Шансовете да дочуеш разговор на влашки - вариант на истро-румънския, са по-големи в нюйоркския квартал Куинс, отколкото в далечните планински села в Хърватия, които емигрантите, живеещи в момента в Ню Йорк, са напуснали преди години.
В римокатолическата църква в квартала Морисания на Бронкс, веднъж месечно се извършва служба на езика гарифуна, аравакски език, който е произлязъл от потомците на африканските роби, чийто кораб се е разбил край Сейнт Винсънт в Карибския полуостров - и които по-късно са били изпратени на заточение в Централна Америка. В момента гарифуна е също толкова разпространен в Бронкс и Бруклин, колкото и в Хондурас и Белиз.
В Рего Парк в Куинс е домът на Хюсни Хюсеин, който твърди, че е единственият човек в Ню Йорк, който говори мамуджу - език, който е учил като дете в индонезийската провинция на Западен Сулавеси. 67-годишният Хюсеин обаче не може да го говори с никой, дори с жена си и децата си.
"Жена ми е от Ява, а децата ми бяха родени в Джакарта - те не са свързани никак с мамуджу," казва той. "Аз не чета книги на мамуджу. Не се издават такива. Само говоря мамуджу, когато се върна там, или когато говоря с брат ми по телефона."
Това не само са някои от езиците, които правят Ню Йорк най-разнообразният в езиково отношение град в света. Те са част от забележителна съкровищница от застрашени езици, които са намерили нов корен в Ню Йорк - езици, родили се във всеки край на света, и сега по-често дочувани в различните краища на Ню Йорк, отколкото където и да е другаде.
В Ню Йорк можеш да чуеш 800 езика
Въпреки че няма точна статистика, някои експерти смятат, че в Ню Йорк се срещат цели 800 езика - доста повече от 176-те, говорени от учениците в обществените училища на града, или 138-те, които жителите на Куинс, най-мултинационалния и етнически пъстър квартал на Ню Йорк, са посочили в преброяването на населението през 2000 г.
"Това е световната столица на езиковото разнообразие," казва Даниел Кауфман, асистент по лингвистика в Центъра за следдипломна квалификация на City University в Ню Йорк. "Намираме се в центъра на застрашени езици, където около нас се срещат езици, които вероятно няма да съществуват дори след 20 или 30 години."
В опит да се запазят тези гласове, Кауфман е помогнал за стартирането на проект, наречен Endangered Language Alliance - за идентифициране и запис на отмиращи езици, много от които нямат писмена азбука, и за насърчаване на говорещите екзотични езици да ги преподават на свои съотечественици.
"Трудно е да се използва дума от типа на запазване, когато става дума за език," казва Робърт Холман, който преподава в Колумбийския и Нюйоркския университет и работи с Кауфман по този проект. "Това не е като да поставиш желе в буркан. Езикът е нещо, което се използва. Езикът е съзнание. Всички искат да говорят английски, но тези приспивни песни, които ти позволяват да заспиш през нощта и да сънуваш - за такива неща говорим."
С националните езици и английския, незачитащ лингвистичната изолация на отдалечените острови и селища, Ню Йорк се е превърнал в обърната версия на Вавилон - своеобразен магнит, привличащ емигранти заедно с техните езици.
Ню Йорк е толкова богата лаборатория за залязващи езици, че центърът за следдипломна квалификация на City University организира програма за застрашени езици. "Малките езици са наистина застрашени от изчезване, което се възприема от много лингвисти като директна последица от глобализацията," казва лингвистът Джулиет Блевинс, наета от City University за стартирането на програмата.
Като допълнение към дузините местни индиански американски езици, уязвимите чуждестранни езици, които изследователите казват, че се говорят в Ню Йорк, включват арамейски, халдейски и мандейски от семитската езикова фамилия; букари (букарийски еврейски, който има повече говорещи го в Куинс, отколкото в Узбекистан или Таджикистан); чаморо (от Марианските острови); галски ирландски; кашубийски (от Полша); езици на местното мексиканско население; пенсилвански холандски; рето-романски (говори се в Швейцария); ромъни (от Балканите) и идиш.
Изследователите смятат да проучат малък афгански квартал в Флъшинг, Куинс, за ормури, който се смята, че се говори от малък брой хора в Пакистан и Афганистан.
Endangered Language Alliance ще прилага полеви техники, обикновено използвани в екзотични и отдалечени чужди местности, докато стартира изследванията си в изпълнените с живот градски етнически анклави.
"Никой не е обикалял от район в район, търсейки застрашени езици в Ню Йорк, говорени от емигрантските населения," коментира Кауфман.
ООН поддържат атлас на езиците, застрашени от изчезване, и експерти и лингвисти като цяло се съгласяват, че езикът вероятно ще изчезне след едно-две поколения, когато населението от хора, които го говорят, е твърде малко и постепенно изчезва. Износването на езиците също така се ускорява от войни, етнически прочиствания и задължително обучение по национален език.
През десетилетията в изолирани североизточни части на истрийския полуостров на Адриатическо море, хърватският е започнал да измества влашкия, говорен от истрийците, описвани като най-малката оцеляла етническа група в Европа. Но след като истрийците започват да емигрират в Куинс, много от тях - в опит да избягнат мъчителната бедност, като цяло изоставят хърватския и се връщат към говоренето на влашки.
