Държавата ликвидира същността на семейството, като му отнема правото да възпитава и образова децата си. Превръща го суровинен придатък, осигуряващ й биологичен материал, т.е. - деца. Това става чрез три закона: закона за образованието, закона за възпитанието (за детето) и за детското правосъдие.
Мисля си, че ние, българите, извадихме късмет с "прехода" - когато другите държави въвеждаха подобни законодателни безумия, нашите политици воюваха за разграбването и разпродаването на държавното имущество.
Това ни осигури време, за да се проявят резултатите от (анти)детското законодателство в "напредналите" страни. Ако сега, виждайки техния горчивият опит, допуснем това да се случи у нас - няма да имаме право да обвиняваме за нещастията си нито турският султан, нито съветската армия - ще сме си виновни само ние.
Трите закона, които за краткост ще наричам "за образование", "за възпитание" и "за детско правосъдие" се сглобяват един с друг и истинската им същност и резултатите от въвеждането им проличават едва след влизане в сила и на третия закон. По-рано тази година беше направен опит да прокара първия закон - за възпитанието, т.нар. "закон за детето".
Законът породи яростна буря от негодувание: противопоставяше деца на родители, а за арбитър помежду им позволяваше да се самоназначават чиновниците от СС (социалните служби) - хора без образование, собствени деца или смислен житейски опит, които получаваха безгранична и безконтролна власт да бъдат обвинители, свидетели на собственото си обвинение и експертни.
Под претекст за борба с жестокото отношение към децата, всяко прегрешение се наказва с висшата форма на жестокост към детето - раздялата със своето семейство. За да се задействат СС, според закона не се изискваха никакви обективни доказателства за насилие над дете: разрешаваше се след анонимен донос, посред нощ, без никакво разследване, да се изведат децата от което и да е семейство. Естествено, подобни действия нанасят на децата (а и на родителите) травми за цял живот.
Пред надигащата се вълна от протести (в година преди избори стават и чудеса) правителството отложи (засега) приемането на този закон.
Но дори и да бяха приели първия закон, той не би заработил преди приемането на ЮЮ (Ювеналната юстиция (Juvenile Justice) - закона за детското правосъдие. Докато родителите имат право на справедлив процес, право на обжалване на действията на СС (социалните служби) и достъп до независими свидетелства и експертизи, огромната част от отнеманията на деца биха завършвали с благополучното им завръщане при семейството.
С въвеждането на ЮЮ, под предлог за "специално", "детско", различно от масовото правосъдие, се отнема правото на родителя да води справедлив процес срещу произвола на служителите на СС. Едва тогава индустрията по отнемане на деца може да заработи на пълни обороти.
Но тези дни обществото ни ще бъде атакувано със също тъй страшния "закон за предучилищното и училищното образование". Вероятно се питате: какво против би имал един родител против образованието? А аз ще ви питам: какво общо имат училището и образованието?
Моля, не бъркайте възрожденското училище със сегашното. Когато нашите възрожденци са създавали училището, децата са се изграждали много в семейството и малко в училището. Училището е надстроявало, дозапълвало, оформяло и шлифовало изграденото в семейството.
Учителите са имали свободата да избират методите, темпото и поредността на преподаване съобразно учениците си. Учителите са били най-уважаваните хора, силни и пламенни личности, учители са били и Левски, и Ботев.
Ако се приеме закона за образованието, с който предстои да приемат в навечерието на нова година, (колко удобно - крайно неподходящо време за протести) социалните инженери от това правителство ще могат да се поздравят: България ще се сдобие със закон, на който Хитлер и Сталин могат да завиждат.
Дори фашистите и комунистите оставяха децата в най-крехката им възраст - до 7 години в ръцете на родителите им. Но такава милост на нашите деца им е отказана. Съгласно закона, децата ще се въдворяват в учреждения на 4, а за родените след септември - на 3 годинки. (Прецедент в Европа!)
