Родена съм през 1967 г. и съм убедена, че съм от най-ошашавеното поколение в България. Причините са няколко. Една от тях, но не най-важната, е стремителният галоп на технологиите, на който сме свидетели аз и моите връстници.
Първият ми спомен от телевизора беше черно-бяла "Опера", (един от общо двата приемника на село при баба). На него цялата махала гледахме "На всеки километър". За да се обадя на майка и татко, отивах в селската поща.
Там телефонистката дълго въртеше една ръчка и викаше колкото й глас държи: "Централа! Искам връзка!". После влизах в дървена кабина и от огромен черен апарат през пращене и пукане чувах гласа на мама.
Сега съм се барикадирала с iPhone, таблет и два компютъра, изпадам в паника, ако си забравя телефона за пет минути. Ядосвам се и когато трябва да стана, за да взема дистанционното за плазмата.
Технологиите някак ги преживяваме. Те винаги са се развивали и ще продължат да го правят.
Но виж, идеологическата и политическа подготовка е нещо друго. Защото ща - не ща, точно тя е оказала решаващо влияние върху крехкото ми детско и юношеско съзнание.
Израснах в интересно от всяка гледна точка семейство
Едната ми баба - тази на село, беше заклета комунистка. От най-чистите, идеалистите. Почина с партийната книжка под възглавницата. Прегърнала левите идеи, след като влязла в ТКЗС-то, където била на почит и уважение заради безкрайното си трудолюбие. А и това бил начинът да "измие" срама от работата на дядо, който преди 1944 г. работил като жандарм към кметството.
В общи линии изпълнявал безобидната роля на селския пъдар и никому не направил лошо. Само че заради тази му противонародна дейност, по-късно не приели баща ми да учи за летец в Долна Митрополия.
Като цяло на село, където мина моето невероятно детство, бях подвластна на комунистическите идеали. Наред с игрите до захлас, аз се включвах в тържествата за 9-ти септември, където рецитирахме пламенно с другите деца стихове за партизаните и пеехме руски песни под диригентството на библиотекарката в читалището.
След тържествата имаше общоселски тържества, ядяхме вкусна агнешка чорба и играехме дълги народни хора под съпровода на духовата музика. Спасението от скуката на село бяха книгите в селската библиотека, които изяждах с кориците.
Логично - де що има партизански романи, ги знаех наизуст. Зоя и Шура, Малчика и Митко Палаузов ми бяха почти по роднински близки.
Но лятото свършваше и аз се връщах в града, където ме поемаха другите баба и дядо.
Тук историята беше съвсем друга
Баба ми - смирена и кротка женица, беше много набожна. Откакто се помня, на Бъдни вечер се събирахме в къщата й, тя кадеше и четеше молитвата. Точно тя, противно на кротостта й, била желязна в искането да ни кръстят с брат ми. Попът идвал по тъмно, да не го видят, че родителите ми щели да си загубят работата.
Така от малка усетих тайнството на Коледа, а мирисът на тамян ми навява топли и мили спомени. Затова сега се ядосвам, когато на 24 декември дрънкаме в захлас "Джингълс белс" и редим до постните сърми луканки и пастърма.
Та, докато баба кротко ти учеше, (и ни научи) да се кръстим и да имаме страх от Господа, градският ми дядо беше съвсем друга работа.
Трябваше ми доста време, докато осъзная, какво е искал да ми каже с вечно повтарящото се изречение: "Царят ще се върне дядо, ами няма да съм жив да го видя!". Кой цар, къде ще се връща, за мен беше пълна мъгла.
Дядо обаче изглеждаше прекрасно на пожълтелите снимки като млад офицер на кон, с бял кител да приема в строя поздрави от мъж с орлов нос, мустачки и военна униформа. Същият, който беше изобразен на сребърните монети, които дядо пазеше в голяма кутия.
После разбрах, че дядо ми е говорил с благоговение за цар Борис III и е милеел синът му -Симеон, да се върне. Имаше и нещо, с което дядо много ме обиждаше. Той никак, ама никак не се възторгваше, когато отивах, пръскаща се от гордост, да му покажа чавдарската си връзка и калпаче, после пионерската... После да му кажа, че са ме приели в Комсомола.
