Жени Марчева е лице на "Тази събота / Тази неделя" на bTV, една от най-добрите водещи в ТВ-публицистиката в последните години, дългогодишен журналист в БНТ и "Дарик", отразявала делото срещу българските медицински сестри в Либия.
Във време, в което политиците предпочитат да "общуват" еднопосочно с избирателите си през социалните мрежи, а въпросите все по-рядко намират отговорите си, професията на политическия журналист става рядко ценно и отговорно занимание. Затова решихме да попитаме Жени Марчева защо заглъхва гласът на публицистите, колко трудно е да бъдеш звероукротител на политически "остриета" и защо "Всяка версия на истината е опасна за вашето здраве".
Преди година Microsoft публикува изследване, което показа, че средната продължителност на човешката концентрация е паднала от 12 на 8 секунди. Как би обяснила най-важната новина от последната седмица в 8 секунди на публиката си?
- "Белене ще се строи, освен ако не се строи", мисля, че секундите са 5. Или „МВР на крачка от залавянето на опасен престъпник, той умира предварително". Това са 6 секунди.
Или „Тръмп и Ким Чен-ун вечерят в Сингапур, светът плаща сметката". Златно правило в журналистиката е използването на кратки изречения. В деня, в който целият европейски елит се беше събрал в София, колега ми разказа как сутринта във фризьорския салон клиентите коментирали, че Цариградско шосе е блокирано заради визитата на Тръмп у нас. Вероятно хората са чули Туск, но Туск/Тръмп...важното е, че е нещо с Т.. :)
Къде изчезна публицистиката?
- Има я, диша, съществува, яде шамари, става, изправя се, пак диша и... така. Вярвам, че с времето българските политици ще разберат, че поканата за участие в публицистично предаване е малко или повече покана за нарушаване на личния им комфорт за сметка на обществения, а не събиране на сладки приказки. И ще осъзнаят, че „обслужващата" ги журналистика първа ще ги изостави, щом наближи буря или криза.
Как се прави журналистика във време, в което всеки си има своя собствена версия на истината?
- Както и досега - събираш, проверяваш и представяш различните истини и нека по-добрата победи. Но това със собствената версия на истината е много опасно. В буквален смисъл. Някакъв американец пострада преди няколко месеца, след като сам си направи ракета и полетя, за да докаже, че Земята е плоска. Доказването на неговата истина му докара болки в гърба при падането на ракетата. Може би е редно да предупреждаваме „Всяка версия на истината е опасна за вашето здраве"!
Как се мери успехът на едно политическо интервю?
- По това дали политикът ще дойде пак на интервю или никога повече. Ако си е тръгнал недоволен, значи интервюто е било успешно.
Как убеждаваш събеседника си, че е важно да му зададеш въпрос, който той не иска да чуе в ефир?
- Не го убеждавам, защото той няма как да знае какво точно ще го питам. Иначе, бих му казала, че може само да спечели от честния отговор на неудобния въпрос и това е самата истина! Замитането под килима ражда лавина от недоразумения и тежки имиджови щети за събеседника.
Подценени ли са жените, когато задават сериозни въпроси за политика?
- Не, никога не съм се чувствала така. Дори смятам, че това е предимство в мъжкия свят, в който живеем.
Най-трудният разговор в кариерата ти?
- Обикновено това са разговорите с родители, които са загубили децата си. Тогава знам, че няма „правилни" и „грешни" въпроси, оставям се на интуицията си какво да попитам и къде да спра. Трудни са всички разговори с хора, които изживяват някаква сериозна морална дилема в своя живот.
Кой е разговорът, при който би станала и напуснала студиото?
- Словесните престрелки никога не са ме плашили. Но ако някой насочи срещу мен истински пистолет - ще изчезна за секунди.
В какво се изразява подкрепата от медията, която един политически журналист би трябвало да получава, за да бъде свободен в работата си?
- В това да знаеш, че можеш да питаш всичко, което е от обществен интерес. В това да бъдеш защитен, ако някоя звезда от политическия небосклон реши да те „опари". В това да бъдеш свободен да търсиш различни позиции. Мисля, че в това отношение съм късметлия, защото в bTV е така.
Любимите филми за журналисти (топ 3) - защо ги харесваш и би ги препоръчала за гледане?
Когато гледах навремето The Insider, бях изплашена от смазващата силата на информацията. Spotlight е велик филм за това, че журналистиката е самотно занимание, а не масов крос през центъра на града. Плакала съм от смях на Morning Glory, защото тогава работех в сутрешен блок и вероятно съм се асоциирала с героите, които правиха страшни щуротии в името на рейтинга. А House of Cards смятам, че трябва да се гледа от всички по-млади колеги, които искат да станат политически журналисти.
"Как се мери успехът на едно политическо интервю? - По това дали политикът ще дойде пак на интервю или никога повече. Ако си е тръгнал недоволен, значи интервюто е било успешно." Не така се прави журналистика.
Журналистката която след неуспешният и опит за подигравка с Бареков, е по-позната като "онази с баджаците". Каква топ журналистка, какви пет лева. Последната събота или неделя, не си спомням точно, но пак падна голям смях. Става въпрос за разговора с Велизар Енчев и Александър Йорданов. Вместо да се изпокарат по между си, каквато явно бе целта на занятието, те нападнаха водещата и БТВ, и то многократно. На което "топ журналистката" отговори подобаващо, като почервеня като домат, и заеквайки се чудеше как да се оправдава. Топ журналисти да искаш... Грешката на повечето, които се смятат за такива в нашият телевизионен ефир е когато поканят далеч по-интелигентни от тях хора. Тогава интервютата някак си не се получават, тъй като водещите само си гледат в записките, и кимат утвърдително с глава съгласявайки се с казаните неща част от които въобще не разбират. Поради тази причина за да не стават смешни, все по-често се канят гости с посредствени интелектуални възможности, с надеждата че така водещият ще изпъкне. Да, но нивото пада със страшна сила. Стигнахме до там едни и същи малоумници да бъдат канени да говорят по всички въпроси. От чифтосването на торните бръмбари, до адронният ускорител. Смешна работа.