"Цели села се опразниха," казва 59-годишната Валнея Смилович, която пристига в САЩ през 60-те години с родителите си, брат си и сестра си. "Повечето от нас вече са тук, в тази страна."
Смилович още говори на влашки с 92-годишната си майка, която знае малко английски, както и с останалите си сродници. "Не много," казва Смилович, защото съпругът й говори само хърватски, а синът й, който е роден в САЩ, говори английски и има повърхностни познания по хърватски.
"Дали се притеснявам, че нашата култура се изгубва?", пита реторично Смилович. "С остаряването, започвам да мисля повече за такива неща. Повечето от по-старите хора умират - и езикът умира с тях."
Влашкият оживява в Куинс
Преди няколко години един от нейните братовчеди - Звездана Вържич, роден на Истрийския полуостров асистент по лингвистика в Нюйоркския университет, организира среща в Куинс за запазването на влашкия език. Тя е смаяна от появата на около 100 души.
"Езикът отразява рядката природа на хората, които го говорят," казва Вържич, която наскоро е публикувала аудио-разговорник по влашки и работи върху онлайн речник за превод от влашки на хърватски и английски език.
Истро-румънският се класифицира от ЮНЕСКО като силно застрашен, и Вържич смята, че тези няколкостотин говорещи го, които живеят в Куинс, са повече от тези в Истрия. "Никой не се е опитвал да ми го преподава," казва тя. "Просто не е смятан за нещо ценно, нещо, което желаеш да предадеш на друго поколение."
Може да се чуе и езика на Исус
Малобройни залязващи чужди езици също са си намерили ниши в Ню Йорк и САЩ. В северен Ню Джърси новоарамейският език, чиито корени са в езика на Исус и Талмуда, все още се говори от сирийски емигранти и се преподава в сирийските православни църкви в Пъремъс и Тиънек.
Преподобният Елай Шабо говори новоарамейски у дома, както и децата му. Но само "защото аз ги уча," казва той.
Дали децата му ще пренесат езика? "Ако се оженят за друг човек със сирийски произход, възможно е," казва отец Шабо. "Ако се оженят за американец, по-скоро не."
А в Лонг Айлънд изследователите са открили няколко души, говорещи свободно мандейски - персийски вариант на арамейския, говорен от не повече от хиляда човека в цял свят. Един от тях - 76-годишният Дахил Шуштари, пенсиониран бижутер, който емигрира в Лонг Айлънд от Иран преди 45 години, съставя мандейски речник.
За Кауфман мисията по издирване на хора, които говорят изчезващи езици, понякога е чиста случайност. След като прави безплодно пътуване през 2006 г. до Индонезия, за да открие говорещи мамужу, той присъства на семейна сватба преди две години в Куинс. Хюсеин се оказва точно до него на масата. И така записва Хюсеин как говори на родния си език.
"Това е може би първият път, когато някой е записал на видео как се говори този език," казва Кауфман, който основава преди две години изследователски център в Манхатън, наречен Urban Field Station for Linguistic Research.
Освен това назначава 45-годишния Дауд Салих, бежанец от Дарфур, който живее в Ню Джърси и е личен асистент в дом за възрастни хора, да преподава племенния език масалит в курс по лингвистика в Нюйоркския университет. Двамата създават лексикография на масалите, за да систематизират граматиката, значенията на думите и произношението.
"Езикът е идентичност," казва Салих, който е в САЩ от десетилетие. "Толкова много африкански племена в Дарфур са изгубили своите езици. Това е земята на възможностите, така че тези студенти могат да ни помогнат да запишем език, вместо да го изгубим."
Залезът на гарифуна
Говорещите гарифуна, изместен в Централна Америка от испанския и английския, се борят да го запазят жив в кварталите си в Ню Йорк. Редовни курсове се провеждат в Yurumein House Cultural Center в Бронкс, както и в Бруклин, където Джеймс Ловел, учител по музика в обществено училище, води малък курс по гарифуна в Biko Transformation Center.
Ловел, който пристига в Ню Йорк от Белиз през 1990 г., казва, че най-големите му деца - 21-годишни близнаци, не говорят гарифуна. "Те се оправят добре, като говорят испански или английски, така че няма нужда да го владеят," казва той. Много негови сънародници смятат, че "няма да стигнат доникъде със своята култура на гарифуна, така че предпочитат асимилирането."
Но докато става свидетел как езикът му залязва сред приятелите и членовете на семейството му, Ловел решава да покаже на по-малките си деца родната им култура. Чрез прости двуезични песни, които той изпълнява с удоволствие в акомпанимент на китара, той обучава двете си по-малки дъщери - 11-годишната Джейми и 7-годишната Джазел, и техните приятели.
"Когато излизат от къщи или отиват на училище, те говорят английски," разказва Ловел. "Тук аз ги уча на тяхната история, историята на гарифуна. Уча ги на песните, и чрез песните им обяснявам какво се казва в тях. Това ще им даде усещане какво представляват, начин да опознаят себе си. Фактът, че те говорят езика, е сам по себе си средство за това."