Върхът обаче беше, когато влязох с отлична оценка да уча заветната "Българска филология". Той ме разпита какво ще работя после, изслуша вълнуващия ми разказ как ще стана учителка по български, и отсече: "Абе, не е ли то чекмеджето да те удря в корема...". Пак не го разбрах, но се ядосах, как така ще ме сравнява с прост магазинер.
Години минаха, за да разбера колко е бил прав и защо е плакал като дете, когато му взели двата коня, каруцата и нивите, за да го вкарат в стопанството.
Завърших "Българска филология". Световните класици изместиха партизанските романи в съзнанието ми. Четох Ъпдайк и Гор Видал, Кафка и Набоков. В малката зала на киното гледах незнайно как промъкнали се филмови панорами на братя Тавиани и Бертолучи.
В последната година от следването ми Тодор Живков падна от власт
Бях сред първите, които в 5 часа сутринта окупираха университета. Не пропуснах митинг пред сградата на общината. Дерях се до припадък на "Времето е наше!".
Омъжих се. Точно преди сватбата магазините се опразниха и едвам успяхме да намерим с връзки шпеков салам за тържеството. С прясната си отлична диплома започнах работа в първия частен магазин за обувки в града. Чепиците бяха внос от Тайван, но ги купуваха като топъл хляб, защото бяха шарени и лачени, нищо, че се разпадаха на второто обуване.
Шефовете ми бяха супер неграмотни, но носеха костюми от пясъчна коприна и на фирмените сбирки се поливахме с уиски. Беше времето на мутрите, ланците и наченките на чалгата.
Родих. Майчинството ми стигаше само за две кутии сухо мляко. Памперсите бяха лукс. После работих в ресторант. Бях управителка и до към 2 часа чаках някои от мастите местни управници и директори на предприятия да изслушат за 26 път "Всички сме хора на този свят, и бедни, и богати"...
Царят се върна в България. И аз плаках от вълнение, като половин България. И му вярвах. После започнах нова работа. Кариерата ми потръгна. И двете ми баби и дядовци починаха, лека им пръст.
Дъщеря ми тръгна на училище. С интерес разглеждаше снимките ми с пионерската връзка. Смеехме й се, че бъркаше Тодор Колев с Тодор Живков и се чудехме как може да не знае какво е това партизанин.
През годините гласувах ту за червените, ту за сините. После за тъмно сините. За жълтите. После спрях да гласувам
Кариерата ми се разви добре. Вземам голяма за мащабите на града заплата, но се подписвам на минимална работна заплата. Ще се пенсионирам, ако стигна до там, с пенсия на чистачка. Не искам да протестирам, защото на тези години вече няма къде да започна работа.
Дъщеря ми завърши училище. Горе долу, от обърканите учебници по история, успя да разбере кой е Тодор Живков. Така и не проумя обаче, що за идиоти ни управляват през последните 25 години, защо толкова много крадат и защо толкова много лъжат. Всъщност вече не я интересува, защото реши да учи в чужбина.
А аз се моля, да не се разколебае за заминаването, да успее и да не се връща тук. Защото моят искрен пионерски оптимизъм, че някога ще живеем чудесно в България, отдавна е затрит някъде. Заедно с пионерската ми връзка и сребърните монети с лика на царя.
Звучиш като класика за поколението си. Едно, действително, объркано поколение... Най-вече откъм ценности. Но ттам да тръгнем. Едно какче, твой набор, веднъж ми каза следното: "Аз ако ще на кренвирши с боб ще карам цяла година, но моята принцеса ще има най-хубавия мобифон в класа!!!". Малката беше още в първи клас...
Мдааа, първо ви научиха да работите и да преизпълнявате петилетки, после ви научиха да не работите щото няма кво. Как няма да се ошашавите...
