И чифт здрави обувки

Обувки, сапун, чорапи, шапки, ръкавици. Намира ли ви се здрав чифт, дето няма повече да обуете, не ви харесва или ви е в повече?

В едно забутано място в Захарна фабрика, а всъщност точно до кметството на район Илинден, всяка вечер се прибират да спят хора, за които тия неща са от жизнена необходимост. Изкарват един "работен" ден на улицата.

Колелото на късмета им така се е завъртяло, че ги е запратило в Центъра за кризисно настаняване на бездомници, пригоден първоначално за 30, после за 70, накрая за 90, а приема реално стотина на нощ. Понякога докарват премръзнали хора отнякъде си и се налага персоналът собственоръчно да ги къпе със специален шампоан за дезинфекция.

Пускат те при парното, чаршафите, топлата вода и топлата супа с по 5 филии хляб в 18 ч и най-късно в 10 ч на следващия ден е желателно да си напуснал. Нямаш право да влизаш с алкохол, оръжие и цигари, ако буйстваш или проявяваш агресия трупаш черни точки и на следващата вечер ще мръзнеш навън с помиярите. В тоя район са особено много. Поне още не са изяли никого.

Регистрацията е с лична карта или с акт за раждане.

Занесохме им няколко пакета дрехи, плодове, колбаси и сладкиши, но обувки не се бяхме сетили да сложим. Затова пишем - за тези, които ще отидат след нас и също ще оставят своя подарък. Парите, които ни изпрати един форумец от чужбина - Pueblo, похарчихме за луканки и пушено филе за хората от нощния приют.

За Коледа на всеки са дали по едно печено пиле. Банята е преди храната. Ако от социалните кухни остане храна, обаждат се и я карат тук. Чаршафите по леглата са по-здрави и чисти от тези в някои болници и се сменят след всяка нощна смяна, и изобщо е чисто и светло. В спалните, разбира се, си мирише, но с това няма как да се справят. В коридора са наредени масите за хранене, за да се освободи място за още легла в стаите. Зад масите за хранене са накачулени походните легла, които също се вадят при нужда.

До март центърът работи по общинска програма, лятото се затваря и всеки сам си дири късмета - и мястото за сън (поляна в парк, скамейка, кашон).

Не повече от десет процента от чакащите на опашката са жени. Някои са подпили, това си личи, но кротко са се подпрели и чакат да преминат "фейсконтрола". А охраната на входа може да респектира, когато трябва.

Как са стигнали дотук? Според персонала на Центъра голямата причина се нарича АЛКОХОЛ, а последващата е, че са останали без дом. Едни са изгубили жилището си, понеже са се пропили или са ги измамими в нетрезво състояние, други - заради загубата на работа и оттам - неможене да си плащат ипотеката. Повечето пият от сутринта - триста грама спирт, разреден с вода.

Казват ни довиждане, приятна вечер и весели празници. Весели.

#4 koya sam? 28.12.2012 в 12:46:55

Благодарско на Pueblo и на една непозната жена, донесла пълна торба, без да си каже името. -------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Нима само двама човека откликнаха на тази инициатива?!

#5 koya sam? 28.12.2012 в 14:09:42

http://dveri.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=12488&Itemid=0 Аз не съм точно вярваща християнка, но тази проповед ми хареса.

#8 koya sam? 28.12.2012 в 18:24:31

Мануела, ти ли тази жена, на която се изказва благодарност? А къде са другите форумци? Нека от ъабкафето кажат: има ли и други подарили храна и вещи за бездомните? То май за бездомните кучета имаше по-голяма реакция, отколкото за бездомните хора. И не намесвай православната църква. Тук всеки за себе си отговаря. Който е могъл да дари, а не го е направил, нека се замисли...

#9 koya sam? 28.12.2012 в 18:36:23

Александър, никой не знае какво го чака...Не мога "да хвърля" камък по тези хора и да ги обвиня, че са мързеливци. Сега въпроса е за тяхното оцеляване през зимата. А по-глобално, трябва да се мисли за евентуални програми за трудова заетост или лечение. Както и да има приюти, където те да могат да останат за по-дълго време срещу извършване на работа и/или обучение. Спомням си, че имаше някъде в страната един такъв приют основан от един отец. Мисля, че се казваше отец Иван. Но, ако чакаме на държавата да направи нещо, шанса е малък да се случи. Те за болните, които си плащат осигуровките не се грижат както трябва, режат парите за лечение, което им се полага, та какво остава за бездомните. Затова трябва да има граждански организации, които да започнат. Браво на уебкафето, че предложи тази инициатива. И нека не бъде само по Коледа, а периодично, всеки месец да има кампания за помощ за бездомните.

#11 koya sam? 28.12.2012 в 21:25:21

Я, става интересно: те благодарят на една жена, която занесла нещо си в торба. Значи, това трябва да си ти? Щото ако бяха повече, щеше да е написано в множествено число. На мен ми се ще да са били повече хората, които са дали по нещо. А те казаха, че ще пишат за всички дарили. Щом изказват благодарност на двама само, значи ли това, че други не са донесли?

#12 koya sam? 28.12.2012 в 21:27:32

Моля редакцията да съобщи броя на дарителите. Предполагам, повечето от тях ще пожелаят да останат анонимни.

#13 koya sam? 28.12.2012 в 21:30:45

Наистина не ми се иска да вярвам, че от целия форум само двама да са дали нещо! И то единия от чужбина.

