Хигиена на културния филтър

За Коректен: Тъй де, ами четете какво съм написал тук преди това! Комунистът е най-големият експлоататор някога раждан на земното кълбо - той се отчайва, ако не стане милионер за броени дни и скубе провинциалистите-комунисти/чеда и внуци/ по-добре от османлия. Проблемът е заложен през 1944 г., а след това българският русофилски народ понася наказанието свише за тъпотията си с глад и мизерия. Мисля, че му е малко. Народът ни кротува и не надига главица, защото съучастваше и сега съучаства на ДС, БКП/КГБ,КПСС и техните сегашни производни под формата на бизнесмени. Пито-платено - наздраве жалки производни на работническо-селската народна власт!

/ От провинциалистите ,които не Ви пречат / Скъпи столичани , сезонът наближава .Заповядайте отново на морето . То е и Ваше . А тези от Вас , които не харесват и нас , да пратят само парите си .

Нито ви харесваме, нито ще ви дадем пари, защото ги нямаме...

Да, има нещо вярно. Това е по-гнусно и от Стъклен Дом. А още по-смешна е темата за "селяните", които отказват да се интегрират в София. Наскоро един "кореняк софиянец" ми се похвали че е такъв, а също и че кара такси от 20 години. Нищо против софиянци, нищо против такситата

"...Тук ставаше въпрос, че хората от провинцията не правят никакво усилие да се интегрират (айде пак се почна темата за интеграцията). Те идват в София, работят и живеят в София, но въпреки това казват - Аз мразим тая гадна София..." ----------- И аз да си кажа предварително, роден съм в Търново, работя и живея в София. Та, по въпроса с "интегрирането". Именно хората от селата покрай София, а оттам и в самата София, тръгва това неприятно превъзнасяне на единия диалект за сметка на другия. Разберете - и екането, както и мекаето, все са диалекти. Както каза My Magesty, книжовен български език се говори и извън София (изненада), а доста от "кореняците" софиянци, всъщност говорят на шопски. Типичен пример е цитираното горе "Аз мразим" - не съм чувал някой "мекащ" да говори за себе си в множествно число. Други грешки на западния диалект са например смяната на ударенията (между другото, такава смяна съм чувал и в споменатия югоизточен район, не само в западния), твърдото "е" и др. Глупаво е да се твърди, че някой от диалектите е по-смешен - все пак в цитираните комедийни предавания си говорят и на "...абе, копеле, казАх ли ти като отидОхме на панаирО какво станА..." - кого мислите, че пародират - бургазлии ли? Хората с достатъчно самоуважение се опитват да говорят и пишат на книжовен български. Останалите явно твърде силно се числят към една от двете войнстващи групи "Изток"-"Запад", щом не могат да погледнат нещата малко по-безпристрастно. Никога не съм гледал с лошо око на хората от селата, които са идвали в Търново за да си търсят работа (макар че и там има всякакви маргинали - и "селяндури", и "кореняци"). Просто съм опитвал да бъда по-добър от тях. Доброжелателен съвет - не си търсете оправдания, че плочкаджии и чистачки ви изместват от работните ви места, а се квалифицирайте. И бъдете малко по-позитивни, защото е нормално сърдитите на целия свят хора по-трудно да си намират работа. Ако при кандидатстването ти пречат селяндурите, сигурно после при работата ще ти пречат или блондинките, или брюнетките, или по-възрастните, или по-младите, или металите, или чалгарите. Работата в екип изисква да не се цупиш на колегата си от Бургас, само защото е от Бургас. Разбираш ли защо вече си с един минус при кандидатстване? Преодолей го и учи повече. Успех!

Да уточня - последният ми съвет беше насочен по-скоро към Черен заек, а не към теб, Тея, да не вземеш да се засегнеш Може би се шегуваме с теб малко по-често, но не с лоши чувства. А сега само те цитирах, че ми беше под ръка

Защо не си зададете следния въпрос,драги софиянци:Кой построи София? Може би сте работили и в НДК,когато беше строителен обект? Знаете ли нещо за водопровода,Джерман-Скакавица или за Строителни войски?

Димитър, благодаря. Но изглежда и от Търново е поизбягала културата през последните десетилетия. По-възрастните хора помнят града като образователен, културен и исторически център, дори не само регионален (поне по техните думи, аз съм '80 набор), а сега като кажеш Търново, хората се сещат за Митьо Пищова

Напоследък сме свидетели на нечувана атака срещу един много български филм, спечелил престижна международна награда – филмът „Сбогом, мамо” на Мишел Бонев. Филмът бе многократно отлаган за пускане по българските кина, като междувременно и навременно предварително авторката му бе подлагана на унищожителни лични нападки и нечувани инсинуации от българските медии. Възможно най-нечистоплътната жлъч се изля върху една българка, като естествено се използваха познатите прийоми – достатъчно е една жена да е достатъчно млада и достатъчно красива, за да бъде нападана и обиждана с грозни епитети в личен план. Цялата медийна истерия около Мишел Бонев намирисваше много на мъжки шовинизъм и българска творческа комплексарщина до момента, в който отидох да гледам филма. Още първите сцени ме потопиха в една до болка позната от близкото минало реалност – тази на социалистическа България, на дългите опашки пред празните рафтове, на подтиснатите и несвободни хора, на които им бе отнето елементарното човешко достойнство да решават сами за себе си как да живеят, как да се чувстват, как да мислят, как да се обличат. Една действителност, в която на човек му бе отказана свободата да бъде себе си, в която мъдрата партия и добре структурираното общество единствено имаха право да решават и да го водят към „светлото бъдеще”. И тогава разбрах - филмът разкриваше истини, за които на някои днес не им се иска да се говори и да се припомнят. Със своята истинска история и безусловна и затрогваща окровеност филмът разкри пред нас забравеното лице на несвободата. Онази несвобода и подтискане на естествените човешки стремежи и въжделения на душата, които израждаха хората в чудовища без сърца, в родители, забравили да обичат дори собствените си деца, улисани в преследване на така отказвания им от „системата на общото благо” елементарен материален комфорт и просперитет. Защото само един подтиснат и несвободен човек може да се изроди в емоционално чудовище без сърце. За мен „Сбогом, мамо“ е забележителен филм на една забележителна българка. За 20 години „преход“ никой не посмя да направи филм като нея – филм, който показа грозното лице на социалистическа България, на несвободата и изкривените духовни ценности, с които се превъзпитаваше българина. Всъщност филмът не е само семейна драма, той е много повече – той е една чудесна алегория за майката – социализъм, която унищожаваше своите деца и ги превръщаше в самоубийци и емигранти. Естествено, за носталгичните спомени по славното социалистическо минало, с които се пълнят медиите и днес, филмът е откровена заплаха. Което обяснява и защо авторката на филма бе подложена на толкова унищожителни лични нападки и нечистоплътна лъжа, разбира се, без да се спомене нито дума за филма й. Манипулацията е в пълна сила и днес. А Вие гледахте ли „Сбогом, мамо”?! И когато напускахте киносалона след прожекцията, и Вашето сърце ли беше натежало от въпроси и болка?!