Уважаема госпожо Христова, четох,плаках и се смях от сърце.Аз съм на 65г.и съм минал през почти същите превратности на живота като Вас.Пионерче,комсомолче,студент в чужбина/пътувах до Куба по време на карибската криза/,пих кока-кола за първи път през 1962 на летището в Шанон-какъв "грях" и след 40 години работа/междувременно гласувах редовно за СДС а то се оказа че била креатура на Луканов/,като се обърна назад 4 изчезнали фирми в които работих и "строихме за народа", само руини и объркани спомени.Много построхме, но и много проекти останаха да прашасват в архивите.Имаше и партийни секретари които на ленинските съботници ни връчваха за награди книги които никой не четеше,имаше и политическа учебна години дори за безпартийните. По време на тези занятия моя шеф професор добре си подремваше.Това беше върха на скудоумието с техните пленуми и тезиси.Представяте ли си инженери изучават партийни тезиси и докладват какво са разбрали/всяка седмица,пази боже да не си подготвен,береш срам/.Сиво безвремие ден за ден,но по това време се появиха първите компютри и това внесе малко свежест в живота ни.Помните ли играта със цъкащата змия на Правец-8 ? Всички тези преживяни моменти,митинга на Цариградско шосе,след това лъвчето на СДС,Костов,Симеончо на татко момчето дето ни спаси за 800 дни какъв възторг и после какво отчаяние.Нашия живот мина в такова люшкане между екзалтация и потрес, а днес май пак сме някъде изгубени в безвремието обладани от страх и безнадежност какво ще дойде.Ние не платихме нашия кървав данък на свободата като чехи,поляци,унгарци и нашия "мирен" преход се превърна в търкаляне към нищото.Как да се измъкнем,вече няма читави хора с енергия да изринат тази пошлост завзела всички места в нашия живот,така бавно гасне един народ който се обърка в своя път и остана без водачи в житейската пустиня.Амин
wwtp | 23.07.201417:18 по това време се появиха първите компютри и това внесе малко свежест в живота ни.Помните ли играта със цъкащата змия на Правец-8 ? -------------------------------------------------- На мен Каратека 1 ми беше любимата. Почти винаги се провалях на Шугуна Играта с котката в квартала също беше много зарибяваща. Alley Cat май беше.
Добре, честно ли? Лузъри, по-известни като lower middle class, неспособни да се приспособят към пазарна икономика и демокрация (с съответно идващите си корупция, безработица и неравноправие), но квичали като заклани че я искат. Директно си го каза заменихте единия строи с лачени тайвански обувки.
Така се е, съгласен съм с Иван. Времето на социализма е част от нашата история нещо което се е случило, защото е трябвало да се случи и това време не може да се изтрие. Имаше много лоши неща, но имаше и хубави. По аналогия бихме могли да сложим черта на Българското Възраждане, защото сме били по това време под турско робство. И аз имам участие в изграденото по време на соца и не мога да се съглася, че сме били в състояние на затъпяване и резингация. Всеки, който имаше качества и амбиция да се докаже като специалист,независимо, че заплатите бяха ниски, работеше и се стремеше да се реализира по най-добрия начин в професията си. Е, директорите и зам.директорите бяха партийна номенклатура, но всички останали постове в заводите бяха достъпни за простосмъртните. Изоставахме технологично от Запада и, но не защото българските инженери и техници бяха причина за това изоставане, причината беше липсата на пазар. Вместо пазарна регулация имаше държавно планиране и разпределение. Затова и н-к отдел „Пласмент” в заводите беше синекурна длъжност, а „Снабдяване” – кошмар. Но, в сравнение със сега,имахме и промишленост и селско стопанство, и развита почти до всеки район от страната железопътна мрежа, и морски флот, и океански риболов, и много други неща, които от своя страна създаваха потребност от много интересни професии, които си бяха път за реализация на младите хора. И без които една държава става част от "третия" свят, по някакво недоразумение в Европа.
