Крим изправи Русия и Запада един срещу друг като по време на Студената война. Това не е първият път, когато Владимир Путин, САЩ и ЕС показват, че гледат на света по коренно различен начин.
В това противопоставяне не винаги успехите са за Запада. Ето и някои от победите на Путин.
Случаят "Сноудън"
Със серията разкрития за масовия онлайн шпионаж на тайните служби на САЩ и Великобритания, Едуард Сноудън предизвика световен скандал. През лятото на 2013 г. бившият сътрудник на американската Агенция за национална сигурност избяга от правосъдието в САЩ първо в Хонг Конг, а след това потърси убежище в други държави. САЩ го обвиниха в шпионаж, кражба и разпространяване на секретна информация.
Това беше добра възможност за Путин да приеме „Враг Номер 1" на Америка и да си върне на държавата, която толкова често го критикува за нарушаване на човешките права. Първоначално Сноудън прекара известно време в транзитната зона на московското летище Шереметиево. Русия все пак реши да му даде убежище, а реакцията на Барак Обама беше еднозначно остра - той провали двустранна среща с Путин.
Сноудън твърди, че не е сътрудничил на руските тайни служби, но обеща да продължи да снабдява с нови секретни документи водещите световни медии, с които работи.
Сирия
От март 2011 г. Сирия е раздирана от кървава гражданска война. По данни на ООН загиналите са 140 хиляди души. През лятото на миналата година многократно имаше съобщения за нападения над цивилни от страна на правителствените сили, както и за употреба на отровен газ. Това предизвика желанието на Запада за военно нападение. Русия обаче, която все още е съюзник на Башар Асад, се противопостави на опцията за военно нападение.
Путин използва правото си на вето в Съвета по сигурността на ООН, както и възможността за осъждане на политиката на Асад. Нещо повече - Русия дори снабдява с оръжие правителствените сили. Чак през септември 2013 г. стана възможна резолюция на ООН за унищожаването на химическо оръжие. Обама и Путин обаче не постигнаха съгласие за последствията от неизпълнението на тази резолюция.
В крайна сметка Дамаск се съгласи да унищожи химическия си арсенал, като преговорите за мирен изход от конфликта с опозицията тепърва предстоят. Президентът Башар ал-Асад остана на поста, което бе изтълкувано като победа на Путин - и това му донесе номинация за Нобелова награда за мир.
Сочи
Преди Зимните олимпийски игри имаше милион и едно опасения - от грижата за околната среда (изсечени дървета, замърсени реки, нови релси, „посадени" в природен резерват), до изселването на населението. Хиляди семейства бяха принудително преместени, като някои от тях дори без да получат обезщетение.
Въпреки съмненията на Запада как ще преминат игрите в Сочи, например - дали няма да има терористичен акт, и последвалите осмиващи първи впечатления от строителния хаос в курортния град на американски журналисти, Русия излезе от ситуацията.
Путин успя да превърне в Русия в домакин, който в продължение на 17 дни показа добра организация, гостоприемство към света. Снимките на спортистите обикаляха света. Всичко, което не беше спорт, остана извън обектива. За Путин игрите бяха пълен успех.
Олимпийските градчета бяха готови навреме, атлетите бяха доволни, зрителите ликуваха, а бащата на нацията се появи по червен спортен анцуг, сякаш искаше да каже на критиците си „Така се прави".
Южна Осетия
През 2008 г. в Кавказ се стигна до война. Първо имаше сблъсъци между грузинските военни и частите на Южна Осетия, които се стремяха към независимост на региона. След това Русия се намеси. Руски части навлязоха от Северен Кавказ до вътрешността на Грузия с аргумента, че предпазват населението на Южна Осетия. Тогава западните държави застанаха явно на страната на Грузия. Джордж Буш, тогава президент на САЩ, определи руската военна акция като „несиметрична реакция".
Съветът по сигурността на ООН проведе специално заседание, което остана без резултат. Грузия обяви едностранно прекратяване на огъня и се изтегли, а Русия обяви край на военните действия. После Русия и Грузия подписаха мирен план, в който имаше формулировка, която доста уреждаше Русия. А именно, че Москва може да предприема „допълнителни мерки за сигурност", докато бъдат уточнени международните механизми за реакция.
И Кремъл използва това, за да вкара собствени войници. Малко по-късно Русия призна независимостта на Южна Осетия. Оттогава районът е все още част от Грузия, но в действителност е независим. По това време президент беше Медведев, не Путин, но и като министър-председател Путин дърпаше конците.
Pussy Riot
Критиците на руската власт живеят опасно. През 2003 г. беше арестуван олигархът Михаил Ходорковски, който малко преди това обвини правителството в корупция. Западните правителства не одобриха задържането му, напомняйки за спазването на свободата на словото и демокрацията.
Когато в началото на 2013 г. бяха арестувани пънкарките от Pussy Riot заради протестна молитва в църквата „Василий Блажени" в Москва, същият въпрос излезе отново на дневен ред. САЩ и Германия призоваха за справедливост.
Три от членките на пънк групата бяха осъдени на 2 години затвор (после едната присъда беше променена на условна - на Екатерина Самуцевич). Мария Альохина и Надежда Толоконникова бяха изпратени в изправителен лагер. Освобождаването им стана факт непосредствено преди Олимпийските игри в Сочи, когато Путин реши да направи „компромис".
Пак през декември беше освободен и Ходорковски, който дълго се противопоставяше на възможността да подаде молба за помилване. Накрая го направи и излезе на свобода, благодарение на посредничеството на Германия.
Малко след това и двете членки на Pussy Riot бяха амнистирани - във връзка с честването на 2- годишнината от руската конституция. Момичетата обявиха, че няма да спрат борбата за свобода - и решиха да основат фондация за защита на човешките права.
Колкото до Путин , той направи ефектен PR ход точно преди Олимпиадата, който да обезоръжи критиците и западния бойкот, предизвикат от крутите антигей-закони.
Ядрения спор с Иран
От години Западна Европа и САЩ се страхуват от тайнствената ядрена програма на Иран, която би могла да бъде ползвана и за военни цели.
Израел настоява за по-твърд подход спрямо Иран, известен с антисемитската си реторика, и недопускане на притежание на атомна бомба. За да се избегне тази възможност на Международната агенция за ядрена енергия трябва да има пълен достъп до съоръженията. Често обаче е отказван достъп на наблюдателите, а изявленията на иранското правителство са противоречиви.
Западните държави отговориха с налагане на икономически санкции, но Иран си остава много важен търговски партньор за Русия - руски фирми продават оръжия и атомни технологии на Иран, и внасят храни и петролни продукти.
В Съвета за сигурността на ООН Русия многократно блокира внасянето на резолюция срещу Иран и настоява за по-мек подход. Путин пази гърба на спорния бивш президент Махмуд Ахмадинеджад с аргумента, че Русия защитава правото на иранския народ за използване на модерните технологии. Той се противопоставя на военни действия и по този начин отнема от натиска над Иран.
През ноември миналата година Хасан Рухани, новият президент на Иран, и водещите световни сили подписаха историческо споразумение. Техеран се съгласи да отвори своята тайнствена ядрена програма за международни наблюдатели, а в замяна икономическите санкции на Запада ще отпаднат за следващите шест месеца.
