Обувки, сапун, чорапи, шапки, ръкавици. Намира ли ви се здрав чифт, дето няма повече да обуете, не ви харесва или ви е в повече?
В едно забутано място в Захарна фабрика, а всъщност точно до кметството на район Илинден, всяка вечер се прибират да спят хора, за които тия неща са от жизнена необходимост. Изкарват един "работен" ден на улицата.
Колелото на късмета им така се е завъртяло, че ги е запратило в Центъра за кризисно настаняване на бездомници, пригоден първоначално за 30, после за 70, накрая за 90, а приема реално стотина на нощ. Понякога докарват премръзнали хора отнякъде си и се налага персоналът собственоръчно да ги къпе със специален шампоан за дезинфекция.
Пускат те при парното, чаршафите, топлата вода и топлата супа с по 5 филии хляб в 18 ч и най-късно в 10 ч на следващия ден е желателно да си напуснал. Нямаш право да влизаш с алкохол, оръжие и цигари, ако буйстваш или проявяваш агресия трупаш черни точки и на следващата вечер ще мръзнеш навън с помиярите. В тоя район са особено много. Поне още не са изяли никого.
Регистрацията е с лична карта или с акт за раждане.
Занесохме им няколко пакета дрехи, плодове, колбаси и сладкиши, но обувки не се бяхме сетили да сложим. Затова пишем - за тези, които ще отидат след нас и също ще оставят своя подарък. Парите, които ни изпрати един форумец от чужбина - Pueblo, похарчихме за луканки и пушено филе за хората от нощния приют.
За Коледа на всеки са дали по едно печено пиле. Банята е преди храната. Ако от социалните кухни остане храна, обаждат се и я карат тук. Чаршафите по леглата са по-здрави и чисти от тези в някои болници и се сменят след всяка нощна смяна, и изобщо е чисто и светло. В спалните, разбира се, си мирише, но с това няма как да се справят. В коридора са наредени масите за хранене, за да се освободи място за още легла в стаите. Зад масите за хранене са накачулени походните легла, които също се вадят при нужда.
До март центърът работи по общинска програма, лятото се затваря и всеки сам си дири късмета - и мястото за сън (поляна в парк, скамейка, кашон).
Не повече от десет процента от чакащите на опашката са жени. Някои са подпили, това си личи, но кротко са се подпрели и чакат да преминат "фейсконтрола". А охраната на входа може да респектира, когато трябва.
Как са стигнали дотук? Според персонала на Центъра голямата причина се нарича АЛКОХОЛ, а последващата е, че са останали без дом. Едни са изгубили жилището си, понеже са се пропили или са ги измамими в нетрезво състояние, други - заради загубата на работа и оттам - неможене да си плащат ипотеката. Повечето пият от сутринта - триста грама спирт, разреден с вода.
Казват ни довиждане, приятна вечер и весели празници. Весели.