Бахти, ние сме живели с Иван и Янаки в една и съща страна, само в различно време и пространство... И аз помня доста за онова време и заставам с думата си, че сте написали пълни глупости. Разцвет, ама друг път. Ако си вярвате в това което пишете, ми е ясно защо сте толкова зле психически и сега. А Димитър е прав, що като всичко е било толкова прекрасно, сега се ширят само кича, чалгата, простотиите, мутрите и ДС доносниците. И къде са дори и остатъците от тая супер индустрия или култура... С лупа не мож ги откри нещо. Ако не беше толкова жалко, щеше да е смешно...
Това, което погреба Съветския блок, беше технологичното и организационно изоставане в резултат на липсата на пазарна конюктура и конкуренция. За България съветският пазар беше ненаситен и непретенциозен. Това още повече занижаваше критериите и изискванията към това, което се произвеждаше. Но и на Запад, ако някоя компания е монополист в някоя област, не само не усвоява нови процеси и изделия, ами изкупува и замразява патенти за изобретения в тази област. Усвояването в производство на нови производи е инфарктна и скъпа процедура. Правят се и се изпитват прототипи, изработва се пълна инструментална екипировка и се закупуват допълнително машини и съоръжения, които са необходими, Изработва се пробна производствена серия, за да се изпита екипировката, после при условията на редовното производство се произвежда още една производствена серия за да се види каква е готовността за редовно производство. И на всички етапи възникват проблеми от недогледани неща и пропуски, да ти побелее косата. Когато един производ се продава без проблем, за какъв бяс да го спреш и да си късаш нервите и харчиш пари за нов, производството си върви – и „шапка на тояга”. Докато при пазарната икономика когато държиш някакъв сегмент от пазара със зъби и нокти драпаш да го задържиш. Още преди да усвоиш напълно новото изделие, още по-ново ще е на чертожната дъска, или на екрана на монитора, за да бъдем модерни.
AlahAkbar Наистина, не мога да знам къде си бил, че не си видял, какво се правеше в България по онова време. Вярно е, че когато се сравнявахме със Запада изглеждахме като хастар и магазините там ни се виждаха „Кореком” до „Кореком”, но не бяхме толкова жалки като сега, почти всичко да е внос от Турция и Китай, включително клечките за зъби и пироните. Колкото за това, къде отиде културата, нали знаеш, който поръчва музиката, той казва на музикантите какво свирят и това истер истемез слушат всички. Новият ни политико-икономическо-мафиотски „елит” си пада по чалгагата и това слушаме и гледаме всички.
Боже, боже, колко неблагодарни хора сме българите, Боже! Не стига че изживяла прехода на 3 въхрушки и още е с всичкия си, ами не осъзнава,че праща поколението си навън, да изкупува нейните глупави комплекси! има 1 лаф: Всеки си пати от собствената глава!
Написаното е една смесица от различни житейски истории и прилича малко на „тюрлюгювеч”. Не че е толкова невъзможна , но е пълна с противоречия. „Бях сред първите, които в 5 часа сутринта окупираха университета. Не пропуснах митинг пред сградата на общината. Дерях се до припадък на "Времето е наше!"….” До тук нормално, всеки млад човек , ако не е зомбиран още в детдката градина, би се радвал на промяната и се борил за падането на "социализъма" , за промяната, която всеки чакаше и вярваше, че ще се случи . Но после се случват странни работи: "С прясната си отлична диплома започнах работа в първия частен магазин за обувки в града..." По татово време не даваха дипломи както сега - по две за лев. Трябваше доста да се изпотиш за отлична диплома. Та, за човек с отлична диплома, едва ли е проблем да си намери работа по специалността. Друг е въпроса, че може като продавач на обувки да получаваш по-голяма заплата, отколкото като млад специалист. Само че, този парадокс съществуваше и по Татово време, така че не е повод за изненади. Тогава схемата беше друга – "Учи, мама , за да не работиш!” . "После работих в ресторант. Бях управителка…" Е, как бе, джанъм, с диплома за филолог, се става шеф на ресторант? Просто е - с връзки. Как със тая диплома, със „Ъпдайк и Гор Видал, Кафка и Набоков” в главата се появява това: "През годините гласувах ту за червените, ту за сините. После за тъмно сините. За жълтите. После спрях да гласувам” Как човек , дето се дерял „времето е наше”, обръща палачинката и гласува за червените??? Нагаждачество? Напълно възможно. Манталитета на част от тия, дето са „учили за да не работят” е, че са по-велики от другите и поради тая причина трябва да им се поднасят всички благини на тепсия. И ако това случайно не стане при управлението на "нашите" , се насочват към втора , трета политическа формация, без значение идеологическите щуротии, които пропагандират. Въпросът е да има келепир. После се „отвращават от системата” и започва с „всички са маскари” и целия познат репертоар. Докато се стигне до финалните акорди, като липсата на бъдеше за децата в България и естествения завършек „чужбината” : "аз се моля, да не се разколебае за заминаването, да успее и да не се връща тук.” Въпреки, че едва ли е "житие-битие” , а по-скоро събирателен образ, изразяващ някакъв светоглед , този образ е много близо до мисленето и действията на голямата част от хората. И точно той е причината за дереджето, на което се намираме.
