На фона на огромната празна пустиня, ислямистите записват с камера екзекуцията на Кхан Уали. Бойците са обкръжили мъжа, за да прочетат смъртната му присъда. "Това не е бруталност - това е правосъдие", заявява един от тях. Изглежда типично - с черен тюрбан и гъста брада.
"Кълна се в Аллах, че да го убием с 82-милиметрова минохвъргачка не е достатъчно. Останалите муджахидини обаче не се съгласиха да го убием по начин, по който бихме участвали всички", добавя той.
Уали е принуден да коленичи на 36 метра от мощното оръжие. Следва взрив и възторжени викове "Аллах е велик!". Камерата продължава да снима: въоръжените мъже мушкат всичко, което е останало от убития, докато един от тях ги предупреждава да не се изцапат с кръв. "Много ми хареса" - така един от муджахидините коментира екзекуцията.
Какво престъпления е извършил Кхан Уали? Той е пазил един от най-важните ресурси на Афганистан - водата. Неговият отряд от 60 души защитавал стената на язовир "Мачалго" в източната провинция Пакта. Проектът вече закъснява с цели две години заради проблеми със сигурността. С негова помощ ще се произвеждат 800 киловата електричество и ще се напояват 16 000 хектара земеделска земя.
Правителството обещало на Кхан пари и оръжие, ако задържи позициите си за два месеца. Отрядът му бил пометен след само 20 дни. Тленните му останки били открити осем дни след екзекуцията му в средата на 2011 г. Горната част от тялото му била напълно унищожена от мината, близките го разпознали по татуировка и обувките, които носел. Месеци по-късно талибаните пуснали в Интернет последните му мигове.
Достъпът до вода е критичен проблем за Афганистан, както и за страни като Иран и Пакистан, които са зависими от речните басейни на раздираната от войни държава. Макар на пръв поглед самите афганистанци да имат достатъчно вода, експертите са на мнение, че заради липсата на резервоари и лошата инфраструктура, през следващите 30 години населението ще има достъп до 50% по-малко от ценната течност. Земеделието е напълно зависимо от дъждовете и сезонните засушавания водят до недостиг на храна и миграция.
Макар точно водата да е една от основните съставки в преобладаващо аграрната икономика на Афганистан, едва 5% от чуждестранните инвестиции са насочени към сектора. Според мнозина, много от парите са потънали в различни схеми или са довели до финансирането на малки язовири, които не могат да имат особен дългосрочен ефект.
Геополитическите фактори са такива, че в Афганистан има защо да смятат, че външни сили пречат на страната да изгради качествена водна инфраструктура. Енергийната криза в Пакистан направи страната още по-зависима от афганистанската вода, а Иран превишава със 70% водните квоти, които е договорила с Кабул. Ако Афганистан построи свои язовири и започне да задържа повече от водата, това ще има сериозни последици за съседите му.
Това и причината по дипломатически канали да се създават пречки за инвеститорите в страната, а, вероятно, и да се въоръжават бунтовнически отряди, които саботират строежите. Смята се, че даже Световната банка е преклонила глава пред Иран и е спряла финансирането на един от проектите. Индийските инженери, направи чудеса при строежа на магистрали, закъсняват с вече 4 години в работата си по яз. „Салма".
Допълнителен проблем е липсата на експерти в Кабул. Чуждестранните компании се изтеглят от страната заради липсата на даже минимална сигурност за служителите им. На тяхно място идват ирански експерти, чиято страна е заинтересована Афганистан скоро да няма язовири.
След близо 35 години кръвопролитни войни, страната трябва да търси безконфликтно разрешаване на споровете със своите съседи. Експерти смятат, че е възможно течащите през Афганистан реки да бъдат „поделени", а в някои случаи и да се изградят ВЕЦ, които да изнасят ток. Проблемът е, че подобни решения изискват дълги и тежки преговори, а също и голям брой обучени специалисти. А Афганистан има твърде много други проблеми.
