да има и да няма конспирации, онова което се предполага, че манипулират си има маханизми и принципи, ако ги разбереш ще знаеш как може да му се влиае, ако не ги разбереш оставаш роб на собствената си пристрастеност към предубежденията и на всеки, който си направи труда да те използва.
Бе тоя сайт да не е сключил бартер нещо с TeenProblem или какво става? Напоследък се нароиха разни детски откровения тук.....Автора е трогателен в своята наивност направо. Така де, авторчето няма кво да се чуди, ония родители са жив пример за новата школа във възпитанието на дечурлига - до 18 г. момиченцата трябва да имат солиден силикон, а за момченцата да пише вече в "7дни Спорт" Всичко друго, това инженери, прависти, лекари и т.н. са загубени каузи .... и живота май го доказва за съжаление... Но нищо, автора нека заляга над книгите - бандити за защитаване дал Господ...
Статията не е наивна. Напротив, възхищавам се на искреното, честно и осъзнато отношение на този млад човек към професията "юрист", каквото трябва да има всеки упражняващ тази професия. А и начина, по който е развил тезата си е показателна, че става дума за мислещ и чувствителен човек. Това, че съществува вероятността да се разочарова, не показва неговата наивност, а факта, че т.нар. "старо поколение " юристи направи всичко възможно да компрометира идеята за право в живота ни. То не бяха лобистки закони и текстове/ една не малка част в полза на самите тях/, то не бяха нескопосани и понякога нарочно неефективни закони/НПК/, да не говорим за порочните практики по време и във връзка с процесите - граждански и наказателен, начините за подбор на съдии и прокурори и т.н. Представата им за богоизбрана каста, единствено разбираща от право, поради което и се дължат привилегии и високо заплащане е допринесла доста за деформациите в т.нар. правоохранителна система А що се отнася до уважаваните от вас професори, Айра - да, съгласна съм има много добри теоретици на правото, но колко от тях сте чули да излязат публично да се противопоставят, когато се погазват правни принципи или се нарушават закони от публични фигури - изказват критично отношение по време на лекции и толкова. В този смисъл съм убедена, че за да съществува нормално едно общество е нужна една критична маса "рицари на правото - на доброто и справедливостта". Другото е разпад... какъвто за съжаление наблюдаваме в момента. С риск да прозвучи драматично ще кажа, че потъпкването на правото от юристи – под най-различна форма за живота на обществото е като лекарската грешка за човешкия живот- просто такава е спецификата на професията. И имаме остра нужда от „наивници” като автора на тази статия.
Автора май още не е разбрал, че правото е наследствена професия. Когато неговият приятел стигне до момента да си търси работа ще види голям зор.. защото няма баща адвокат който да му вкара връзките, и ако си намери нещо свястно ще е голям късметлия. Тъжно, но истина... Много малко са професиите в България, където можеш да пробиеш самостоятелно. Просто без връзки не ти дават абсолютно никакъв шанс да покажеш, че си кадърен - не те викат на интервюта или стажове. Въобще не стигаш до момента да покажеш нещо, режат те още в като им кажеш, че търсиш работа!
Поздравления, колега! Вашата статия беше най-красивото и вълнуващо поздравление за вчерашния празник, което получих. Казвам го, като дете на неюристи, като незвършила право в СУ, като работила на четири различни места като юрист и като магистрат днес. Искрено се развам за това, че има колеги като Вас и Ви желая успех по пътя - Вие знаете накъде вървите, а това е първото и задължително условие, за да разберете кога сте пристигнал.
Магистатът от долу, абе приятел, кажи как по-точно съдът признава, че Ковачки е "злоупотребил" с 16млн. лева и присъдата е 3г. условно?! Дай някво професионално обяснение...
Отчасти е отклонение, но и не е - закона, тия, които го тълкуват, тия, които го прилагат - всичкто това е следствие не е причина. Почти всеки българин казва от време на време "трябва закон за това" и въпреки това ми се струва,че охотата, с която се произнасят такива думи идва от убеждението, че въпросния закон, ако се направи въобще ще е поредния повод за надсмиване "колко са прости тия". Персонално считам, че никой, който не е минал през точни и/или естествени науки не може да бъде наречен учен, интелигент или въобще да оперира с мозъка си като разумно същество. Не става реч за достатъчно условие, освен натрупаните формални умения човек трябва да се научи да ги прилага не само в сферата, за която добива тапия, а и върху ежедневното си мислене, реакции и дори рецепторните си механизми. Може да се покаже, че без съответни знания и тренировка самоконтрола е невъзможен и в следствие поведението на хората без подготовка е гарантирано под ръководство на неуправляемо (в автономен смисъл) отражение на външни фактори върху "емоционалното" им състояние. Вътрешните реакции са каскадни и сложни и това създава впечатление за разумност, но реално погледнато според мен под промил от хората имат необходимия разсъдък, за да имат на теория способността да са отговорни за действията си. Спорете, псувайте, ясно е, че това не може да се каже добре накратко, нито да се докаже някому без той да мине в лагера, който го твърди. Причината да го казвам в тоя контекст е странната за мен настройка към закона - хем е сложен и объркан, хем се изисква още и още, хем се иска прецизност, хем се иска простота и разбираемост без отчитане на вързката между сложност и прецизност и т.н. Вътрешно-противоречивото отношение към закона и уреденото с договор общество е признак на много неща, но най-вече безотговорност в самия манталитет на хората. Всъщност има връзка между слабото бизнес представяне на българина и неговото отношение към закона като към нещо, което е за други хора. Това, между другото, е и причината за болезнените преживявания на ония, които се срещат с него очи в очи. Както и да е, юристите (не само нашите) определено трябва да минават през друг обучение, за да има логика и закон, но това не би могло да се случи не само у нас, защото не би могло да бъде прието. За повечето хора справедливостта не е логика основана на договорни правила, а емоционално удоволетворение (интерестите са частен случай на последното). Така самото право е затворено между чука и наковалнята - от него се очаква логика, но ако е прекалено прецизна тя поражда враждебност и чуввство за несправедливост. Отклоняването на вниманието на хора, които не се интересуват от съдържанието на "договора" към емоционална оценка на последствията е лесна работа и ето ни у нас резултата - съда е виновен за всичко пророкувано от физкултурник, който може да изглежда сдържан, но дали се контролира от логика или от дълбока емоция и каква? Това пак е частен случай, а аз съм бил приятно изненадан от много прависти за умението им да мислят приемливо логично въпреки липсата на стройна подготовка в тая посока и все пак "много" означава повече отколкото очаквам, но не и достатъчно. В тоя смисъл гордостта на гилдията е пресилена и може би дори признак за типичната склонност на емоционално самозадоволяване у хората, които не са получили достатъчно пдоготовка в естествени и точни науки, но въпреки всичко логичността на съдиите в частност определено е над границата на приемливост от масите. Това за съжаление не ги прави пложителни герои, както би трябвало да бъде, ако разсъждаваме в името на логиката, а напраотив - прави ги уязвими за евтини нападки базирани на популярни емоционални настроения.
В България никой на практика няма полза от едно добре написано и ясно законодателство по простата причина че никой не смята да спазва каквито и да било закони и колкото по смотани са написани толкова по лесно е това. По презумпция закона в България винаги е бил нещо от типа ако не слушкаш ще ти приложим закона тоест той не е темида везни ред, той е чук или дамоклеев меч. Ето по тази причина и съдебната система не действа и няма и да почне да действа.