В древноегипетските митове за сътворението кошари е наречена "храната на боговете". Освен че е тясно свързано с редица египетски празници и ритуали, ястието се приема като неоспорим символ на обединението и единството, защото комбинира наглед несъвместими съставки.
В дълбоките, пищно извезани чинии се озовават едновременно леща, ориз, къса паста от вода и брашно и нахут. Всичко това се подправя щедро с лук, чесън, източни подправки и лют доматен сос.
Кошари или поне първообразът му се среща в древните египетски стенописи и барелефи.
Те изобразяват събирането на зърнени култури като действие със сакрално значение за египтяните.
Нерядко оризът и зърното били не само средство за изхранване, а и за търговия и чрез тях египетския народ се снабдявал с необичайни за региона продукти като леща, нахут, екзотични подправки.
Постепенно в Египет започнали да експериментират със съчетаването на съставките и комбинирането им в апетитно ястие.
Така се ражда кошари - силно на въглехидрати, топло и засищащо блюдо. По-ниските класи в Египет го ценят, защото дава сили за цял ден на изморителен труд. Аристокрацията не страни от кошари заради културните особености, залегнали в него, а и заради изобилието от вкусове и подправки.
Ястието се поднася по специфичен начин - лютият сос идва в малка чашка отделно и всеки си слага според предпочитанията. Отгоре се поръсва обилно с препечен лук.
В днешно време кошари е смес от египетска, средиземноморска и източна кухня, защото всяка от тях е оставила своя отпечатък.
В Древен Египет не е имало домати, с които да се приготви соса, и египтяните са правили разнообразни люти пасти от подправки, масла и вода. С навлизане на доматите в Африка е станало по-практично те да се използват за основа на пикантния сос за ястието.
Кулинарната блогърка Мона Басел предполага, че кошари може да има корени и в Индия.
Индийците са майстори на комбинацията на постни съставки като нахут и леща и превръщането им в ароматни кърита и яхнии. После, обяснява Басел, египтяните са добавили лук, още повече подправки и с течение на времето от Средиземноморието в рецептата се е пръкнала и късата паста без яйца.
Въпреки това ако кажете на египтянин, че най-обичаното му национално ястие може и да идва от Индия, той със сигурност ще се обиди жестоко.
За популярността на кошари свидетелства и фактът, че то се продава на всяка крачка и като улична храна.
Единственото леко затруднение е, че съставките - ориз, леща, паста и нахут - се готвят отделно и след това се обединяват. Затова ако си вземете кошари от количка на улицата, продуктите ще са сготвени предварително и има риск да не са съвсем пресни.
За сметка на това продуктите за кошари са достъпни и в България и с лекота можем да си го приготвим у дома.
Ето какво ни е необходимо за 8 щедри порции:
- 500 грама нахут от буркан или консерва, отцеден
- 500 грама ориз, сварен и отцеден
- 400 грама къса паста без яйца, сварена в подсолена вода
- 400 грама кафява леща, сварена в подсолена вода с една глава лук
- 6 средни глави лук
- Няколко скилидки чесън
- 5-6 супени лъжици брашно
- Подправки - сол, черен пипер, червен пипер, кимион, сокът на половин лайм
За соса:
- 900 милилитра фин доматен сос
- 3 супени лъжици доматено пюре
- 3 супени лъжици оцет
- Половин супена лъжица захар
- 8-9 смлени скилидки чесън
- Сол, пипер, лют червен пипер, кимион
Начин на приготвяне:
Две от главите лук и няколко скилидки чесън се режат много на ситно и се запържват в малко зехтин до омекване. Добавят се оризът и лещата и също се запържват, след което се изсипват и пастата и нахутът. Веднага подправяме със сол, пипер, червен пипер, сок от лайм и кимион, разбърква се и се отстранява от котлона.
За соса чесънът се смила на паста и се прибавя в доматения сос, изсипан в касерола.
Слагат се и доматеното пюре, оцетът, захарта и подправките и се загрява на котлона, на който приготвихме сместа от ориз, леща и нахут. Бъркаме, докато сосът започне да се сгъстява, но не и да завира, и също махаме от котлона.
В тиган с незалепващо покритие накрая запържваме останалите четири глави лук, нарязани на полумесеци и оваляни в брашното. Трябва да получим хрупкави резени лук с кафяв загар по краищата.
В дълбока чиния изсипваме от основата за кошари и поръсваме с хрупкавия лук.
Сосът поднасяме отделно, за да може всеки да подлюти ястието си колкото реши.