#14 koya sam? 28.12.2012 в 21:49:26

Искам да бъда разбрана добре: не публикувайте имената, не трябва потупване по рамото, но кажете само колко хора са се отзовали. Нека се знае, че има добри хора. Това действа окуражаващо: значи, не всичко у нас е скапано, има надежда да се оправим

#17 koya sam? 29.12.2012 в 12:05:01

Двете, милосърдието и осъзнатата воля за промяна вървят ръка за ръка, Тича. Уви, май още не е дошло времето твоите визии да се реализират. Не виждам "избраниците на народа" да са много активни. Повече им харесва да пишат коментари във уеб-а, отколкото да предприемат нещо конкретно. А животът тече и става все по-трудно нещо да се промени...

#19 koya sam? 29.12.2012 в 21:23:43

Абе, Тича, ти откъде знаеш колко са били парите, че не били достатъчни за луканки за целия приют? Да не си ги пратил ти? А по въпроса за ГМО, да му мислят тези, дето ядат такива деликатеси всеки ден. Тези хора я вкусят веднъж в годината, я не. А за индивидуалните занимания си прав. Но как да стане това?

#20 panopsihikum 29.12.2012 в 23:33:02

Всъщност не откривате топлата вода, в Европа това е отдавнашна практика. Не е лоша идеята, но требва да се подбира кому е нужна помощ. И каква. Щото алкохолиците имат нужда и от психологическа помощ и подкрепа. За съжаление не знам в БГ психиатър да се юрне да помага на хора, които да не са в състояние да си платят.

#25 еднажена 30.12.2012 в 13:18:35

Да вземем за пример човек , който е актьор по професия ( или призвание ). Горното е факт , но не истина , защото е изключително неизчерпателно и неопределящо за него.Той може да играе ( в пиеса )или не.Така казано , независимо от фактите , твърдението е по-близо, защото съдържа дуалността , от която се състоим и възможността за (без)действие , но все още не е истината.Тя ще бъде само времевите отрязъци , когато актьорът е изживял това състояние , което съсловието нарича "дуенде" , защото всичко останало са само предпоставки за достигането му. Предполагам , всеки човек е чувствал нещо подобно - то е неизразимо. Според мен това (свето)усещане е допир до Любовта Му и единствената общовалидна Истина е , че сме тук за да се учим от и на нея. Образно казано - изпратени сме в казан с нагорещени въглени. Някои не издържат на топлината и изгарят. Други ,духайки ( да се разбира буквално ) с/у жаравата, се надяват да угасят огъня , от което той само се разгаря по-силно.Т.е. борбата е излишна. Трети плачат , докато около тях не се образува локва.Този вариант също не е за предпочитане - водата се изпарява от топлината и те , освен че не могат да излязат от собствения си гьол , са принудени непрекъснато да го пълнят с нови и нови сълзи. Четвърти се вледеняват и по този начин обричат на вечен студ. Има и различен вид хора , обаче , които се превръщат в пламък отвътре , сливат се с горящите въглени , болката се превръща в радост , страха изчезва и те започват своя нестинарски танц. В случай , че не е станало ясно - този "котел" е светът , а всичко вътре в него , включително хората - Божията любов.Останалото са подробности - малко дуенде и вяра , че няма да изгориш. Но все си мисля , че понякога не са излишни и чифт здрави обувки.

#28 koya sam? 30.12.2012 в 18:14:56

Тича, за всяко нещо си има причина. Съгласно природните закони, известни досега, за да има нов свят, трябва да има действие, което да води до отклонение от равновесното положение. Защо се е наложило това, не е ясно. Може би някой физик-теоретик е по-наясно със съвременните хипотези. Така че, нещо е разрушило баланса, че да се стигне до създаването на света

#31 koya sam? 30.12.2012 в 18:59:31

Тича, аз и ти сме човешки същества. И ти разсъждаваш от тази камбанария. Как можеш да разбереш мислите на един бог?! Той е по-висше същество. По-низшето не може да разбере по-висшето

#32 еднажена 30.12.2012 в 19:32:02

За Божията скука не знам , пък и честно казано ми се струва нелепо да Му приписваме наши състояния , но човешката такава е пагубна.Говоря от опит. Не мога да не си задам въпроса защо децата не изпитват досада Логичният отговор би бил , че това е така , защото има толкова много неща , които не знаят и изглеждат толкова интересни.А естествената последица - любопитството и изяждането на някоя и друга ябълка. Или ще кажеш , че на Адам и Ева също им е станало леко скучновато Но след като така или иначе много искаме да знаем и все истината ...ами ето ни тук - убийци на време , един вид.Уловката е , че колкото повече трупаш знания ,опит и разбиране , толкова осъзнаваш колко много още има да учиш . И няма скука , поне не перманентна.Само чат-пат - "ръсене на мозъци" , които и без това едва ни стигат.Поне на мен.Скуката , ама истинската , идва когато някой си въобрази , че знае всичко и още по-зле , ако това е така.Или тогава се превръща в божество, не зная.... Че на човек е трудно да обича Бог съм съгласна , пък и донякъде е разбираемо. Виж , обратното е истина , макар че любов е единствената дума , която ми идва на ум , когато се опитвам да опиша усещането си , че ние сме Негови деца , леко непослушни , но любими! Леко ти влязох в опозиция , но не от желание да противореча , колкото да обясня ( горе - долу ) как мисля.При всички положения , всеки има право на мнение , както и своите причини за него.

Новините

Най-четените