Последният съветски бункер

Дълбоко сред боровите гори на Балтика се крие военен бункер от 80-те години, предвиден за укритие на политически лидери на Русия в случай на ядрена война. Пътят се отбива почти незабелязано от двупистовото шосе, преминаващо през латвийския национален парк "Гауджа" - безкрайно царство от високи до небесата борове.

Той се вие като серпентина край изоставени магазини и рушаща се тухлена фабрика, където някога са се секли естонски монети. На върха на хълма на поляна се намира голяма конструкция от метал и стъкло, изградена в непростимо неугледен баухаус-стил, който за кратко е бил на мода в края на съветската ера.

Центърът за рехабилитация "Лигатне" е привидно проспериращо място, където пациенти със симптоми на артрит могат да се отпуснат сред спокойствието на горите. Медицински сестри в бели касинки внимателно разхождат наоколо пациентите си в инвалидни колички. Други си почиват под сянката на дърветата с цигари в ръка.

Въпреки че палиативната медицина се практикува и сега, целият комплекс е изграден като прикритие на едно от най-важните и стратегически скривалища през Студената война - бункер, който е бил предвиден да подслони най-висшите членове на Съветския съюз и 250 техни другари.

Известна под кодовото си име "Дом за почивка," подземната база е била изградена през 1982 с най-добрите съветски технологии за онова време, като е била замислена да издържи и на атомна, и на химическа бомбардировка.

Ако атака от американски сили наистина се бе случила преди разпадането на СССР, човекът, отговарящ за тайното скривалище, е трябвало да бъде Борис Пуго, главен секретар на латвийската комунистическа партия. Пуго всъщност е бил толкова убеден в победата на комунизма,че докато СССР е бил на прага на разпада, той е бил на кормилото сред бурното море като министър на вътрешните работи на Съветския съюз. Отчаяно предан на партията, Пуго е бил и един от основните организатори на неуспелия августовски пуч през 1991, целящ свалянето на Михаил Горбачов.

Въпреки че ядреният бункер в Лигатне така и никога не е бил използван при катастрофални обстоятелства, той е бил последното убежище на Пуго, където той убива жена си и се застрелва, осъзнавайки, че неговият скъпоценен Съветски съюз вече не съществува.

Бункерът, който е бил от изключителна важност в последнитге години на Студената война в Прибалтика, е разсекретен едва през 2003

Сега той е отворил врати за любопитните туристи, желаещи да пътуват до далечната провинция отвъд Рига, столицата на Латвия. Въпреки че зловонната миризма на отминалото време все още лъха от стените му, посещението там е невероятно пътешествие през крайно различна ера и психика.

При влизане в медицинския комплекс, входът на бункера остава толкова дискретен, колкото и бихте очаквали, като се намира под непретенциозно стълбище, иначе използвано от персонала, за да стига до болните на горния етаж. След като преминаваме през желязна врата с кръгъл заключващ механизъм, малка карта маркира официалния вход в тайното скривалище. Картата на комплекса разкрива над 2000 кв.м. обитаема площ, разположена в 90 стаи по протежението на три тесни коридора, които поне на хартията изглеждат донякъде като затворнически килии.

Стените са боядисани в матово зелено, което според съветските психолози по онова време е трябвало да предизвиква усещане за щастие и благоденствие. Няма нужда да поясняваме, че тонът на шамфъстък не намалява особено клаустрофобията, предизвикана от потискащите метални стени и тръбите над главите ни.

Когато вървим към далечния край на бункера, тежкият шум на генераторите се засилва, за да се изпомпва жизненоважният кислород в помещението. Това място е било предвидено да действа автономно и има собствена система за пречистване на въздуха, собствен кладенец с водопровод за питейна вода, и независимо електрозахранване, което да поддържа обитателите на бункера за цели три месеца.

Голяма част от технологията, използвана при дизайна на скривалището, заимства от принципите на дизайна на подводници, особено канализацията и освобождаването от отпадъци

При критична ситуация, единствената връзка между бункера и външния свят е била сложна мрежа от технологии в комуникационната зала. Изглеждащ като компютърен шоурум в CERN, оперативният център е оформен като пилотски кокпит с безбройни превключватели и бутони.

Операативният център е бил истинска "Ситуационна зала", където целият Съветски съюз е бил представен на поредица от карти от пода до тавана с примигващи светлини. Запазени перфектно след разсекретяването през 2003, плановете показват съзвездие от други тайни бази и представят убедително подробностите за най-страшните сценарии на пълен хидроелектрически срив на Русия - при който градове биха се оказали под вода, но биха могли все още да бъдат използвани за отбрана на страната срещу Америка и нейните съюзници.

Купчини книги от теоретици и политици като Маркс и Брежнев се намират в стаите по коридора към закусвалнята. Скромното помещение за хранене съдържа около дузина маси, всяка от тях украсена с малка порцеланова ваза с пластмасово цвете в нея. Почти като подигравка с враждебната среда наоколо, цветята осезаемо напомнят, че много малко неща са се променили от разсекретяването на бункера - всяко венчелистче съдържа прашец от времето, когато е било "посято" в средата на 80-те години.

Кухнята действа до голяма степен по същия начин, по който би функционирала и през Студената война

Всъщност, когато се организира туристическа обиколка с предварителна уговорка, е възможно дори туристите да хапнат там съветски ястия - картофи и пелмени, естествено сервирани с чаша водка, вероятно получена от резервите на медицински спирт, използван за пациентите в сградата отгоре. Спирането в зоната за хранене ви дава възможност да възприемете пълноценно пропагандните надписи "Да живее Ленин", разположени на ярки червени банери по стените.

Последното помещение, достъпно за посетители, е кабинетът на Пуго, разделен на две части. Бюрото му съдържа обичайните съветски украси, включително портрет на Ленин в рамка и "червен телефон", свързващ бункера с Кремъл. Но това, което е вероятно дори още по-интересно от асортимента от настолни аксесоари на Пуго в стил злодей от филм за Джеймс Бонд, е второто помещение зад този кабинет.

Ограничено като пространство и боядисано с редуващи се оттенъци на зеленото, помещението изглежда доста спартанско, като включва само едно малко легло, приблизително с размера на единичен матрак. То може да е просто и непретенциозно, но говори за идеалите на екстремния комунизъм: това е единственото легло в целия комплекс.

Не са били демонтирани легла, нито някога изобщо е било мислено да се добавят такива

Въпреки че бункерът е замислен да побира 250 съветски войници, той е бил конструиран с място за спане само на един човек - Пуго, царицата на кошера. Останалите търтеи е трябвало да почиват на местата си, постоянно грижейки се за цялостта на кошера и за общото благо.

Абсолютната липса на легла е показателен коментар на крайната същност на комунизма. Въпреки репресивните земеделски комуни и евтините кооперации и блокове в градовете, дори висшият ешелон на съветския режим - макар да му е гарантирано спасение от потенциалните ужаси на Студената война - не е имал специални права или привилегии. Още по-странно изглежда, че тази странна смесица от власт и лишения се разполага под лечебен "дом за почивка".

Новините

Най-четените