Барак Обама изнесе няколко оживени политически речи след неубедителния му първи телевизионен дебат с Мит Ромни - включително една пред 30-хилядна, скандираща името му, тълпа в Медисън, така че очевидно някой му е казал колко зле е било.
След излизането на доклада за заетостта, той със сигурност е още по-уверен. Но въпреки това, нека обобщим нещата: досега минаха три поредни публични изяви, излъчвани по големи американски телевизии - политическа реч пред конгреса на партията му, 60-минутно интервю и дебатът, в които той се представи ужасно - дистанциран, дръпнат и просто отсъстващ.
Някой трябва да му зададе директния въпрос: дали е ентусиазиран да запази позицията си, или може би просто му е омръзнало да бъде президент?
Журналистката Гарънс Франки-Рута повдига този въпрос в The Atlantic, точно след проведения дебат с Ромни. Сравнявайки Обама днес с Обама, който се кандидатира за първи път преди близо 5 години, тя пише: "Какъвто и да е бил Обама преди да бъде избран за президент, сега той е обременен с две продължаващи войни, все по-излизащата извън контрол битка срещу "Ал Кайда", най-сериозната икономическа катастрофа след Голямата депресия и безкрайните остри битки с републиканците от Вашингтон, а сигурна съм - дори и с активистите в собствената му партия. Неговите поддръжници продължават да искат Обама такъв, какъвто беше през 2008 година. Но него вече го няма".
Други пък се впускат в какви ли не спекулации - например, че може би той знае нещо ужасно, свързано с националната сигурност, което го притеснява и го прави толкова загрижен. Възможно е.
Но все пак, нека си спомним колко остроумен беше той по време на официалната вечеря с журналистите в Белия дом през 2010 г., докато спецчастите вече бяха на път за Аботабад, за да ликвидират Осама бин Ладен. Така че шансът това да е причината е минимален. Може би просто има дни, в които не го кефи твърде много да бъде президент.
Тази възможност може да бъде разгледана и със съчувствие, и с укор
От гледна точка на съчувствието, историята не е свързана чак толкова с всички онези кризи. Той сам се е кандидатирал за президентския пост, а кризите са неотделима част от длъжностната му характеристика. Въпреки че е неоспорим фактът, че Обама е бил изправен пред много повече предизвикателства от всеки друг съвременен американски президент.
Икономическите бедствия допълнително гарантираха, че той ще разполага с много малко добри новини, които да представи пред държавата за почти целия си първи мандат.
Така че това е една част от проблема, но основното е, че реалността на неговия мандат без съмнение е толкова по-различна и толкова по-лоша от това, което той е предвиждал за себе си. Няма съмнение, че в мислите си той се е виждал като трансформираща фигура.
Почти всичко, което се случва в живота му преди да стане президент - успехи във всичко, с което се захване, често предизвикващи възхищението на наблюдателите - очевидно го е карало да си мисли, че ще завладее по същия начин и президентския пост.
Освен това, той истински вярва, че е и може да бъде надпартийна фигура. Естествено, той го мисли, защото не е продукт на 60-те и го е заявявал изрично на моменти, като например през 2008, когато отбеляза, че "повече не е нужно да се сравняваме с 60-те".
Е, може би за него наистина не е било нужно. Но за консерваторите например е очевидно. Те смятат, че това е моментът, когато нещата са тръгнали на зле, и за тях съпоставката с 60-те отговаря на целите им. Съмнително е преди Обама да е бил мразен от някого през живота си. Сега обаче го мразят около 40 милиона американци.
Това може би е шокиращо за него, но все пак...
От укорителната гледна точка... сори, но ще бъдем директни. Сори, човек, но тези милиони хора май разчитат изцяло на теб. Всички американци, дори тези, които те мразят, имат нужда да даваш най-доброто от себе си всеки ден, за да стабилизираш икономиката, и си длъжен да положиш това усилие за тях - дори и за тези, които те мразят.
Както и да правиш най-доброто, на което си способен, за да защитиш всички от насилие и атаки. А на хората, които те подкрепят, дължиш и нещо друго: най-добрите ти усилия да задвижиш дневния ред, който си искал да постигнеш, когато са гласували за теб.
А спрямо хората, които все още използват тези последни 30 дни, за да вземат решение, дано Обама съзнава, че трябва да им изпрати нееднозначен сигнал, че има енергия и решимост да си върши работата и през следващите четири години. В следващите два дебата трябва да успее по-добре да закове Мит Ромни на темите, от които той бяга, ала на първо място трябва да направи нещо друго: трябва да демонстрира открито и недвусмислено, че наистина иска тази работа за следващите четири години.
Много американци все още вярват, че Обама може да преобрази политиката, ако спечели втория мандат
Икономиката ще се подобри. Ако той постигне голям напредък, дори и да го стори по начин, срещу който либералите да негодуват, това ще бъде признато като негово огромно постижение. Дори може с това да поукроти републиканците донякъде. Той може и би трябвало да се посвети повече на реализацията си на системата за публично финансиране на здравеопазването.
Много аспекти на Obamacare могат да станат - и ще бъдат - по-популярни, след като вече са приложени на практика, но няма съмнение, че мандатът му ще доведе до трудности за някои гласоподаватели, и той трябва да се справи с това, и може би да въведе промени в системата при нужда.
С известен късмет, той би могъл да промени и състава на Върховния съд и да остави след себе си лявоцентристко мнозинство. А що се отнася до външната политика, там вече каквото сабя покаже. Винаги има потенциал за големи проблеми, но поне има и също толкова голям потенциал за триумфи.
Ала първо Обама трябва да спечели, а за да направи това, трябва да покаже на хората, че действително иска да спечели. И макар да се намира в най-важния етап на своята кампания, напоследък той сякаш въобще не се старае да го прави.