Какво точно ще правят в тези учреждения, какви познания и умения трябва да постигнат, възможно ли е това да се прави в друга среда - не се упоменава. Законът не указва минимални резултати и пътища за постигането им - той урежда целодневното похарчване на времето на децата. Законът за образованието в частта му за предучилищно образование ликвидира възможностите на семейството да участва в изграждането на детето като личност.
При такава идеология, стояща зад закона, няма шанс училищното образование да е по-добре уредено. Ликвидирани са всички форми на образование, освен държавната. Частните училища, дори и да имат сапун и топла вода в тоалетните, но също са длъжни да се придържат към държавноодобрената програма за преподаване. Предстои домашното образование да бъде обявено вън от закона. (Не е прецедент в Европа - в Германия Хитлер също го е отменил!)
Какво толкова лошо има в държавното училище? Не, не е проблемът в училището, а в закостенялата тоталитарна идеология, изповядвана от управляващите ни законодатели. Вероятно трябва да им напомним, че хората са различни и децата са различни. Не само децата с различен генетичен потенциал, отглеждани в различна среда, но и децата в едно семейство са различни. Всяко се ражда със своя темперамент, характер и заложби. Те се развиват с различни темпове, ту бързо, ту бавно. Идеята за всички, толкова различни деца, да има една единствена програма за обучение е безумна.
Държавната програма може да бъде подложена на унищожителна критика. Критика заслужават методите на преподаване (с фаворитизиране на вербално-лингвистичният), разпокъсаността на материала и темповете на поднасянето му, възрастовата сегрегация, липсата на лично време и лично пространство, липсата на време за общуване между съучениците. Но критиката ни е насочена не към учебната програма, а към законодателя, който не допуска съществуването на друг модел на образование. Така ние, като общество, губим отправна точка за сравнение, нямаме възможност за избор, нямаме възможност да си формираме мнение, не знаем кой метод при какъв случай е добър, дали сме на прав път, или напротив - развиваме порочни практики и неадекватна грижа за децата.
Критика заслужава и финансирането на процеса: някакъв субект (държавата) с пари, придобити без съгласие (данъци) предоставя услуги (образователни) на цени под пазарните (дъмпинг). Ако се финансираха не училища (сгради), а резултати, постигнати в процеса на обучение, ако всички ученици получаваха финансиране на държавата - в равна степен или според резултатите, то цените на частните училища нямаше да са толкова далеч от портфейла на българския родител.
Щяха да се развият множество независими образователни институции, които да предлагат различни услуги срещу минимално доплащане, дори, поне теоретично, би било възможно съществуването на частно училище само с държавната дотация. Кому не би било изгодно това?
В цяла Европа частното и домашното образование са по-добре уредени, отколкото ще бъдат в България, след приемането на най-модерния закон. Вместо новости, ентусиазъм, разнообразие, възможности, от него ще лъхат деспотичност, закостенялост, тоталитарност. Проблемът, пред който сме изправени, е много страшен и не се състои в това, че децата ни няма да наизустят пълният максимум от енциклопедични факти, с които в училище ще им пълнят главите по вербално-лингвистичната метода.
Страшното е, че законодателите ни, погазвайки брутално всички демократични принципи, които прокламират, си присвояват целодневно от най-ранна възраст времето на децата ни, лишавайки ги от възможност да общуват истински, да натрупат собствен опит, да се развият, да пораснат. Защо те правят това? Не съм сигурен, вероятно - защото мислят, че най-добрият електорат са безмозъчните гледачи на телевизия. Но каквото и да мислят - това, което са намислили, не ми харесва!
Прасчо, примерът ми е краен, но сравни дете отгледано в детски дом и такова израстнало в семейство. Даже, за да е напълно коректно направи статистическо сравнение, защото в случая не е редно да сравняваме конкретни индивиди. После пак напиши, че държавата се грижи по-добре за децата от родителите.
