Навремето Гънс извадиха един емблематичен за моето поколение двоен албум, наречен загадъчно Use Your Illusion. Скъсвахме го от слушане, учехме текстове, припявахме рефрени, но така и не проумяхме какво трябва да значи заглавието.
Да използваш илюзията си няма много смисъл. Можеш да използваш въображението, мечтите, плановете си, но илюзията значи, че всичко е лъжливо и ти го знаеш.
Как откриваш полза в нещо, което те заблуждава, че дори го превръщаш в свой инструмент?
Даже текстът на едно от парчетата, от което е извадено заглавието, не хвърляше достатъчно светлина.
В него буквално се казваше: "Можеш да използваш илюзията си, остави я да те заведе където ще; живеем и се учим и после понякога е по-добре да си тръгнем". Аксл беше пълен с хероинова мъдрост, така че и тази сложихме в графата на красивите безсмислици.
Връщаме се толкова назад по две причини. Едната е, че краят на годината е най-подходящ за ретроспекции; а другата са илюзиите, от които масово си тръгнахме през 2013. Това не беше първото ни скъсване с тях, няма и да е последното.
В навечерието на Новия век президентът Стоянов държа една пламенна реч, в която призова за затваряне на "фабриката за илюзии". Подобно на много други държавни предприятия поддръжката й беше скъпа. И точно като тях, въпросната фабрика беше раздробена и приватизирана, че чак самият Стоянов се хвана на работа в един от цеховете й.
Производството на илюзии не спря, само директорите на поточната линия се сменяха: царопремиери, московски европейци, сарайтарикати, еврокаратисти. А ние масово си купувахме илюзии и си ги слагахме по стените, точно като лирическия герой в онова вехто парче.
През 2013 във фабриката стана авария. Объркаха някакъв етикет и потребителите се разлютиха. Халетата бяха щурмувани с щиковете на непоносимостта. Това изненада началството, то усети грешката с етикетите, но още не беше успяло да пробута цялата си продукция от илюзии. Те бяха готови да спрат старото производство и да го сменят с ново.
Но кое е новото, какво желаят клиентите?
Затова и основният въпрос през изминалите месеци беше: а какво предлагате, какво ще стане после. Дайте ни насока за илюзията, която желаете и ние ще я произведем. Един пловдивски цензуроборец дори започна да проучва пазара с новите си продукти. Но в тази фатална година явно хората предпочитаха първо добре да натрошат старите илюзии, преди да си купят нови.
И така доста илюзии бяха направен на парчета: илюзията за недосегаемия премиер вседържец и за демократичния му наследник; илюзията за експертната мощ на марионетките и тази за контрола на Сокола и неговите бисери; илюзията за принципността на родния бял националист, който се оказа, че подобно на Ботев жена си обича на второ място, но на първо обича най-много себе си; илюзията за духовната и физическа импотентност на Църквата - излезе, че духовенството все пак притежава сериозен потенциал да се променя, но уви, някои духовници притежават и сериозна потентност.
Отиде си илюзията, че сме гостоприемни и великодушни спасители на прокудени, с която толкова обичахме да се киприм. Нищо не остана от илюзиите ни през 2013, използвахме ги до една, за да ги мятаме по институциите и отказвахме да си купим нови, пък били те и реформаторски.
С право ни се чудят прагматиците. Те знаят, че човек не може да живее без илюзии и догодина вероятно ще се сдобием с нови, подобрени, но също толкова фалшиви. И за пореден път равносметката в края на годината ще покаже, че не сме използвали правилно старите; тръгнали сме си от тях, живели сме, но нищо не сме научили.
Самите равносметки също са илюзия - заблуждението, че можеш да правиш изводи от грешките си, като единственият извод е, че вероятно ще ги повториш при първия сгоден случай.
Затова в края на тази интересна година зарежете анализите и мъдруването, ние сме обречени да сме ползватели на илюзии, но упорито отказваме да си дадем сметка за това. В момента, в който го приемем, ще започнем да използваме илюзиите като инструмент. Не знам това ли искаше да каже Аксл, но двадесет години по-късно аз така го разбрах.
