Вяра според „Вяра“

„Мислиш, че водопроводчикът от Илинойс спестява от 25 години и идва тук на круиз, за да чете за кризата в захарната плантация? Не им дреме! Обикновеният човек не клати лодката, защото иска да се качи на нея. А нашите читатели са доста обикновени. Не им пука кои са загубеняците, искат да знаят кой е спечелил. Кой е спечелил на боулинг, надбягванията, ротативките.(...) Това е американската мечта. Има тънка граница между мечтата и реалността. Ако ги събудиш, хората ще почнат да си искат парите обратно."

Из „Дневникът на едно пиянде"

През 1928-а Йовков представя на света цикъла си от разкази „Вечери в Антимовския хан". В 7+9 сърцетрепващи истории, рамкирани от пространството на хана, Певеца на Добруджа (да не се бърка с Костинбродския славей) пресъздава света, пречупен през представите на тогавашния човек.

Днес Йовков е мъртъв, но историите за човека и многоъгълната му ценностна система продължават да се пишат. Техният художник са медиите, а пространствения обсег го задават регионалките. Локалните вестници са платното, на което се случва животът на съвременния другоселец, разбирай онзи-от-не-най-голямото-село.

Масата е създадена, за да има как да изпъкнеш отгоре й, и от в. „Вяра" знаят това. В личната ми класация медията ловко преодолява иначе достойната конкуренция от страна на регионалния си съперник в. „Струма", печелейки ме с уловените вибрации на истински важното.

Запознанството с информационния вестник на Югозапада ще разцепи неравноделно живота ви на период „преди" и „след". В Стария завет познанието е своеобразна загуба на вярата. У нас днес Вяра-та ще ви сблъска челно с познанието. А рубриката „Оживление" може безпроблемно да вдигне и най-умрялата ви вечер. Даже и да си нямате хан.

Авторите подреждат тематично разказите си в цикли. Реалността подрежда цикъла на Югозапада в разкази, обговарящи модерното мислене на малкия (всъщност размерите са относителни) човек. Информационният ежедневник на Югозапада е новият сборник разкази за модерната същност на сънародниците ви. Или поне на една немаловажна част от тях.

Дългият, мрачен следобеден чай на душата

Усещането за модерност ви блъска на талази още със заглавията. Новото време е време на скролването. Пулсът ви препуска стремглаво, плъзгайки се по есенцията, без да дълбае в подробностите. Медията е вероятно най-широко скроената в страната, богато разгръщаща пълноцветен спектър от теми и герои и най-вече - истински контрапункт на стиснатите, лаконични недоизказаности в заглавие, в стилистиката на „Кабинетът падна", да кажем.

Субектно-обектните отношения и причинно-следствените връзки са ясно (и минимум 4-редово) експлицирани в обяснения като „Изследваха кмета на Дупница по време на антиспин кампания, експерти: Чимев няма СПИН, дробовете му са чисти, може да продължи да дими", или пък „Цветелина и Венцислав Николови си казаха „да" на големия празник в Долна баня, кметът Владимир Джамбазов дари 800-кг крава за курбана, Радко Рименов долетя специално от Англия".

А отправки, следващи линията на „Двуметровият бивш гард развива успешен ресторантьорски бизнес, събира очите на жените, комплексира мъжете: Исполинът на Братя Галеви Янко Кирилов помпа мускули до изнемога на лостове в Градската градина в Дупница, дупничани коментират: Иска да се харесва и да смайва приятелката си, за да не го смени с някой млад мачо, не плаши никого с бой", подчертано показват неприкрития редакторски афинитет към богатите немски езикови конструкции и проникновената горест към наскоро изпадналото от германския речник
Rindfleischetikettierungsüberwachungsaufgabenübertragungsgesetz.

Family business

Многословието в заглавие демонстрира уважение към читателя и неговото време и същевременно често отдава дължимата почит на крехката тема за междуроднинските връзки и отношения (вж. „Луд купон разтърси механата в парка: Синът на дупнишките бизнесмени Георги и Красимира Стойневи - Борислав почерпи щедро приятели и роднини за първородната си дъщеря Александра, оркестърът му свири на уше"), явна препратка към стабилната италианска фамилност.

Приемствеността между поколенията е ключов приоритет за човека на Югозапада. Някога съхраняването на родовата памет се случваше чрез предаване на имената. Внуците получаваха имената на дедите си, които пък ги пренасяха от своите деди. Вестник „Вяра" представя устоите на модерната родственост, в която бабите Фронка и Телеграфка (която между другото е „една от двете Памели Андерсън, доайенки плувкини и водни спасителки" в Долна баня) прегръщат внуци с имена Дженифър, Лорийн, Бриана и Рикардо.

