Митовете за глобалното търсене на храна

След световната хранителна криза през 2007-2008, в много части на света се зароди схващането, че една от основните причини за покачването на цените на повечето хранителни стоки - особено зърнените храни - е повишеното търсене от държави като Китай и Индия. Това мнение става все по-широко разпространено, особено след скока на цените от началото на 2010-а насам.

Митът за забогателите китайци и индийци, предизвикващи трусове в глобалните цени

На пръв поглед, тази теза изглежда доста логична. В крайна сметка Китай и Индия имат голямо население - двете държави си поделят 40% от човечеството. Икономиките и на двете страни се разрастват светкавично бързо, с много по-голяма скорост в сравнение с която и да е друга държава, така че индивидуалните доходи се покачват от сравнително ниска база.

На всички е добре известно, че когато доходите се повишават от ниски равнища, хората са склонни да потребяват повече зърнени храни. Не е задължително тази консумация да е директна, а може да се изразява и в употребата на повече месо от добитък, за чието изхранване пак е необходимо зърно.

Така че е очаквано повишените доходи в Китай и Индия да доведат до по-голямо търсене на зърнени храни. И това със сигурност би могло да се отрази върху баланса между глобално търсене и предлагане по начини, които биха довели до покачване на цените.

Очаквано - да, но това ли се случва на практика?

Според FAO, няма реален ръст на потреблението на зърнени храни

Оказва се, че ако въобще има някаква промяна в консумацията на зърнени храни от тези две големи държави, то тя е минимална. На практика, глобалното потребление на зърно за хранителни цели дори е спаднало, в сравнение с някои изминали периоди.

Това става очевидно в резултат на нов доклад, дело на експерти на високо равнище, поканени от Организацията за храните и земеделието да изучават връзката между промените на цените на стоките за масово потребление и достъпността на храните.

Докладът съдържа внимателни оценки и на двете актуални тенденции, както и различните опити да бъдат обяснени промените в цените. Междувременно обаче докладът разбива на пух и прах мита, че повишеното потребление от развиващите се страни води до повишено глобално търсене и оттам до по-високи цени на зърното.

Потреблението на зърнени храни нараства с по-ниски темпове от 2000 г. насам, в сравнение с 60-те и 70-те години на миналия век, като е почти равно с показателите през 80-те. През последното десетилетие на миналия век се наблюдава повишаване на този показател, но е незначително. Противно на общите нагласи, потреблението на зърнени храни за изхранване на добитък се повишава с по-бавни темпове от директната консумация на зърно.

Всъщност докладът отбелязва, че дори очевидният скок в потреблението на храни през изминалото десетилетие се дължи главно на възстановяването на консумацията в страните от бившия СССР след 1990 г. Така че въпреки увеличеното търсене на месо в бързоразрастващата се Азия, извън бившия СССР положителен растеж в консумацията на храни не се наблюдава.

Напротив - реално е регистриран спад в потреблението.

Въпреки растежа в Индия и Китай, населението им не е по-сито

Статистиките на FAO за вноса и износа на храните показват още, че директното и индиректното търсене на зърно в Китай и Индия се е повишило незначително в периода 2000-2007 г., а вносът на зърнени храни дори е спаднал.

Защо това се е случило и защо икономическият растеж не е довел до повишено търсене на зърно сами по себе си са интересни въпроси, които заслужават по-задълбочено изследване. Вероятно влошеното разпределение на доходите и в двете държави е една от причините за тази тенденция, тъй като повишеното търсене на зърнени храни от групите с високи доходи е балансирано от спада на търсенето при по-бедните социални групи.

Тази тема със сигурност се нуждае от по-изчерпателен бъдещ анализ - но важното в случая е, че причината за по-високите цени на зърното категорично не е Китай и Индия. Това не означава обаче, че не действат други сили на търсенето.

Финансовите измами на пазарите на стоки за масово потребление са факт, но е вярно и че дори тези спекулации са повлияни от променящата се глобална ситуация. На какво се дължи това?

Докладът от FAO разполага с убедителен отговор и на този въпрос: бумът на биогоривата е оказал значително влияние върху глобалното търсене на зърнени храни и растителни масла.

На страница 32 от него пише, че "развитието на биогоривата е довело до повишена употреба на зърното за нехранителни цели. Ако изключим потреблението на биогорива, нормата на прираст на употребата за нехранителни цели е стабилна в сравнение с 90-те години на миналия век. Без биогоривата, прирастът на глобалната консумация на зърнени храни се равнява на 1.3%, в сравнение с 1.8% при отчитане и на биогоривата".

Субсидираните биогорива вдигат световните цени на храните и свалят потреблението

Увеличеното заради биогоривата търсене до голяма степен е определено от големите субсидии, отпускани в много западни държави. Ироничното при тях е, че те намаляват субсидиите за производство на храни - за сметка на биогоривата.

С изключение на някои производители като Бразилия и Куба, производството на биогорива в повечето държави би било немислимо без помощта на правителствата.

Влиянието на тези фактори върху производството и цените е дори по-значително, когато се разглеждат цените на растителните масла, годни за хранителна употреба. Докладът показва, че "използването на зеленчукови масла за хранителни цели е намаляло в периода 1990-2000 г. (от 4.4% до 3.3% годишно), но индустриалната употреба на тези масла се е повишила заради процъфтяващата в Европа индустрия на биогоривата.

В резултат, делът на индустриалната употреба в глобалното потребление на зеленчукови масла е скочил от 11% на 24% през последното десетилетие".

Изненадващият извод от всичко това е, че ако изключим влиянието на бума на биогоривата през последното десетилетие, глобалното потребление на зърнените храни и растителните масла всъщност спада.

Трагичното в случая е, че спекулациите все още вилнеят на глобалните пазари на стоки за масово потребление, а цените се поддържат все така високи, което увеличава броя на милионите гладни хора по света.