>Докато не станеш родител , няма как да си компетентен. Не съм твърдял нищо за моята лична компетентност. Научи се да четеш. Забелязал съм, че си доста глупава. Ако държиш да продължаваш да го показваш, няма как да те спра, но не е приятна гледка.
>сравни дете отгледано в детски дом и такова израстнало в семейство Защо? Опитваш се да защитаваш очевидно полярната позиция "всяко дете, израстнало в детски дом, би било по-нещастно от такова, израстнало в семейна среда" ли? Дано не е така, защото е тривиално да се покаже колко грешно би било едно такова мнение. >После пак напиши, че държавата се грижи по-добре за децата от родителите. Пак?? Кога съм казвал подобна глупост? Кога съм твърдял изобщо нещо относно сравнението между грижите на родителите и държавата? Цитат би бил полезен. Не, наистина. Имам силното чувство, че си въобразяваш някаква моя позиция, която няма нищо общо с това, което казвам. Върни се към предишните коментари. Чети. Опитай се да разбереш.
В такъв случай няма как да приема коментарите ти по друг начин освен като заяждане на дребно. Теорията е хубаво нещо, но при положение, че съществува практиката и живият пример, твърденията ти отиват в рамките на чистата философия. За философски разговор биха били уместни, но не и под тази тема. По същия начин трябва ли да залитам по съвремени философии за идеалния град (държава) - чиста проба комунизъм, при положение, че вече сме го практикували това и сме открили, че не е чак толкова хубаво? Теорията е хубаво нещо, но реалният живот не винаги се припокрива с нея.
mima, осъзнаваш ли колко банално скучен е твоят тип разсъждение? Приписа ми думи, посочих ти, че го правиш, и ти вместо да се опиташ да осмислиш какво всъщност искам да кажа (обобщава се с едно просто изречение), предпочете да хвърлиш коза "заяждаш се на дребно" като го уплътниш с известна доза общи приказки без връзка с темата, за да не виси твърде гол и очевиден в жалката си неуместност. Ми, сори, но това е глуповато. Неспособността ти да проследиш нечий аргумент не ти дава автоматично правото да му лепнеш произволен етикет в жалък опит да я замаскираш.
Заглавието на текста е "Как държавата ни взема децата". Темата е новите закони и коментари доколко са добри те. Основната теза, която ти развиваш под този текст е: "Това, че отглеждаш 4 деца, не те прави автоматично специалист по възпитанието им." Това не те прави по-различен от мен като коментиращ. Тотално встрани от основната дискусия. Не се опитваш да вникнеш нито в смисъла на главния текст, нито в написаното от коментиращите. Хапваш едно изречение и от там вече си ти.
>"Това, че отглеждаш 4 деца, не те прави автоматично специалист по възпитанието им." И ти това го екстраполира до "държавата се грижи по-добре за децата от родителите"? Апропо, защитавам свързаната с темата теза "това, че си родител на децата ти, не означава автоматично, че ти си този, който знае най-добре какво е хубаво за тях". Твърдение като "държавата се грижи по-добре ..." не е следствие на горното, и от това очевидно следва, че не го изказвам. Тоест, ако търсиш да обориш първоначалното ми твърдение като намериш пряко следствие, което да е доказуемо грешно, то би следвало да подбереш истинско, а не въобразено от теб, но неправилно такова.
Добре, сега свържи собственото си твърдение с текста на статията и ще видиш как и сам ще достигнеш до моето заключение. Твоето твърдение подлага на съмнение способността на родителя да се грижи за детето си, а статията посочва, че се приемат закони, които изземват функциите на родителите в полза на държавата. И воала!
Докато си сляпо убедена, че твърдя нещо, което аз нееднократно в пряк текст ти казах, че дори не съм помислял, и че никак не следва от моята теза, аз съм пас. Ти очевидно дори не можеш да направиш разлика между 'съществува' и 'за всеки'. Но не позволявай това да ти пречи, де - спокойно продължавай да оборваш каквото си наумиш. Тъй де, това, че никой не казва нещо си, съвсем не означава, че не можеш с плам да го опровергаваш.
