Истината е, че не ми се пише точно този текст. Обаче трябва. Не в смисъла, че някакво професионална договореност ме задължава ежеседмично да подреждам определено количество думи, за да оправдавам възнаграждението си, а защото се опасявам, че не бива да пропускам възможността да бъда част от актуалните събития и процеси около нас; усещам го като свой дълг, ако щете.
Може би греша в преценката си, центрофугата на неспирното говорене вече се върти така лудешки, че ние престанахме да чуваме; тътенът стана естествен и в един момент открояването на същественото от незначителното се разми, а обективността отдавна се превърна в илюзия. И все пак писането е вид нахалство; упорито отстояване на онова, което намираш за правилно и важно. Не го ли правиш, прахосваш времето и енергията си, пропуснеш ли да ги впрегнеш, значи самият ти си нахалост.
И за да не си нахалост - нахалстваш, макар че отдавна вече не знаеш къде е границата между двете.
Ако това усещане беше строго лично, нямаше да Ви занимавам с него. Някак си се налага впечатлението обаче, че този мотив ръководи цялото обществено-политическо торнадо, което ни върти през изминалите месеци.
От една страна е нахалството. Независимо дали ще го опишете като наглост, безочие, цинизъм (определенията, които получи настоящата власт) или ще го погледнете като дързост, настойчивост, постоянство (лексиката, която протестиращите използват за себе си).
Националното ни езиково богатство допуска всички тези думи, колкото и разнородни да са, да бъдат синоними. И така налице е един нахален премиер, нахално мнозинство, което го подкрепя и рояк нахални негови адепти, групирани по бизнес-интереси, медийни конгломерати или клубовете на пенсионера. Но имаме и нахални протестиращи, нахални окупатори и нахални говорители, които отвръщат на упорството с друг вид упорство.
Нахалството е многоизмерено и се проявява в какви ли не нюанси. Общото е, че то бележи страха от оставането нахалост, нереализирането на усилията, пропуска да бъдеш нещо.
Ако Орешарски хвърли оставката си, то отиват напразно всички онези трикове и мъки, с които бе настанен на поста; ако кабинетът му се срине, нахалост ще са политическите напъни на идеолозите му, но нахалост ще отидат и надеждите на онези обикновени хора, които все още вярват, че настоящата власт е алтернатива на предишната. Затова нахалството за тях е оправдано. Само че не чуждото, а собственото им.
Същото могат да кажат за себе си и недоволните. Замълчат ли сега, спрат ли, всичко дотук е било излишно; нахалост са мечтите на общественото им пробуждане, нахалост е очакването им за промяна в модела. И на нахалството те отговарят с нахалство, но под друга форма. Така опасенията да не си нахалост раждат нахалството, в което се въртим неспирно и в което среден път няма.
Всъщност няма ли?
Явно няма. Затова го има и този текст. Но това не означава, че не е в някакъв смисъл напразен. Иначе казано: нахален нахалост. Напротив, в нахалството си да съществува, той всъщност е излишен. Ама че парадокс. Но така е не само с него, уви. Така е с всичко останало. И нахалството нахалост става начин на живот, в който кой беше по-нахален вече няма значение.
Когато "нахалството нахалост става начин на живот", в класическия случай не са виновни обикновените хора. Щото реално погледнато средностатистическия гражданин, той и гласоподавател няма никакъв шанс да промени нещо. В момента няма абсолютно никакво значение за кого ще гласуваш, дали или ще протестираш, какво ще кажеш или напишеш... Нищо не се е променяло от началото на прехода, нищо не се променя в момента и нищо няма да се промени в обозримо бъдеще. Така е направена системата, така си работи (и ни работи) вече почти четвърт век, а ние сме предоволни от положението... или сме поразително тъпи. Предоволни сме, щото протестираме за оставка на правителство и парламент, само за да бъдат заменени със същите..., а може и по-калпави. Щото щом не протестираме за смяна на системата, явно тази си ни кефи, живеем си доволно добре и си мрънкаме само за да не скучаем, а на протести излизаме за поддържане на физическа форма. Дето се вика, при този заседнал начин на живот да се пораздвижим малко, да покрещим за вентилация на дробовете, па може и да потичаме, ако полицията загрижена за наднорменото ни тегло ни уреди по едно кросче. Или сме хронично затъпели от прекомерно гледане на телевизия и сме забравили, колко пъти ходихме да гласуваме с надеждата, че нещо ще се промени, колко пъти направо подарявахме властта на нови месии (и то цялата власт с мнозинство в парламента), ... та да си оправят и те материалното положение, на себе си и на родата до девето коляно. Доволни и затъпели сме, щом не можем да се сетим, как да накараме политиците да изтръпнат, да ги накараме да треперят за местата си. Да започнат те да се интересуват от нас, а не ние от тях. Щото начин има и той изобщо не е свързан с насилие.
Rowan аз споделям мнението относно хроничната затъпялост но хронично затъпяли са всички общества не само българското. Всъщност навсякъде по света има една група от 8-10% от населението която е водеща в държавата. Българският проблем е ,че представителите на въпросната група са назначени от родителите им апаратчици мандраджии и партизани. Въпросният проблем не уникално български е имал просто решение през 1990 за референция виж как са го решили в централна Европа. Лошото е че в България е прекалено късно за подобен вид решение, съответно кажи как точно може да се избегне насилието понеже за съжаление точно към него са се запътили.
Бойчев, и ти ся в коя група се самоопределяш?
Rowan Какво точно е решението, което изключва насилие? Питам, тъй като съм категорично против всякаква форма на насилие и ми се иска много нещата да се променят бързо и цивилизовано.
Мдаа, лошо ше изплескате антиюриста Бойче през ръцете, ако падне правителството. Кой оставя такова кранче да пресъхне?!? Неприложим антиюрист на държавно-партийна общинска хранилка. Бтв, пребоЯдисАхте ли паметника на П. Пенев, милион стигнА ли?
Защо подобни статии и "окупации" НЕ СЕ ПОЯВЯВАТ когато СДС или царя (в коалиция) са на власт, а само когато БСП-то е във властта?! Ами защото НЕ СМЕ във властта (реформаторския блок) и политизираме всичко до което се докоснем, "до дупка". Няма значение мач, концерт, или как си гласувал, кого си избрал, важното е да се протестира, ако ние не сме на власт! А като дойдем на власт(нашите), ще изчезне ли дълбокото разделение в обществото, "лошия материал"? Според Атанас Семов, наскоро напуснал РЗС - ОСНОВНИЯТ ПРОБЛЕМ ПРЕД НАЦИЯТА НИ е ДЕМОГРАФСКИЯ, а не кой ще води бащина дружина! И никой не обръща сериозно внимание на това със сериозни мерки! Вместо това се опитват да принизяват управляващите със заглавия от рода: "Властта намери 27 милиона за болниците за септември" като че тази ВЛАСТ е на Турция/Гърция/СЪрбия/Румъния или на други наши съседи, а не наша?! Ето така се затрива една нация...
Хахах, е нема такъв идиот! Защо имало окупации само когато БСП-то е на власт и всеки път така става? Ми то и аз се чудя защо ходя на лекар все когато съм болен. Все така се получава
Оня, доста неправилно. Според breaker явно трябва да ходиш на доктор и когато си гладен, когато ти се пикае, и когато ти се гледа кино.
Кое кара един материално задоволен , политически "неангажиран" човек да бъде нагъл към народа си - парите. Този и другите от антуража са следствие на този жалък за българите факт- мегапроекти и проценти , които трябва да бъдат обслужвани от уж грижеща се хората власт.