А когато по случайност новият Югозападен човек се сдобие с привидно невзрачно и обикновено име, „Вяра"-та задължително го препраща към трансценденталната му принадлежност („Кюстендилската миска Виктория Станкова роди момченце, кръсти го с името на велик библейски пророк - Даниел"; „Дупнишката красавица Милена Очкова роди момче, подари му библейското име Лазар").

Новите именници разказват новата история. Новата история проплаква, обрулена от божествените и презокеанските течения.

Докосването до другостта

Мотивът за пътя и вечното завръщане са друга основополагаща тема в оживлението на Югозапада. Героят прекрачва пространствените и политически граници, за да внесе в очертанията на родното пламъка на познанието за различното („След петнадесет години гурбет: Прочутият самоковски ски алпиец Георги Терзийски се прибира от Англия, 100 приятели го посрещат с чушка-пръжка край река Искър"). Той разперва криле в порива към необяснимото („Бившият дупнишки депутат Иван Ибришимов, зам.-губернаторката Мария Чочова и Евгения Давидкова кацнаха до чинията на Бузлуджа след едно кафе за отскок"), вкусва света на другоселеца („Дупнишкият ГЕРБ съветник Емил Панчев замези с бански старец и суджук по време на отпуската, призна: Банско е много чист град, навсякъде ухае на рози"), разказва за живота отвъд („Дупничанката Веска Пилева разпуска на Българското Черноморие:Пълно е с германци и руснаци, 1400 лева се бърка четиричленно семейство за 8 дни").

Освен като извор на познание и цивилизационни вдъхновения, напускането на родното играе ролята на заслужена награда („Тридневна почивка на Бяло море подари на семейството си ресторантьорът Славейко Марков, големият му син Стефан замина на бригада в Англия"), убежище на веселието и любовта („Червената купонджийка №1 в Кюстендил Елза Василева заминава на почивка в Созопол, влюбена е в гларусите и вълните"; „Актрисата с най-дългите крака в дупнишкия театър Виктория Янева събира тен с главата надолу, съпругът й написа „обичам те" с рози") и романтично бягство в чистия ум на анонимността („Най-желаният ерген в Кюстендил Супер Ванко мързелува в Китен с тайнствена непозната").

Както казва Вирджиния Улф обаче: „Човек не може да мисли, обича и спи добре, ако не е вечерял добре".

Ето защо в разказите за пътуването човекът от Югозапада често посреща познанието ребром, с гънките на небцето си  („Дупнишкият съветник Костадин Костадинов „изяжда" с кориците любовни романи на плажа в Бургас"). Има и тънък афинитет към ароматния кулинарен туризъм („Таня Камбурова и любимият й Слави ядоха домашни мекици и овче мляко на романтична разходка в Рилския манастир" и „Председателят на ВМРО-Дупница Манол Манолов хапна рилски хляб и сирене на Рилския манастир с жена си и дъщерята Андрея").

Храненето е поставено на пиедестала на обговорената Югозападна ценностна система. То се превръща в потенциален повод за героични подвизи и високоградусови случвания („Доктор Казаков се кани да носи гюм мляко с риска да яде бой на веселата дружинка от Градската градина на Дупница, съкварталците всяка вечер вдигат наздравици с ракия").

Чрез символиката на калоричното (и в синхрон с името си) вестникът препраща към библейската митологема за петте хляба и двете риби („Кметицата на Цървеняно Виолета Симеонова нахрани 150 гости с 4 казана овчи курбан, майсторът Димитър Митов сготви допълнително супа с дреболии") и поставя важни въпроси за връзката между човека и природата („Кюстендилският гимназист Стефан Спасов празнува 16-и рожден ден до 3 часа през нощта с 2 торти в планината, подариха му буркан с бонбони, природолюбители мятаха пържоли на жарта").

Пълнокръвното битие на Югозапада избухва в пивките и питателни празници. Неговата завършеност обаче е невъзможна без спомена за мимолетността на живота и неговия необратим завършек.

Разказът „Траурният агент на Дупница Силвия Секулова въртя як кючек, вдигна адреналина на над 200 сватбари" неизбежно препраща към Кустурица, а в обяснителните редове „Тя е желан гост на всяко парти (...) Либидомерът и настроението скочиха до горната ни граница, когато Силвия разтърси ханша, още разказват сватбарите" неразривно се преплитат идеите за любовта и музиката (новата муза на Горан Брегович може да е наша) и в ушите ни зазвучава дрезгавото и непоклатимо „Memento mori".

Човекът от Югозапада по всяка вероятност не е много по-различен от останалите три четвърти БГ-човек. Чуваме обаче само за онези, за които има кой да ни разкаже. Човекът от Югозапада си има „Вяра" - „Не питай какво можеш да направиш за страната си. Питай какво има за обяд", по Орсън Уелс.