Прасчо, крайно некоректно е извън контекста да коментираш каквото и да е. Правиш го често, поне веднъж си признай, че си сбъркал.
>крайно некоректно е извън контекста да коментираш каквото и да е Моля? Коментирах коментара на онзи тип, дето твърдеше че той задължително винаги знае най-добре кое е хубаво за децата му. Как това е.. ъъ.. некоректно?
Абе Прасе, вземи престани с кухите си теоретизации, че ужасно дразниш наистина. Като толкова държиш на "логиката", и да я прилагаш в неща, в които въобще не и е мястото, можеш ли да опишеш и защитиш някое от собствените си твърдения със средствата на символната логика? Хайде да те видим какъв си логик. Защото твоето всъщност въобще не е никаква логика. Единственото което правиш е да повтаряш едни и същи, твоите си, твърдения отново и отново, ама съжалявам, това не ги прави истина, само прави теб по-противен за останалите. И въобще ти имаш ли някакви твърдения, някаква собствена позиция по въпроса? Или всичко свеждаш до опит да доказваш на всички колко не са прави - не колко ти си прав в нещо, а колко те не са прави и как дори теоретично не могли да са прави. Дрън-дрън. Аз не съм Господ-бог и знам, че не зная всичко, не съм информиран за всичко, ставащо във вселената и не мога да съм, а не съм достатъчно самовлюбен грандоман, зада си представям, че мога да бъда нещо друго, освен субективен, но кой си ти и с какво си по-добър, по-знаещ, зада имаш претенции да бъдеш краен съдник за правотата на другите?
>държиш на "логиката", и да я прилагаш в неща, в които въобще не и е мястото Хахаха.. Викаш, в някои неща логиката няма място, а? Очевидно, например, избягва твоята черепна кутия. И да - естествено, че мога да опиша твърденията си със символна логика. Дори не е трудно. >имаш ли някакви твърдения Да, изказах я нееднократно. Ако искаш да я разбереш, прочети ми коментарите. >прави теб по-противен за останалите Защо си убеден, че това е релевантно, и изобщо си струва да му отделям внимание? За мен очевидно не е. >кой си ти и с какво си по-добър, по-знаещ, зада имаш претенции да бъдеш краен съдник за правотата на другите? Кой съм аз и дали съм по-добър от другите също няма никакво значение. Може да съм необразован идиот, и независимо от това да казвам нещо вярно. Ти всъщност направи ли си изобщо труда да прочетеш какво казвам? А за правотата на другите очевидно може да се съди - ако кажеш 2+2=5 и аз си посоча, че не е така, то аз определено съдя твоята правота. Не виждам къде е моралният проблем, и защо трябва да взимам под внимание твоите евентуално наранени чувства когато говоря за истинността на едно твърдение.
Я ми докажи, че 2+2 не е равно на 5, като си толкова отворен. И да, има много неща, които не се поддават на логическо обяснение и следователно логиката няма място при тях. Искаш пример? Веднага ще ти дам - живописта на Ван Гог, какво я прави толкова изключителна /надявам се някога през живота си да си виждал някой негов оригинал, някъде/, можеш ли да ми го обясниш логично? И наистина чакам защитата ти със средствата на символната логика, защото това, че си казал, че можеш и че е лесно, не значи, че наистина можеш. След като мнението на останалите няма никакво значение за теб, защо пишеш тук и четеш мненията на останалите? Или това да се доказваш, тормозейки със словоблудството си останалите е психологическа автотерапия? Имаш си психически проблеми тоест и си ги лекуваш на гърба на другите? И не - аз наистина не прочетох всичките ти писания, а само някой и частично, няма и да ги прочета, защото наистина не ме интересуват и наистина не смятам, че си заслужават времето ми, а какво и доколко ще чета и какво ще коментирам, ще го решавам аз, а не ти.
pepe, ти си идиот. Носи си го със здраве тоя товар, явно не ти тежи.