Мануела Геренова го е казала най-точно.
„Във всяка нормална страна, където човек се установи, ще си остане за дълго. Дори да му малко кривичко, пак ще му по-добре.При положение, че като член на едно общество, към което имаш приност чрез своят труд, имаш правото да ползваш социални придобивки,........” Как да постъпва човек е въпрос на свободен избор. Но при този избор не трябва ли преди да тръгне на нанякъде, той да си плати по-напред дълговете? За да бъде нещо законно не е задължително да бъде морално. И въпрос на неговата съвест е, (колкото и да е „обръгнал” човек има нещо в него, което да му говори), да прецени дължи ли нещо на страната в която е отрасъл и получил образование и квалификация. С надеждата, че, когато той навлезе в творческа възраст това образование и и квалификация ще повиши качеството и ефикасността на неговия принос за доброто на себе си и на тези които са допринесли да бъде той това, което е.
Не, уважаеми! Не сме длъжни! Не сме длъжни пред НАРОД, който издига убийци, и разбойници на министерски постове. Не сме длъни да се гънем под ярема на психопати, за едната им благословия на майка! СКАПАНОТО БГ ТРЯБВА ДА БЪДЕ РАЗРУШЕНО, и със контингента от престъпници-политици-полицаи да се приключи веднъж и завинаги! ИЛИ да ги ОСТАВИМ да изгният в самота в черните си Мерцедеси. Оправдание може да се намери на практика и за най-нелицеприятните, меко казано, постъпки. Но, Макароне, ако това, което съм поставил в кавички от твоя пост е една логически завършена мисъл, от него може да се направят следните изводи: Ти не желаеш да имаш нищо общо с този народ, отказваш се от него защото се срамуваш да бъдеш част от него; Обвиняваш, вече като странично и, предполага се, безпристрастно лице, българският народ целокупно, че е малодушен, че му липсва воля, енергия и решимост да отхвърли от себе си тази шайка убийци и психопати; И стигаш до заключението, че тази скапана, потънала в мрака на престъпността и злото БЪЛГАРИЯ вече е много под неписаните стандарти, според които може да бъде смятана за цивилизована страна и ТРЯБВА ДА БЪДЕ РАЗРУШЕНА при което ще се ликвидира и контингентът престъпници-политици-полицаи. И от последното изречение се разбира и то недвусмислено, че ти би свършил тази работа, - да разрушиш БЪЛГАРИЯ и ликвидираш контингента, - но си много зает, защото трябва да дадеш своя „приност чрез своят труд, да имаш правото да ползваш социални придобивки” в новата си родина. И затова призоваваш, да не се занимавате със скапаната БЪЛГАРИЯ и престъпното й управление и да я оставите да изгние, защото на територията на БЪЛГАРИЯ (по силата на твоят призив) не е останало нищо чисто, почтено, хубаво, благородно, разумно......, което да заслужава да бъде спасено.
Пропуснал съм кавичките за абзаца от поста на Крив макарон, който цитирам, но се надявам, това да не е пречка да се разбере смисълът на написаното от мене.