Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Да си премерим комплексите

Шествие в подкрепа на 25-метровия паметник на княз Владимир I в Москва (вижте в галерията) - руският еквивалент на злощастния монумент на Цар Самуил в София. Ще се удивите колко много си приличат българската и руската паметна епопея. Снимка: Кметството на Москва / http://www.mos.ru/
Шествие в подкрепа на 25-метровия паметник на княз Владимир I в Москва (вижте в галерията) - руският еквивалент на злощастния монумент на Цар Самуил в София. Ще се удивите колко много си приличат българската и руската паметна епопея.
Внушителният паметник трябваше да се издигне над Воробьовите възвишения, но поради опасност от активизиране на свлачищни процеси, сега Москва му търси нова площадка Снимка: РВИО
Внушителният паметник трябваше да се издигне над Воробьовите възвишения, но поради опасност от активизиране на свлачищни процеси, сега Москва му търси нова площадка
Проектът за паметник на княз Владимир Снимка: РВИО
Проектът за паметник на княз Владимир
"Скромният" четириметров Св. Владимир в Киев Снимка: Getty Images
"Скромният" четириметров Св. Владимир в Киев
Паметникът на Цар Самуил през нощта Снимка: Webcafe.bg
Паметникът на Цар Самуил през нощта

Не е ли показателно за нивото на обществения разговор, че един банален паметник успя да генерира толкова много разделение, сблъсък на "компетентни" мнения и напрежение по патриотичната жила на българщината, колкото твърде малко други социални проблеми успяват да възбудят?

Погледнато отстрани, циклонът на истерията около Цар-Самуиловия паметник не е нищо повече от поредната буря в чаша вода.

Но когато родният монументален спор се постави в по-широк контекст, тогава вече става забавно.

По същото време, в което цяла София тупти от емоция заради 4-метровата бронзова отливка на Александър Хайтов, в Москва тече съвършено идентичен скандал - но много в по-мащабен, типично руски стандарт.

Ще се удивите колко много си приличат българската и руската паметна епопея:

- и в Русия честват 1000-годишнина от смъртта на исторически значим владетел - княз Владимир I Велики, светец и покръстител на Киевска Рус;

- и в Русия са счели за най-адекватно да отбележат събитието, като вдигнат поредния мегаломански паметник на видно място в столицата - само че техният гигант на класическия реализъм ще бъде висок 25 метра на площадка от близко 300 кв.м., с гранитен постамент и барелефи (малко по-нисък от 30-метровата статуя на Христос Спасител на хълма Корковадо в Рио де Жанейро).

- и в Русия парите за изграждането на паметника се събират с "волни пожертвования" под организацията на Руското военно-историческо дружество, ръководено от министъра на културата - само че техният проект струва не 100 000 лева, а близо 2 500 000 евро (150 000 000 рубли);

- и в Русия има люта битка между привърженици и противници на монумента, като споровете стигнаха дотам, че миналата седмица полицията трябваше да разтървава агитките от физически сблъсък;

- и в Русия проблемът изобщо не е естетически, а политически - Кремъл прегърна средновековието, за да го употреби в контекста на конфликта с Украйна. Впрочем, още от 1853 г. в Киев има паметник на княз Владимир на брега на Днепър, обаче московският си е поставил за цел да "надскочи" шест пъти скромните му четири метра височина.

Нищо, че Москва дори не е съществувала по време на живота и управлението на княз Владимир.

В инициативния комитет влизат "православни общественици", личният изповедник на Владимир Путин архимандрит Тихон и любимият му рокер - Александър Залдостанов-Хирурга, лидер на мото-групировката "Нощните вълци"...

За капак на всичко - столичното кметство дава разрешение за издигането на гигантския паметник върху наблюдателната площадка в парка на Воробьовите възвишения до брега на Москва река.

Проектът не просто променя цялостния вид на едно от емблематичните места в руската столица, като хвърля тъмно петно върху сградата на Московския държавен университет, но и побиването на 330-тоновия паметник в зона с висок риск от свлачищни дейности заплашва както парка, така и самия паметник - "символ на държавната мощ".

Представяте ли си как руските медии съобщават с прискърбие, че "Владимир се срина от върха"?

Самите власти осъзнават проблема, защото отделят от бюджета на Москва близо 405 млн. рубли за "укрепителни работи по наблюдателната площадка" - без обяснения защо. В крайна сметка, законите на природата надделяват. До 14 юли трябва да бъде избрана нова площадка за монумента, евентуално - на още по-централно място...

Връщане назад няма, гигантският княз Владимир ще трябва да го бъде.

Конкурсът е проведен без много шум и при закрити врати, има избран проект - фигура в цял ръст, държаща кръст в десницата си и меч в лявата ръка (само ако и очите му светеха...).

12-метров "макет" вече се произвежда в ателието на скулптора Салават Шчербаков, изваял паметника на бившия азербайджански диктатор Гайдар Алиев в Баку.

"Видях, че в интернет има петиция, но изобщо не се изненадвам. Има една категория хора, които вечно са "против". Противниците винаги крещят по-силно, отколкото защитниците. Обаче, ако поискаме мнението на мнозинството от руснаците, съм сигурен, че ще подкрепят проекта ни", отсича Шчербаков пред "Известия".

Трогателно е, че дори опорните точки си приличат: всеки, който изказва негативно мнение срещу паметника, е заклеймен като "толераст", анти-патриот, народен нихилист, незачитащ историческата истина.

Съответно, онези, които харесват проекта, са - без вина виновни - прикачени към "антимайдановците", които бранят кремълската линия по устав.

Машинариумът на троловете поема дебата и го потопява до низини, до болка познати и в България.

Иронията е, че по план монументът ще бъде официално открит на 4 ноември - Денят на народното единство в Русия.

Някъде в периферията остават мненията, че в епохата на интернет паметниците на исторически личности са обречени на отрицание, защото са изчерпан модел на обща памет, защото монументалният жанр е отживелица, нищо повече от ландшафтна атракция (по думите на журналиста Дмитрий Губин).

Здравият разум и опитът за водене на трезв разговор се дави в приливната вълна от пропаганда, политическа целесъобразност и нелечими обществени патологии.

А приликите с действителни лица и събития от българския контекст не са никак случайни.

 

Най-четените